Определение № 483 от 30.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Ловеч, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500319 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 4213/10.06.2026 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., срещу Разпореждане № 958/27.05.2026 г. по ч.гр.д.№ 719/2026 г. на Районен съд – Троян в частта, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника срещу Р. К. У., ЕГН **********, с адрес:

****, за сумите: 574.82 евро - главница, 695.08 евро - договорна лихва за периода от 25.11.2024 г. - 25.03.2026 г. и 194.85 евро - лихва за забава за периода от 26.07.2024 г. до 10.05.2026 г.

Твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, като неправилно е извършил именно такава преценка. Оспорва изводите на заповедния съд за отхвърляне на вземането за договорно възнаграждение. Посочва, че при сключване на договора за потребителски кредит на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр и преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК. Счита, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен 1 език, като кредитополучателят е бил уведомен за тях. Излага доводи, че кредиторът няма задължение за посочва в договора методиката на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Спазена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно размера на ГПР, ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника. Твърди, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че уговореното договорно възнаграждение е уговорено в съответствие с императивни правни норми, поради което не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на законната лихва изтъква, че същата се дължи като законова последица от предявяване на иска за вземането. На следващо място посочва, че неправилно съдът е отхвърлил заявлението досежно лихвата за забава. Излага, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Счита, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното Разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р. К.

У., ЕГН **********, като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно обжалваните вземания от „Профи кредит България“ ЕООД за главница в размер на 574.82 евро, договорно възнаграждение в размер на 696.08 евро, и законна лихва в размер на 194.85 евро, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на направените по делото разноски за настоящето производство в размер на 7.67 евро заплатена ДТ и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 719/2026 г. по описа на Районен съд – Троян е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. К. У., ЕГН ********** за следните вземания: 574.82 евро – главница за периода от 2

25.11.2024 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането й, 695.08 евро - договорна лихва за периода от 25.11.2024 г. - 25.03.2026 г., 321.12 евро - неплатено възнаграждение по услуга Фаст за периода от 25.11.2024 г. - 25.03.2026 г., 572.22 евро - неплатено възнаграждение по услуга Флекси за периода от 25.11.2024 г. - 25.03.2026 г.,, 255.65 евро – неплатени такси за извънсъдебно събиране от 24.02.2025 г., 194.85 евро - лихва за забава за периода от 26.07.2024 г. до 10.05.2026 г. и за направени разноски в размер на 44.43 евро ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 859/12.05.2026 г. съдът е указал на заявителя, че в тридневен срок от получаване съобщението следва да отстрани констатираните в заявлението нередовности, а именно: да се индивидуализират претендираните вземания за главница, договорно възнаграждение, пакет от допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране и обезщетение за забава - да се посочи основанието на вземанията, защо се претендират за посочения период и как е формиран претендирания размер за всяко едно от тях, какви погасителни вноски е направила П.– в какъв размер и на кои дати, кога е направена последната погасителна вноска, как е формиран ГПР и какво се включва в него. Указано е, че следва да се посочи отделно, без да се включват претенцията за възнаграждение за допълнителни услуги и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, каква част от дължимото са погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените вноски. Предвид

С молба с вх. № 3501/15.05.2026 г. заявителят е конкретизирал, че длъжникът е заплатил сума по договора за кредит в размер общо на 613.17 евро, с която са погасени четири погасителни вноски съгласно задължението по погасителния план в размер на 514.89 евро, 4.77 евро частично плащане по петата вноска, 72.71 евро лихви за просрочие и 25.57 евро начислени такси по Тарифата. Изложено е и как е формиран размера на всяко от претендираните вземания.

С обжалваното Разпореждане № 958/27.05.2026 г. по ч.гр.д.№ 719/2026 г., Районен съд – Троян е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Р. К. У..

В мотивите на разпореждането заповедният съд е направил анализ относно недействителността на клаузите от договора за потребителски кредит относно допълнителните услуги Фаст и Флекси, невключването им в ГПР, с което е заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК и нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Направил е извод за недействителност на договора за потребителски кредит и приложел правилото на чл.23 от ЗПК за погасяване на главницата чрез плащане.

Въззивният състав счита, че за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и 3 чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.

От приложения към заявлението Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 4002638**** се установява, че същият е сключен между страните при ОУ. По силата на този договор кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 3000.00 лв., платим на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които с падежна дата 25-но число от месеца.

Съгласно договора, длъжникът дължи и предварително определена възнаградителна лихва, която се погасява в рамките на погасителния план, като общата дължима сума по кредита е 5 259.00 лв. Длъжникът по договора за потребителски кредит е закупил и допълнителни услуги, като страните са се съгласили възнаграждението за тях да бъде разсрочено за срока на кредита, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Посочено е, че размерът на закупената и използвана допълнителна услуга Фаст е в размер на 1350.00 лв., а на Флекси – 2 370.00 лв. Годишният лихвен процент е 41%, ГПР – 49.09%, като общият размер на задължението е 8979 лв., а на вноската – 249.42 лв.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия.

Настоящият състав приема, че претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ в общ размер на 321.12 евро и „Флекси“ в размер на 572.22 евро противоречи на закона. Това възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, по който се претендира е видно, че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита. С нормата на чл.10а, ал.1от ЗПК е 4 дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги, за което е конкретизирано и какво включва, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. Предвид факта, че тази сума е уговорена като фиксиран размер и включена в погасителните вноски, тя представлява предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.

На следващо място следва да се отбележи, че тази клауза противоречи и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото. Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите условия на живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които накърняват добрите нрави.