Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 08.04.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 354/2021
Вид
Решение № 163
Подписан
08.04.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Росица Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Закон за собствеността
  • чл.147,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.151 · Закон за устройство на територията
  • чл.151,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.169,ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.185 · Закон за устройство на територията
  • чл.185,ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Враца, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Росица Ив. Маркова

Мирослав Д. Досов при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20211400500354 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О. Л. И. от гр.Враца срещу решение №260374/18.06.2021 г. по гр.дело №1167/2021 г. по описа на РС-Враца, с което състав на съда е уважил предявения против въззвивника иск с правно основание чл.109 ЗС, като го е осъдил да премахне извършеното от него без основание застрояване в съсобствения му с ищците З. С. И. и П. С. В., и двете от гр.София, поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Враца, с адрес на поземления имот ***, което застрояване представлява обзиждане на пространството под терасата на първи жилищен етаж на сграда с идентификатор ***, с размери 3.10 м./ 0.70 м. и 1.32 м. височина до плочата на терасата, и да възстанови имота в съществуващото преди това застрояване състояние.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено е при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото и при допуснати груби процесуални нарушения.

Жалбоподателят не оспорва, че той и ищците са съсобственици при равни права на поземления имот, както и факта, че ищците са собственици на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, а той на първия етаж от същата сграда. Не оспорва и факта, че е зазидал пространството под терасата на първия етаж, но твърди, че това зазиждане е с цел укрепване на терасата, която е била поддала и провиснала, с опасност от срутване и увреждане на самата сграда. Твърди, че това укрепване е станало със знанието и съгласието на съсобствениците към момента на укрепване, както и на техните праводатели. Твърди, че за това укрепване не се изисква строително разрешение по чл.151 от ЗУТ, тъй като се касае за неотложен ремонт, с който не се 1 засягат общи части, както и не се изисква съгласие на останалите съсобственици по чл.185 ЗУТ. Сочи, че по жалби на ищците са правени проверки от Община Враца и РДНСК Враца, които не са констатирали незаконосъобразни действия или незаконно строителство от негова страна.

Твърди, че укрепването на терасата по никакъв начин не нарушава правото на собственост на ищците и не им пречи да упражняват собственическите си правомощия в пълен обем, и дори хипотетично да се приеме, че е било необходимо разрешение за строеж, то зазиждането/укрепването без такова разрешение не е основание за уважаване на иск по чл.109 ЗС при липса на данни по какъв начин пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Сочи, че по делото е опровергано, включително чрез заключението на изслушаното вещо лице, твърдението на ищците, че със зазиждането се прегражда съществуващ прозорец към мазе, собственост на ищците.

Намира, че не е основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС и предходно съдебно решение, с което е разпределено ползването на съсобствения поземлен имот между страните. Твърди, че укрепването е извършено и с оглед задължението по чл.195,ал.1 ЗУТ собствениците на строежи да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания на чл.169,ал.1 ЗУТ. Счита за неправилни изводите на РСВраца в обратна посока, като сочи,че тези изводи са базирани на заключение на вещо лице, което не притежава необходимата компетентност, като са пренебрегнати, без да са изложени съображения за това, представено по делото конструктивно заключение от специалист конструктор, гласни доказателства, КП на Община Враца. Намира, че доверявайки се само на непълно и некомпетентно заключение на вещо лице, съдът е постановил неправилно решение, защото не е изследвал и въпроса събарянето на укрепването на терасата по какъв начин ще рефлектира върху целостта и здравината на цялата сграда и терасата.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор от З. С. И. и П. С. В. - ищци пред РС-Враца, в който те подробно мотивират становище за неоснователност на жалбата.

Сочат, че твърдяното съгласие на съсобствениците за извършване на укрепването на терасата е останало недоказано, а нарушаване на правото им на собственост следва както от естеството на извършеното нарушение, така и от постановено предходно решение на РС-Враца по иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС. Намират за недоказано и твърдението на ответника, че обзиждането е извършено с цел запазване на сградата, като сочат, че укрепването на плочата на терасата е било извършено с поставени преди това тръби и метални подпори. Считат, че съществуват и други технически решения за подсилване и укрепване на плочата на терасата, без да се налага преграждане на общи части, а данните по делото налагат извод, че ответникът е изградил складово помещение за съхранение на вещи. Считат, че с това изграждане, без оглед на това дали е законно или не, ответникът им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот.

Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено.

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка п о чл. 269 ГПК настоящият съдебен 2 състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения пред него осъдителен негаторен иск на заявеното основание.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, съответно по основателността на предявения иск, съдът съобрази следното:

Гражданско дело №1167/2021 г. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на З. С. И. и П. С. В., и двете от гр.София, с която ищците са предявили против О. Л. И. от гр.Враца иск с правно основание чл.109 ЗС.

Според изложеното в исковата молба, страните по делото са съсобственици на ПИ с идентификатор 2259.1018.153 по КК и КР на гр.Враца, с адрес на поземления имот *** с площ 351 кв.м., като всяка от ищците е собственик на ¼ идеална част от поземления имот (ПИ), а ответникът е собственик на останалата ½ идеална част от имота. Страните по делото са съсобственици и на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, като по силата на покупко-продажба от 2002 г. ищците са придобили при равни права втория етаж от тази сграда, с прилежащите към него два броя зимнични помещения, мазе и три броя тавански помещения, съответните части от общите части на сградата, а също и масивен гараж, построен в западната част на имота.

По силата на договор за делба от 2008 г. ответникът е собственик на първия етаж от жилищната сграда, както и на втория построен в поземления имот гараж.

Върху съсобствения ПИ ответникът без съгласието на ищците е извършил застрояване, състоящо се в обзиждане на пространството под терасата на първи жилищен етаж на сграда с идентификатор ***, с размери 3.10 м./ 0.70 м. и височина до плочата на терасата, като е поставил и метална врата, която се заключва и ключът се държи от него, а затвореното пространство се използва като склад. По повод подадена жалба до Община Враца относно законността на строежа е съставен КП №49/25.05.2016 г., в който са описани строителните дейности. На 23.09.2020 г. при извършена нова проверка от служители на Община Враца е констатирано същото състояние. Според ищците, строежът е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж и без тяхно съгласие, което е задължително, предвид съсобствеността върху имота. Извършеното застрояване нарушава правото им на собственост и е пречка да упражняват това си право в пълен обем. Извършеното строителство е и в нарушение на строителните и санитарно – хигиенните правила, тъй като прегражда съществуващ прозорец към собствено на ищците мазе, при което проветряването на това мазе не е възможно, води до повишени нива на влага и невъзможност за съхранението на зимнина и вещи в него.

Ищците са посочили още, че заграденото с обзиждането място е определено за общо ползване на съсобствениците на основание чл.32,ал.2 ЗС с влязло в сила решение на РС-Враца от 19.06.2020 г. по гр.дело №5162/2019 г.

При тези си твърдения и доводи ищците са поискали ответникът да бъде осъден да премахне извършеното застрояване.и да възстанови имота в съществуващото преди застрояване.

С отговора си по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил твърденията на ищците за съсобственост върху поземления имот и относно собствеността върху отделните етажи от двуетажната МЖС. Не е оспорил и факта,че е извършил описаното в исковата молба обзиждане на пространството под терасата на първия етаж,.

Но е посочил, че го е извършил единствено с цел укрепване и обезопасяване на терасата и жилищната сграда, тъй като терасата е била поддала и провиснала и е имало опасност от срутване на терасата и увреждане на самата сграда. Укрепването е станало със знанието и съгласието на съсобствениците към момента на извършването му ,както и на тяхната праводателка, независимо от това, че за извършването му не се изисква разрешение съгласно чл.151 ЗУТ, тъй като се касае за неотложен ремонт, при който не 3 се засягат общи части и не се изисква съгласие на останалите съсобствениците.

Първоначално укрепването е било извършено без странични стени, но се е наложило такива да бъдат изградени, тъй като наематели на ищците, изгонени принудително от имота от Община Враца, използвали пространството, за да складират свои отпадъци.

При извършените по жалби на ищците проверки от Община Враца и РДНСК не са констатирани незаконосъобразни действия или строителство от страна на ответника., като според него укрепването на терасата по никакъв начин не пречи на ищците да упражняват собственическите си правомощия в пълен обем. И дори хипотетично да се приеме, че разрешение за строеж е било необходимо, то това не е достатъчно за уважаване на иска по чл.109 ЗС. Ответникът е посочил, че ищците живеят в гр.София, Оспорил е твърдението им, че с обзиждането се затваря прозорец на тяхна маза, като е посочил, че укрепването граничи с негово собствено мазе, а не такова на ищците.

По делото са приети представените от страните писмени доказателства.

Допусната е и е изслушана специализирана съдебно - техническа експертиза. По искане на ответника е разпитан един свидетел.

При така събраните доказателства РС - Враца е постановил обжалваното решение №260374/18.06.2021 год., с което е уважил иска.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е посочил, че строежът е извършен без съгласието на съсобствениците, каквото чл.32 ЗС изисква, и без инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито са били необходими, тъй като изключението на чл.151,ал.1 ЗУТ не е налице. Посочил е още, че съгласно съдебното решение по иска с правно основание чл.32,ал.2 ЗС, заграденото място е отредено за общо ползване, при което ищците не могат да ползват правото си на собственост в пълен обем, а ответникът с това зазиждане увеличава пространството, което ползва от съсобствения имот и то представлява едно приращение към неговия имот. Приел е за недоказано и твърдението му за състоянието на терасата преди укрепването, като е посочил, че дори то да е било такова, то е следвало да изиска съгласие на съсобствениците за ремонт.

При така изложената фактическа обстановка Окръжен съд-Враца приема от правна страна следното:

Съгласно чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.