Решение № 17 от 07.03.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Лом, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20211620200474 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ***** от с. Септемврийци, *****, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № Л-24/ЗМВР от 21.09.2021 г., с което на осн. чл.

264, ал. 2 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Драган Цветанов от АК – Монтана, който моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № Л-24/ЗМВР от 21.09.2021 г. на жалбоподателя Д.Т. е наложена „Глоба” от 2000.00 лв. за това, че на 1

17.09.2021 г. в с. Септемврийци противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните си задължения, като го държи за ръцете.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

По същество се явява неоснователна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 17.09.2021 г. св. Б.В. и З.З. – служители на РУ – Лом получили нареждане от ОДЧ да окажат съдействие на колегите си от участък Вълчедръм във връзка със сигнал за лице, управлявало автомобил под въздействието на алкохол и държащо се агресивно. Пристигайки на място в с.

Септемврийци, *****, установили жалбоподателя Д.Т. пред вратата на къщата. Същият не искал да предаде документите си за самоличност на проверяващите, при което съпругата му - св. К.Л. опитала да ги извади от паркирания автомобил и да ги предаде. Тогава Т. блъснал вратата на автомобила и се опитал да затисне св. В. и съпругата си с нея. Дръпнал за ръката полицейският служител В., който му разпоредил неколкократно да прекрати неправомерните си действия и да предаде документите си. Т. обаче продължил с арогантното си поведение, което наложило използването на физическа сила и помощни средства – белезници. След което Т. бил задържан в РУ – Лом за 24 часа. На същата дата /17.09.2021 г./ св. В. му съставил АУАН за нарушение на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР. Т. подписал акта без възражения и получил препис от него. В предвидения от закона 3-дневен срок също не са подадени възражения против АУАН и въз основа на него, на 21.09.2021 г. АНО издал атакуваното наказателно постановление.

И двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите реквизити, предвидени в чл. 42, респ. чл.

57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.

Според чл. 264, ал. 2 от ЗМВР: „ Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на 2 служебните му задължения, се наказва с глоба 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“

В случая Д.Т. е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР – проверяващия го Б.В., като го е държал за ръцете, затискал го с вратата на лекия си автомобил и опитал да го удари. Условието, за да бъде реализирана административнонаказателна отговорност, е извършеното да не съставлява престъпление. В случая е налице и това условие. Извършеното от Т. не се припокрива с признаците на престъпен състав по НК. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел по акта, както и приложените с административнонаказателната преписка писмени доказателства. Съдът кредитира с доверие показанията на служителите на РУ – Лом. Те са обективни, безпристрастни, взаимнодопълващи се и без противоречия със събраните по делото писмени доказателства. В последното съдебно заседание са разпитани и св. К.Л. и М.Н.. На техните показания обаче съдът не дава вяра. Л. е съпруга на жалбоподателя, а Н. – нейна дъщеря и съжителстваща с тях. Това разбира се, не изключва изначално достоверността на техните показания. Но преценени в съвкупност с останалите доказателства, същите се явяват неистински. Извън всякаква логика е вместо да бъде прибран Т. на първия етаж в къщата си /при положение, че е бил на стъпалата/, същият да бъде замъкнат и оставен в лекия си автомобил. Твърденията на Л. и Н. имат за цел единствено оневиняването на жалбоподателя. Показанията им обаче са нелогични, объркани, противоречащи както на другите доказателства, така и на формалната и правна логика. Абсолютно недоказани се явяват и твърденията за отправени заплахи от служителите на РУ – Лом и за проявена от тях безпричинна агресия спрямо Д.Т.. Тук отново ясно личи целта за отпадане отговорността на жалбоподателя. Затова и показанията на Л. и Н. не следва да бъдат кредитирани.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че Т. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение и напълно правилно е санкциониран за това. Административното наказание „глоба“ в нормата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР е абсолютно определено – 2000,00 лв. и за съда не съществува възможност да го изменя. Конкретното нарушение не регистрира висока степен на 3 обществена опасност. Освен това, Т. не е санкциониран за други подобни нарушения (поне доказателства в такава насока не са представени).

Действително, извършеното от него нарушава реда на държавно управление от една страна, а от друга - накърнява неприкосновеността на личността на длъжностно лице – служител на МВР /РУ – Лом/. Жалбоподателят е предупреден многократно от проверяващите /чрез отправени устни разпореждания/ да не пречи на извършваната проверка, но въпреки това умишлено е нарушил неприкосновеността на полицейския служител Б.В..

Това обстоятелство изключва възможността спрямо конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен случай“ на административни нарушения. АНО правилно е преценил това, поради което и издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-24/ЗМВР от 21.09.2021 г. на Началника на РУ - Лом, с което на ***** от с.

Септемврийци, *****, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 264, ал. 2 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.

Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4