Решение № 4410 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4410 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110215637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "*****" ООД с ЕИК ******** против Наказателно постановление (НП) № 853265-F845300/02.10.2025 г., издадено от С. К. Д. - Началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД"Фискален контрол" към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на "*****" ООД с ЕИК ******** е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006 г.).

В жалбата са изложени доводи, че нарушението не е извършено, както и че същото не е описано достатъчно ясно и не са посочени всички негови признаци. Намира, че правната квалификация на нарушението е посочено неправилно. Счита, че срокът по чл.34 от ЗАНН е изтекъл. Намира, че вреда за фиска не е настъпила, както и че нарушението е маловажно.Претендира за отмяна на НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт И., който оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 319 от НПК, 1 поради което се явява процесуално допустима. Депозирана е от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

При извършена оперативна проверка на 25.08.2025 г. в 12:47 ч. в търговски обект /ТО/ пицария „*****", находящ се в ************* и стопанисван от „*****" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********, било установено, че в търговския обект има въведено в експлоатация и функциониращо Фискално устройство /ФУ/ - ELTRADE АЗ KL с per. № 4612730/31.01.2023 г., с Индивидуален номер /ИН/ на ФУ - ED313857 и ИН на фискален памет /ФП/-44371527.

От изведен съкратен отчет на фискална памет проверяващите, в това число и свидетелката Х., установили, че дружеството като задължено лице отчита продажбите в обекта за периода от 01.01.2025 г. до 25.08.2025 г. на обща стойност 1720.59 лв. в данъчна група „Г"- за стоки и услуги, на които се начислява ставка на Данък върху добавената стойност /ДДС/ от 9 %, вместо в група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

Не била извършена проверка продажба на какви стоки и услуги е отчетена в данъчна група „Г“.

Свидетелакта Х. приела, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 27 ал. 1 т. 2, във връзка с ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите. Било прието, че „*****" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******** в качеството си на лице по чл. 3, не е спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите в обекта, с което е нарушило разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на Министерството на Финансите, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Поради това съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.

AN № F845300 / 03.09.2025 г., в качеството си на инспектор по приходите в Централно управление на НАП. В АУАН не било посочено какви стоки у услуги са отнсени към неправилната данъчна група.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения, в които били споделени идентични съображения на тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото съдебно производство.

Въз основа на посочения АУАН било издадено Наказателно постановление (НП) № 853265-F845300 /02.10.2025 г., издадено от С. К. Д. - Началник на отдел "Оперативни дейности" - София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД"Фискален контрол" към Централно управление на Национална Агенция за Приходите (ЦУ - НАП), с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 27, ал. 2 вр. ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006 г.).

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля Х., Протокол за извършена проверка /ПИП/ с № 0165521/25.08.2025 г., справка-декларация по ЗДДС, декларация, извлечение от фискално устройство, заповед за компетентност от юни 2025г.

2

Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. - служител на ЦУ на НАП - София, като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите доказателства. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят последователно и логически свързано споделя фактите, които е възприел непосредствено в качеството си на контролен орган при извършената проверка, вида и съдържанието на проверените документи, удостоверени идентично и в изготвения от него констативен протокол, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. Депозираните от Х. сведения не са фрагментарни и не указват заинтересованост. Съдът цени така инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства като източници на факти, върху които позовава своите изводи единствено по отношение на хронологията на контролната дейност. Видно от показанията на свидетелката обаче, проверяващите не са установили какъв вид стоки и услуги са били отчетени за посочения период в неправилна според тях данъчна група, като твърди в данъчна група „Г“ да са само хотелските услуги според законодателството.

Видно от съкратен отчет на фискална памет има отчетени в данъчна група „Б“ суми в размер на 345126,56 лева, а в данъчна група „Г“ 1720,59 лева.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът обаче намира, че нарушението не е доказано, доколкото, противно на изводите на свидетелката Х., не е вярно, че няма стоки и услуги, чиято продажба/доставка да се отчита в данъчна група „Г“ със ставка на ДДС 9%. По делото, както признава и Х., няма никакви данни какви са стоките и услугите, отчитани от жалбоподателя в тази група с намалена данъчна ставка. Доколкото в чл.66 и чл.66а от ЗДДС се диференцира ставката на косвения данък на базата на вида на доставката, продажбата, то за да е доказано нарушението следва да се установи кога е извършена съответната доставка (продажба) и на какъв вид стока или услуга. Свидетелката изрично признава този въпрос да не е изследван, респективно не са и ангажирани никакви доказателства в тази връзка. ЗДДС в чл.66а предвижда доставки на стоки и услуги, които се облагат с ДДС със ставка 9%, като наказващия орган следва да установи и докаже, че всяка конкретна доставка, извършена в посочения в НП и АУАН период, е извън посочените в тази разпоредба. Липсата на установяване въобще какви доставки са извършвани в този период лишава административнонаказателното обвинение от каквато и да било доказателствена обезпеченост, което е едно от констатираните, но и самостоятелно достатъчно основание за отмяна на НП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдебният състав извърши служебна проверка относно компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от 3 изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице.

Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт. Приложената към материалите по делото заповед на Изпълнителния директор на НАП, в т. 1. 1 овластява и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" на Централно управление на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения на чл. 185 от ЗДДС.

Този административен акт е цитиран и в обжалваното НП, което е доказателство, че към датата на издаване на наказателното постановление неговият автор е притежавал нужната материална компетентност да участва като наказващ орган в производството.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички фатални срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Неоснователно е възражението, че срокът за съставяне на АУАН е изтекъл. Нарушителят е установен в хода на извършената проверка през месец август 2025, като срокът от три месеца чете от нейното приключване, когато се установява нарушителят и конкретни факти по отношение на нарушението.

Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато друго съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност, освен вече посочената недоказаност на твърденията в АУАН и НП.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.