Определение № 1502 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002901462 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Орбико България“ ЕООД, гр.София, чрез адв.Е.С. срещу решение №110 от 21.02.2023г., постановено по в.т.д. №965/2022г. по описа на Апелативен съд-София, поправено с решение №392 от 20.06.2023г. по същото дело, с което е потвърдено решение

№260411 от 15.06.2022г., постановено по т.д. №2442/2020г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение №260601/28.09.2022г. по същото дело, в частта, с която са уважени предявените обективно кумулативно съединени искове от „ЦБА“ АД против „Орбико България“ ЕООД с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 166 254.24 лева, представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от 01.07.2016г., ведно със законната лихва от 09.12.2020г. до окончателното плащане; сумата 5 126.58 лева мораторна лихва за забава върху горепосочената главница за периода 20.08.2020г.-08.12.2020г., както и сумата 37 809.15 лева, представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени билети по договор за разпространение на билети „Национална лотария“ от 24.10.2017г. и сумата 1 165.88 лева мораторна лихва за забава върху посочената главница за периода 20.08.2020г.-08.12.2020г., ведно със законната лихва от 09.12.2020г. до окончателното плащане на сумата.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилнопостановено в нарушение на закона и необосновано, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново решение, с което да бъдат отхвърлени 1 предявените искове. Касаторът излага доводи за неправилна правна квалификация на договорите между страните, като оспорва същите да са комисионни и поддържа, че при тълкуване на съдържанието им съгласно чл.20 ЗЗД следва да се приеме, че са договори за продажба. Намира, че дори договорите да са комисионни, не е доказано отчитането и връщането на непродадените билети, т.нар. отчетна сделка, респ. счита, че са незаконосъобразни изводите на съда за основателност на претенциите на ищеца за връщане на цената на непродадените билети. Като необосновани се оспорват и мотивите относно стойността на наличните непродадени билети, като касаторът счита, че съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел като доказателство счетоводни записвания в нарушение на чл.182 ГПК. С допълнение към касационната жалба навежда доводи и за неправилно приложение на чл.99, ал.4 ЗЗД.

Намира, че няма доказателства за съобщаване от цедента на длъжника на процесната цесия, по силата на която „ЦБА“ АД придобива вземанията, произтичащи от договора за разпространение на билети от „Националната лотария“ между „Орбико България“ ЕООД и „ЦБА Еко Маркет“ ООД.

Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществените правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. По приложението на чл.20 ЗЗД и в частност по въпроса- При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, длъжен ли е съдът за извърши тълкуване според визираните в чл.20 ЗЗД критерии?; 2. Може ли да се квалифицира като комисионен този договор, по силата на който „комисионерът“ е длъжен да плати на „комитента“ цената на предадените му ценни книги /лотарийни билети/ или в такъв случай договорът следва да квалифицира като продажба или друг вид ненаименован договор?“. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №133/15.03.2021г., гр.д. №3595/2019г., ІІІ г.о., решение №271/19.04.2019г., гр.д. №4275/2017г., ІV г.о. и решение №74/09.07.2019г., т.д. №1698/2018г., ІІ т.о.- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на втория въпрос счита, че е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правотооснование за допускане до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Сочи противоречие на въззивното решение с практика на ВКС- решение №96 от 17.04.2018г., гр.д. №3049/2017г., ІV г.о., но не формулира конкретен правен въпрос, а излага оплаквания за неправилност на изводите на съда относно съобщаването на договора за цесия на длъжника. Навежда доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „ЦБА“ АД оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до 2 касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца претендираните суми, представляващи заплатената номинална стойност на налични непродадени билети по договори за разпространение на билети „Национална лотария“ от 01.07.2016г. и 24.10.2017г., първият сключен между „ЦБА“ АД и „Орбико България“ ЕООД, а вторият- между „ЦБА Еко Маркет“ ООД и „Орбико България“ ЕООД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочените периоди, въззивният съд приема, че ищецът, респективно праводателят му на основание договор за цесия „ЦБА Еко Маркет“ ООД, в качеството на комисионери по процесните комисионни договори, са заплатили номиналната стойност на билетите при предаването им от ответника-комитент, а след прекратяване на договорите по реда на чл.89, ал.1 ЗЗД за тях е възникнало правото да търсят обратно престираното, като дадено на отпаднало основание.

Решаващият съдебен състав, след анализ на разпоредбите в процесните договори, съгласно които ответникът се задължава да доставя на ищеца, респ. неговия праводател билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, а те от своя страна се задължават да ги приемат за разпространение и да платят тяхната номинална стойност, при условията на чл.7 /до 28 календарни дни от тяхното получаване/, като имат право на комисионно възнаграждение в конкретно определен размер /7% от номиналната стойност на доставените и платени по реда на договора лотарийни билети/, за което издават фактура в първата работна седмица за получените пред предходния месец билети, намира, че както граматическото, така и логическото тълкуване на договорните клаузи предпоставят еднозначен извод, че двата договора по правния си характер са комисионни договори по смисъла на чл.348 ТЗ - чл.360 ТЗ. За да стигне до този извод, съдът съобразява и разпоредбата на чл.6, ал.1 от договорите, предвиждаща, че предвид особения характер на билетите, като ценна книга, подлежащи на контрол и поставени под особен режим, „ЦБА“ АД и „ЦБА Еко Маркет“ ООД са длъжни да водят отчетност и документация на дейността си по договорите при стриктно спазване на неговите изисквания, като при поискване да предоставят на ответното дружество необходимата му информация; на чл.4, съгласно който ответникът се задължава да 3 възстановява на своите съконтрахенти сумите по изплатените от тях печалби /за билетите/, съобразно действащата си политика, на чл.5, регламентиращ, че ищецът, респ. неговия праводател имат право да изплащат печалби до 100 лева, с изключение на случаите на съмнение за невалидни билети, като в останалите случаи е предвидено да указват на участниците реда, по който могат да получат печалбите си, вкл. да указват на участниците, закупили лотарийни билети, ако имат рекламации да ги отправят до „Ню Геймс“ ООД, притежаващо лиценз за тази лотарийна игра /чл.6, ал.2/.Апелативният състав намира, че обсъдените договорни разпоредби сочат, че страните са били обвързани от двустранен и възмезден договор, по силата на който ищецът, респ. неговия праводател по договора за цесия са приели да разпространяват доставените им от ответното дружество лотарийни билети, т.е. да сключват от свое име, но за сметка на доверителя /комитента „Орбико България“/ последващи сделки за покупко-продажба на посочените билети с трети лица /изпълнителни сделки/, срещу насрещно задължение на възложителякомитент да им заплаща комисионна за тази дейност.

Съдът съобразява, че предметът на изпълнителната сделка е прехвърлянето на собствеността върху билет за моментна лотарийна игра по смисъла на чл.59 Закона за хазарта /ЗХ/, представляващ ценна книга /чл.2, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа /приета с ПМС №289 от 30.11.1994г., обн., ДВ, бр.101 от 9.12.1994г., последно бр.60 от 29.07.2022г., в сила от 01.09.2022г./, в която не се отбелязва името на титуляра, т.е. ценна книга на приносител. Тези ценни книги са особен вид движими вещи - от една страна по отношение на тях могат да възникват субективни права, а от друга - материализират самото субективно право на вземане, а предявяването им на задълженото лице е абсолютно и безусловно изискване за упражняване правата, произтичащи от ценната книга. Съдебният състав счита, че предварителното плащане на стойността на билетите /номиналната им стойност/ от комисионера на комитента се дължи на особения им характер на ценни книги на приносител и не може да обоснове извод, че договорите са за покупко-продажба.

Въззивният съд приема, че с изменението на Закона за хазарта /ДВ бр.14/18.02.2020г./, считано от деня на влизане на закона в сила, лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, както и техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор", се прекратяват и съответните удостоверения по чл.34 се обезсилват. Съгласно §9, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗХ се преустановява разпространението и продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал.1 от организатори, различни от Държавно предприятие "Български спортен тотализатор". Съгласно ал.4 издадените за игрите по ал.1 билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци, които не са продадени до влизането в сила на този закон, следва да се унищожат до 31 декември 2020г. по реда на чл.50, ал.3, като тези обстоятелства се оповестят по подходящ начин от 4

Държавната комисия по хазарта. Според решаващия състав с промените в закона, регулиращ правоотношенията по повод организиране на хазартните игри, каквато безспорно е и „Национална лотария“, билетите за нея са извадени от гражданския оборот, поради което е настъпила правна невъзможност по смисъла на чл.81 ЗЗД за комисионерите да ги разпространяват. Тази обективна невъзможност да изпълнят задълженията си, е довела до прекратяването на процесните договори по право по реда на чл.89, ал.1 ЗЗД занапред. Съдът намира, че комисионерите са престирали сумите за заплащане номиналната стойност на билетите при предаването им от комитента, поради което имат право да търсят обратно престираното, като дадено на отпаднало основание.

Апелативният състав счита, че е неоснователно възражението на ответника, че не дължи възстановяване на суми по договора, тъй като непродадените билети не се му били предадени обратно. Аргументира се с разпоредбата на §9, ал.4 от ПЗР на ЗИДЗХ, предвиждаща, че талоните или други удостоверителни знаци, които не са продадени до влизането в сила на този закон, е следвало да се унищожат до 31 декември 2020г. по реда на чл.50, ал.3, т.е. от издателите им, в присъствието на длъжностни лица, определени със заповед на изп.директор на НАП, като тези обстоятелства се оповестят по подходящ начин от Държавната комисия по хазарта. Намира, че това императивно законово изискване за унищожаване не билетите от трета за спора страна в присъствие на съответни длъжностни лица, в рамките на конкретно определен преклузивен срок, води до извод за наличие на хипотезата на чл.89, ал.1 ЗЗД и по отношение на отчетните сделки за предаване на заплатените, но неразпространени билети обратно от комисионера на комитента.