Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 784 от 14.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 843/2025
Вид
Решение № 784
Подписан
14.10.2025
В сила
30.10.2025
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2а, т.1 · Закон за държавните такси
  • чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Бургас, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20252100100843 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Д. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес *******, против РАЙОНЕН СЪД - Малко Търново и РАЙОНЕН СЪД - Велико Търново. Предявен е осъдителен иск за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 133/ 2024г. на Районен съд - Малко Търново, приключило в гр.д. № 3673/ 2024г. на Районен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 10.04.2025г. до окончателното й изплащане.

С писмени отговори, представени в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответниците оспорват иска. Считат, че не е допуснато твърдяното от ищцата разглеждане на делото в неразумен срок.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

1

Посочената правна норма установява отговорност на Държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Последната гарантира правото на справедлив съдебен процес, елемент от което и разглеждането делата в разумен срок.

Настоящият иск на ищцата Д. Х. Г. за обезщетение по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е основан на твърдение, че съдебната й претенция, по която е образувано гр.д. № 133/ 2024г. на Районен съд - Малко Търново, не е разгледан в разумен срок.

На 09.04.2025г. ищцата е уведомена от заместник – министър на правосъдието, че по подаденото от нея заявление от 27.12.2024г. до Инспектората към Висшия съдебен съвет е извършена проверка от Специализираното звено на Инспектората, която е установила продължителност на съдебното производство от 3 месеца и 10 дни. Поради това заявлението на ищцата е отхвърлено на основание чл.60е, ал.1, т.1 от ЗСВ, тъй като установената обща продължителност на съдебния процес не надхвърля разумния срок. С това е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по глава III „а“ от Закона за съдебната власт, без да е постигнато споразумение, поради което е налице предпоставката на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ за допустимост на настоящия иск.

Събраните в настоящото установяват следното : производство писмени доказателства

Гр.д. № 133/ 2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново е образувано по осъдителен иск на ищцата Д. Х. Г. против Районен съд – Горна Оряховица за обезщетение по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е входирана в съда на 24.09.2024г., на същата дата е образувано делото и е избран съдия-докладчик чрез ЕИСС. На същата дата е постановено определение № 86/ 24.09.2024г., с което делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Велико Търново, а на ищцата е изпратено съобщение за връчване на препис от съдебния акт. На 26.09.2024г. ищцата е отправила искане за електронен достъп до делото и за електронно връчване чрез ЕПЕП на съобщения и призовки. Исканият достъп е предоставен своевременно и ищцата е уведомена чрез съобщение на посочен от нея адрес на електронна 2 поща с писмо от 27.09.2024г.

Изпратеното на 24.09.2024г. е върнато в РС – Малко Търново в цялост, невръчено, с удостоверяване на връчителя за посещения на адреса на ищцата в гр. Елена на 03.10.2024г., 11.10.2024г., 19.10.2024г. и 25.10.2024г., при които на адреса не е откритf лице, което да получи съобщението. Съобщението е върнато от РС – Елена чрез Български пощи с дата на пощенското клеймо 01.11.2024г.

На 07.11.2024г. е извършено връчване на ищцата чрез ЕПЕП.

Съдебният акт е влязъл в сила на 15.11.2024г. след изтичането на срока по чл.275, ал.1 от ГПК. На 19.11.2024г. делото е изпратено на Районен съд – Велико Търново.

На 22.11.2024г. делото е входирано в Районен съд – Велико Търново и е образувано гр.д. № 3673/ 2024г., разпределено на същата дата на съдиядокладчик чрез ЕИСС.

С разпореждане от 26.11.2024г. искът е оставен без движение с указание за отстраняване в едноседмичен срок на нередовност на исковата молба по чл.128, т.2 от ГПК – да се внесе държавна такса в размер на 10 лв., дължима на основание чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпореждането е редовно връчено на ищцата чрез ЕИСС на 03.12.2024г. До изтичането на указания срок по чл.129, ал.2 от ГПК на 10.12.2024г. нередовността не е отстранена, нито е поискано продължаване на срока, за да се стори това. С определение № 2916/ 23.12.2024г. исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК и делото е прекратено. Определението е редовно връчено на ищцата на 27.12.2024г. и след изтичането на срока по чл.275, ал.1 от ГПК е влязло в сила на 04.01.2025г.

При така установените по делото факти съдът приема, че производството по предявения от ищцата иск е продължило общо 3 месеца и 10 дни, от които пред Районен съд – Малко Търново – 1 месец и 26 дни /24.09.2024г. - 19.11.2024г./, а пред Районен съд – Велико Търново - 1 месец и 14 дни /22.11.2024г. - 04.01.2025г./.

При така установените по делото факти съдът приема, че продължителността на съдебното производство по иска на ищцата, предявен по гр.д. № 133/ 2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново, впоследствие 3 по гр.д. № 3673/ 2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново, не надхвърля обичайната и разумна продължителност на съдебния процес с оглед фазата, в която същият се е развил. Не се установява забава в администрирането на делото или произнасянето на съдебните състави. Тази продължителност на съдебния процес е обусловена от произнасянето по местната подсъдност по спора, връчването на съдебните актове на ищцата, законовите процесуални срокове за изпълнение на указанията на съда и за обжалване на крайните съдебни актове, а прекратяването на производството е обусловено изцяло от поведението на страната – неотстраняване на надлежно указаната от съда нередовност на предявената искова молба, която е абсолютна процесуална пречка за разглеждането на предявения иск.

По изложените съображения не е налице твърдяното нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска Д. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес *******, против РАЙОНЕН СЪД - Малко Търново и РАЙОНЕН СЪД Велико Търново, за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 133/ 2024г. на Районен съд - Малко Търново, приключило в гр.д. № 3673/ 2024г. на Районен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 10.04.2025г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4