Решение № 28 от 16.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500339 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 42/23.01.2025 год., постановено по гр. д. № 195/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на И. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ***********; на Г. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, *********** и на С. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, **********, на всеки от тях сумите от по 150 000 лв. частични искове от по 200 000 лв. - главници, представляващи обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. Н.. в резултат на ПТП от 06.10.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените главници от 21.12.2023 г. до окончателното изплащане, като за периода от 29.11.2023 г. до 20.12.2023 г. отхвърля исковете за присъждане на законна лихва, като неоснователни. Със същото решение е осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на И. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ***********; на Г.

Н. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, *********** и на С. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, **********, на всеки от тях сумите от по 12 185 лв. направени по 1 делото разноски.

С Определение № 501/01.04.2025 г., постановено по гр. д. № 195/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е оставена без уважение молба от адв. Х., като пълномощник на ищците И. Н. Н., Г. Н. Н. и С. Г. Н. за изменение на Решение № 42/23.01.2025 г. постановено Решение № 42/23.01.2025 год., постановено по гр. д. № 195/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд в частта за разноските, като неоснователна.

Постъпила е въззивна жалба от И. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ***********, Г. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, *********** и С. Г. Н., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, **********, чрез адв. Г. Х. от САК против Решение № 42/23.01.2025 год., постановено по гр. д. № 195/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му относно лихвата за забава за периода от 29.11.2023 г. до 20.12.2023 г. е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и противоречащо на константната съдебната практика.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 от КЗ се прави извод, че отговорността на застрахователя за дължимите лихви за обезщетението е от уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие, което в случая е на 29.11.2023 г.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който върху присъдено обезщетение да бъде присъдена лихва за забава за периода от 29.11.2023 г. до 20.12.2023 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, чрез юриск. Р. И..

В същия се излага, че решение в обжалваната му част е правилно, а въззивната жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от И. Н. Н., Г. Н. Н. и С. Г. Н., и тримата от гр. Горна Оряховица, чрез адв. Г. Х. от САК против Определение № 501/01.04.2025 г., постановено по гр. д. № 195/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че съдът неправилно е намалил адвокатските възнаграждения, без да отчете материалния интерес по делото, както и фактическите и правните усилия и отговорност, които адвокатът е положил в рамките на процесуалното представителство и те са в пълно съответствие с минималните възнаграждения по чл. 7, ал.

1, т. 5 НМРАВ, което сочи, че размерът не е прекомерен, а е разумен и справедлив.

Погрешно било тълкувано Решението на СЕС по дело С- 438/22 от 25.01.2024 г. Твърди се, че настоящият случай категорично се различава от случаите по чл. 38, ал. 2 от ГПК, касаещи материално затруднени лица, като става въпрос за реално платени адвокатски 2 възнаграждения, а не за служебно определяни хонорари. Прави се извод, че в конкретния случай, съдът с намаляването на адвокатските възнаграждения без ясно обосновано основание, фактически нарушава принципа на равенство на страните пред закона и правото на достъп до правосъдие, гарантирано от чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), както и от чл. 6, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Намаляването на реално платените хонорари в полза на загубилата страна (ответника) поставя ищците в неравностойно положение, тъй като те са принудени да понесат допълнителни финансови загуби, въпреки че са спечелили делото по същество. Това противоречи на целта на чл. 78 от ГПК, която е да компенсира спечелилата страна за разноските, свързани с провеждането на делото, и да стимулира дисциплината на участниците в гражданския оборот. Не било взето предвид поведението на ответника, който е дал повод за образуване на делото с отказ да плати доброволно, въпреки наличието на всички необходими доказателства. Съдът не е отчел, че макар и делото формално да обхваща три субективно съединени иска, това обективно води до по-висок интерес и отговорност на процесуалния представител. Противоречало на нормалната логика ситуацията, в която размерът на адвокатския хонорар, определен от съда, е значително по-нисък от държавната такса.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде присъдени направените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, гр. София, чрез юриск. Р. И.. В същия се излага, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения. Претендират се разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 150 000 лв.

(частични искове от 200 000 лв.) за всеки един от ищците. Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 21.12.2023 г. по правилото на чл. 497, ал. 1 във вр. с чл. 496, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

3

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите (въззивната и частна жалби), обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните решение и определение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск (за неимуществени вреди) с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 29.11.2023 г. И. Н. Н., Г. Н. Н. и С. Г. Н. са предявили претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството правилно ли е определен началния момент, от който се дължи лихва за забава от застрахователя.

В случая не е налице възражение

4 на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – Т. Д. Т. е причинил смъртта на Н. Г. Н.. и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Т. Д. Т., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.

Освен това по отношение на деликвента Тодор Тодоров, в случая е налице влязло в сила присъда – Присъда № 29/3.12.2024 г., постановена по НОХД № 656/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, влязла в законна сила на 19.12.2024 г., която по отношение на всички съставомерни признаци на престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се установява, че Т. Д. Т. е признат за виновен в това, че на 06.10.2023 г. в гр. Долна Оряховица, Община Горна Оряховица, по ул. „Г. Измирлиев“ при управление на моторно превозно средство — лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Типо“, с peг. № BT 90****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство предприел маневра „завИ.е наляво“, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участника в движението – насрещно движещият се по ул. „Г. Измирлиев" (от запад към изток), в полагащата му се пътна лента мотоциклет, марка „МЗ“, модел „150“, с peг. № ВТ 21***, управляван от Н. Г. Н.., като не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение, както и разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, като водач на нерелсово превозно средство, завиващо на ляво за навлизане в крайпътна територия участък за престой и паркиране не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, управляван от Н., при което блъснал мотоциклетиста Н. Г. Н.., и по непредпазливост причинил смъртта му - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗДвП,.