Решение № 3032 от 03.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3032 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510924 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20153769/08.07.2021г. по гр.д. № 53444 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 85-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

****, ап. 13 дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите , както следва: сумата от 835,40 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -15.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 13 гр.

София, ж.к. ****, абонатен № 245242 за периода от 15.06.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 142,45лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода до 28.05.2020г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 24178/2020г. на СРС, като Е. Х.

Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 54,07лв. по заповедно дело и 188,56лв. по исковото дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата до предявените размери и за периода от май 2016г. до 15.06.2017г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25121658/22.07.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Е. Х.

Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 чрез назначения на основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която 1 исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено да е в облигационни отношения с ищеца, че е потребил енергия в количества и на стойност, за които исковете са уважени, приетия начин за плащане и за отчитане на уредите. Извлеченията от сметки, справки за дялово разпределение били частни удостоверителни документи и не можели да докажат изгодните за издателите им факти, посочени в тях. Фактурите не били представени, имало съществени различия между суми по съобщения към фактури и в извлеченията, което доказвало неверността на извлеченията. Не били представени Общи условия, не било доказано те да са публикувани в ежедневник. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ****, в предоставения срок за отговор не е изразил становище. С допълнителна молба от 19.10.2022г. е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно.

Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за адвокат.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Т.С.“ЕООД , ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22021126/03.11.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** срещу Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от 1210,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -15.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 13 гр. София, ж.к.

****, абонатен № 245242 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 206,37лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2017г. до 28.05.2020г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 24178/2020г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия, потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднала в забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 чрез назначения на основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че задълженията до 15.06.2017г. били погасени по давност, срок на която била 3 2 години. Отчитането на енергията съгласно ОУ се извършвало от Т.С.“ЕООД, извлеченията от сметки и изравнителните сметки не отговаряли на изискванията за фактури на Закона Счетоводство, не било установено да има изискуеми задължения. Лихви не се дължали върху прогнозни суми.

Съществена разлика имало между извлеченията и фактурите. Не били приложили ОУ, които да са публикувани. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ЕООД , ЕИК **** е заявило, че не е извършвало дялово разпределение на енергията за периода в сградата .

По делото е приложено заповедно дело № 24178/2020г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3027868/15.06.2020г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.

София, ж.к. ****, ап. 13 да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 1210,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 15.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 13 гр. София, ж.к. ****, абонатен № 245242 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 206,37лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2017г. до 28.05.2020г. , съдебни разноски от 78,33лв., длъжникът е уведомен за заповедта чрез залепване на уведомление, на 05.10.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 03.11.2020г.

По делото е приет неоспорени от страните писмо от СО, район Люлин, удостоверение, издадено от СО, настанителна заповед от 20.03.2014г., заявление, съгласно които Е. Х. е бил настанен под наем в общинско жилище апартамент № 13 гр. София, ж.к. **** и от 2016г. и до момента е титуляр, на 24.04.2014г. Е. Х. Я. е поискал от ищеца да открие партида за имота на негово име.

Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи задължения на ответника за заплащане на процесните суми и че имот е с абонатен № 245242 и титуляр Е. Х. Я., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. дължима главница е 821,78лв. , като за май и юни 2017г. начислено е общо 60,12лв. за погряване на вода, тоест за периода от 01.05.2017г. до 15.06.2017г. начислено е 45,09лв. Така за периода от 15.06.2017г. до 30.04.2019г. начислено е 776,69лв., лихва за забава за плащането на тази сума е 102лв.

Приети са Общ условия одобрени от ДКЕВР с решение от 27.06.2016г.., публикувани във вестник Монитор бр. от 11.07.2016г., както и Общи условия, одобрени от ДКЕВР НА 02.03. 2014г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в 3 обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за забава на плащането й, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение , п о което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, че ответникът е изпаднал в забава на плащането й.

По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и длъжникът е осъден да му плати стойност на доставена топлинна енергия за процесния имот и дяловото й разпределение за процесния период в размерите на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

4

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.