Решение № 1676 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1676 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110107036 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на ,,.” АД. Ищецът твърди, че се е намирал в търговски отношения със ,,.” ЕООД. Те сключвали многобройни устни договори за продажба на строителни материали, като за уговорените пари били издавани и приемани фактури. За периода 01. 11. 2019 г. - 30. 06. 2020 г. твърди, че е доставил и продал на ответното дружество стоки на обща стойност 7 312 лева и 4 стотинки, която то не е заплатило. Въпреки че ответното дружество ги приело и че за стоките били издадени и осчетоводени седем броя фактури, то не заплатило дължимите суми. Ето защо ищецът иска от съда да установи съществуването на вземането му за стойността на стоките в размер на 7 312 лева и 4 стотинки. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ,,.” ЕООД. Последният оспорва предявения иск като неоснователен. Отрича да е сключвал договор за доставка на строителни материали с ищеца. Заявява, че такъв договор всъщност е бил сключен между ищеца и третото лице ,,.” ЕООД. Третото лице обаче и ответникът са свързани лица, тъй като са имали един и същ управител - Георги Сълев С. към момента на сключване и изпълнение на въпросния договор между ищеца и третото лице. Въпреки липсата на сключен договор между ищеца и ответника, за сграда на адрес град София, ул. ,,Отец Паисий” № 66, ищецът доставил част от строителните материали на ,,.” ЕООД, за което ,,.” ЕООД издало през периода 10. 01.

2020 г. - 30. 01. 2020 г. три броя фактури на обща стойност 3 518 лева и 79 стотинки, които били заплатени на ищеца. За друга част от строителните материали заявява, че ползвал ,,посредничеството” на ,,.” ЕООД. За тази част от доставените строителни материали ,,.” ЕООД съставило два протокола, първият от които за стойност в размер на 3 226 лева и 10 стотинки, а вторият за сума в размер на 1 644 лева и 61 стотинки (т.е. общо 4 870 лева и 71 стотинки). Твърди, че първият от двата протокола е за 1 стойността на строителните материали, за които ищецът е представил две фактури от 28. 11. 2019 г. Заявява, че сумата в размер на 4 870 лева и 71 стотинки е била заплатена на ,,.” ЕООД, което е било страна по договора за доставка на строителни материали с ищеца. Прави извод, че е заплатил стойността на доставените строителни материали в размер на общо 8 389 лева и 50 стотинки, което превишава претендираната от ищеца сума. Оспорва представените от ищеца суми, като поддържа, че първоначалните фактури са били издадени по отношение на ,,.” ЕООД, а след това са били префактурирани по такъв начин, че да са по отношение на ,,.” ЕООД. Освен това изтъква, че в представените от ищеца фактури не се съдържат данни на кой обект са били доставени строителните материали и от кого са били приети. Твърди, че третото лице ,,.” ЕООД е получило дължимите суми за доставените на ,,.” ЕООД строителни материало, но не е превело паричните средства в полза на ищеца като неоснователно ги е задържало за себе си. Иска от съда да отхвърли предявения срещу него иск.

Евентуално, ако съдът го уважи, то иска от съда да осъди ,,.” ЕООД да заплати неоснователно получените суми по фактура № . г. и фактура № . г. в размер на 4 870 лева и 71 стотинки.

Ответникът по обратния иск ,,.” ЕООД твърди, че обратната искова молба е нередовна, защото обратният ищец не въвежда твърдения кога точно е възникнало процесното облигационно отношение, по силата на което ,,.” ЕООД е правило поръчки за и от името на ,,.” ЕООД към ищеца ,,.” АД. Признава, че ,,.” ЕООД е имало търговски отношения с ,,.” АД, но твърди, че своевременно е заплащал всички дължими суми. По-точно заявява, че на 10. 12. 2020 г. е заплатил на ,,.” АД сума в общ размер на 9 004 лева и 48 стотинки, с което е погасило задълженията по шест фактури, издадени в периода 20. 11. 2019 г. - 28. 11. 2019 г., а на 18. 03. 2020 г. с четири платежни нареждания на стойност общо 18 306 лева и 35 стотинки е погасил задълженията по шестнадесет фактури, издадени в периода 19. 12. 2019 г. - 25. 02.

2020 г. Намира за неоснователна претенцията на ,,.” АД срещу ,,.” ЕООД, като поддържа, че ,,.” АД в нарушение на ЗДДС е фактурирал едни и същи фактури по отношение и на ,,.” ЕООД, и на ,,.” ЕООД. По отношение на обратния иск изтъква, че до смъртта на Георги С. на 05. 02. 2021 г. ,,.” ЕООД винаги се е представлявало заедно от двамата управители. Твърди, че ,,.” ЕООД е получило стоките, за които са били издадени съответните фактури и по които претендира възстановяване на заплатените от него парични задължения. Иска от съда да отхвърли иска на ,,.” АД срещу ,,.” ЕООД, както и иска на ,,.” ЕООД срещу ,,.” ЕООД. Претендира разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и отговаря на изискванията за редовност и допустимост съгласно чл.

127 и чл. 128 ГПК. По отношение на правната квалификация на исковата претенция съдът е сезиран по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК с иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 318, ал. 1 ТЗ. В тежест на ищеца ,,.” АД е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор или договори за продажба на стоки с ответното дружество на стойност 7 312 лева и 4 стотинки, доставянето на уговорените стоки и приемането им от ,,.” ЕООД. При установяването на тези обстоятелства, в тежест на ответника по главния иск ,,.” ЕООД ще бъде да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатило стойността на доставените и приети стоки. По отношение на правната квалификация 2 на евентуалния обратен иск съдът е сезиран с иск по чл. 79, ал. 1, предл. трето ЗЗД (обезщетение за неизпълнение на договор). Във връзка с така предявения евентуален обратен иск в тежест на ответника ,,.” ЕООД е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за доставяне на строителни материали между него и ищеца по обратния иск ,,.” ЕООД, както и че е заплатило на ,,.” ЕООД стойността на доставените строителни материали. В тежест на ищеца по евентуалния обратен иск е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнило задълженията да достави строителните материали.

От всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът ,,.” АД и ответникът ,,.” ЕООД имали установени трайни търговски отношения въз основа на сключени между двете дружества множество неформални устни договори за продажба на строителни материали. По силата на тези договори ,,.” ЕООД е поръчвало, а ,,.” АД е доставяло и предавало строителните материали. За изпълнението на търговските правоотношения ищецът е издавал фактури, съдържащи описание на закупуваната стока и нейната цена. За част от осъществяваните доставки ,,.” ЕООД не е сключвало договори с ,,.” АД, а е използвало посредничеството на ,,.” ЕООД – ответник по обратния иск. Към съответния период „.“ ЕООД и „.“ ЕООД (тогава ООД) били свързани лица, защото и двете дружества имали общ съдружник и управител. „Посредничеството“ на „.“ ЕООД се изразявало в префактуриране на доставената от ищеца стока, за което то издавало фактури на ,,.” ЕООД. За част от получените от ответника по първоначалния иск стоки същият е извършвал плащания директно към ,,.” АД, но за друга част, за която е използвано посредничеството на третото лице ,,.” ЕООД, продажната цена на строителните материали е била заплащана към посредника, доколкото той е закупувал от ищеца, респективно продавал на ответника процесните стоки.

Страните спорят относно доставянето на стоки и тяхното заплащане по общо седем на брой фактури както следва: фактура № . г. на стойност 838 лева и 46 стотинки; фактура № . г. на стойност 1 104 лева и 96 стотинки; фактура № . г. на стойност 201 лева 31 стотинки; фактура № . г. на стойност 18 лева; фактура № . г. на стойност 1 032 лева и 19 стотинки; фактура № . г. на стойност 3 164 лева и 3 стотинки; и фактура № **********/. г. на стойност 953 лева и 9 стотинки.

За изясняването на тези спорни между страните въпроси първостепенният съд допусна съдебно-счетоводна експертиза. От експертното заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално издържано, се установява, че описаните седем броя фактури са надлежно и своевременно осчетоводени от ищеца по партидата на ответника ,,.” ЕООД. По тях няма отразени плащания и сумата в общ размер 7 312 лева и 4 стотинки фигурира в счетоводните регистри като крайно салдо, представляващо непогасено вземане на ищеца към ,,.” ЕООД. От друга страна, в счетоводството на ответника само две от описаните седем фактури, а именно: фактура № . г. и фактура № . г. са редовно и своевременно осчетоводени в счетоводството на ,,.” ЕООД по счетоводно сметка 401 ,,Задължения към доставчици”, включени са в 3

Дневниците за покупки по ЗДДС, отразени са в съответните Справки - декларации по ЗДДС и данните са подадени в ТД на НАП. За тези две фактури ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер начисления по фактурите данък добавена стойност.

В счетоводството на ,,.” ЕООД обаче не е отразено плащане по тези две фактури и общата сума по тях в размер на 4 196 лева и 22 стотинки фигурира в счетоводните регистри като крайно салдо, представляващо непогасено задължение на ,,.” ЕООД към ,,.” АД. От друга страна, от експертизата се установява, че в счетоводството на ищеца има нередовност, която е свързана с извършено дублиране на фактура № 0959042268/28.11.2019 г. и фактура № . г. - същите са издадени веднъж с получател ,,.” ЕООД и повторно с получател ,,.” ЕООД. Двете посочени фактури на обща стойност 1 943 лева и 42 стотинки са осчетоводени по партидата на ответника по първоначалния иск, като сумата фигурира в счетоводните регистри като крайно салдо, представляващо непогасено вземане на ,,.” АД към ,,.” ЕООД. В същото време двете фактури са осчетоводени по партидата на клиент ,,.” ЕООД, но със стойности ,,0, 00 лв.” по всяка фактура. В счетоводните регистри е отразено плащане от страна на ,,.” ЕООД към ,,.” АД на дата 10. 12. 2019 г. на обща размер от 1 943 лева и 42 стотинки.

В счетоводството на ответника само две от останалите 5 фактури (без двете дублирани фактури) са осчетоводени. За фактура № . г., фактура № . г. и фактура № **********/. г. не е налице извършено от ответното дружество осчетоводяване, същите не са включените в дневниците по ЗДДС за периода 01. 11. 2019 г. - 31. 05. 2021 г., не са отразени в съответните справки - декларации по ЗДДС и не са подадени към ТД на НАП, нито ,,.” ЕООД е ползвало данъчен кредит за тях.

На последно място, от експертното заключение се установява, че в счетоводството на ,,.” ЕООД по счетоводна сметка 411 ,,.” по партидата на клиент ,,.” ЕООД са осчетоводени фактура № . г. на стойност 3 226 лева и 10 стотинки и фактура № . г. на стойност 1 644 лева и 61 стотинки. Сумите по описаните фактури са погасени от ,,.” ЕООД на 05. 12. 2019 г., съответно на 23. 01. 2020 г.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд направи следните правни и фактически изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 318, ал.

1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка. Тази абстрактна дефиниция има предвид, че търговски са продажбите, които са изброени в чл. 1, ал. 1 ТЗ или които са сключени от търговец в кръга на упражняваното от него занятие. В случая между ищеца и ответника (и двамата от които са търговски дружества, тоест търговци - по арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ) са сключени няколко неформални устни договора за доставка на строителни материали, които договори представляват абсолютни търговски сделки. Текстът на чл. 293, ал. 1 ТЗ предвижда, че за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. От тази разпоредба се заключава, че поначало търговските сделки са неформални, а форма за действителност се изисква само ако изрична правна норма предвижда това. В случая обект на сключените между ищеца и ответника договори са строителни материали - движими вещи, за прехвърлянето на правото на собственост върху които законът не предвижда специална форма. Тоест такъв договор може да се сключи и неформално - устно и без каквито и да е писмени документи. От друга страна, макар и при липсата на изричен писмен договор, по същия е било извършено престиране - ищецът е доставял строителни материали и е издавал фактури, а ответникът е платил част от сумите, посочени в издадените на негово име фактури.