Решение № 756 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330201366 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Г.г.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** *** Г. М. С. срещу Наказателно постановление № 16-2400007 от 15.02.2024 г., издадено от *** А.А.Ч. – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Обн. ДВ. бр. 37 от 04.05.2004 г., попр.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита, поради противоречие между фактическото описание на деянието и приложената правна квалификация в НП. Взема становище да е налице разминаване между правната квалификация в акта за установяване на нарушението и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Поддържа дължимата писмена договореност по чл. 18 от ЗЗБУТ да е осигурена със сключването на договора за строителство от 21.02.2023 г., страни по който да са двамата работодатели, ползвали процесния обект.

Намира, че след като пострадал е работник или служител на дружеството 1

„А.г.“ ЕООД, то именно последното да е имало задължението да осигурява неговата трудова безопасност. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Б. Д., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от *** В.Б., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище да е допусната техническа грешка при изписването на правната квалификация на деянието в НП, но тя да е посочена правилно в акта за установяване на нарушението.

Твърди още описанието от фактическа страна и в двата акта също да е коректно направено и да съответства на установеното при проверката.

Пледира в договора за строителство, на който се позовава жалбоподателят, да не се съдържат необходимите за писмената договореност по чл. 18 от ЗЗБУТ уговорки. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Г.г.“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.02.2024 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 05.03.2024 г. Последният ден от срока е 04.03.2024г., но той е бил неприсъствен съгласно правилото на чл. 154 ал. 2 от КТ, тъй като официалният празник 03 март 2024 г. съвпада с неделята от седмицата. В този случай според чл. 183, ал. 4 от НПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а именно на 05.03.2024 г., когато е подадена жалбата. Така срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.02.2023 г. бил сключен договор за строителство между жалбоподателя „Г.г.“ ЕООД в качеството му на възложител и „А.г.“ ЕООД като изпълнител. Според договорните отношения между страните жалбоподателят възложил, а изпълнителят приел срещу възнаграждение да извърши строително-монтажни работи на обект „Ново ниско и високо дву-, пет и осеметажно застрояване с височини съответно Н = 7,20 м, Н = 15,60 м и Н = 25,00 м, с подземен гараж на две нива. Строителният обект се намирал в УПИ-II-518.1714 с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Петко Каравелов“.

На обекта дейност се извършвала от работници и служители както на дружеството жалбоподател, така и на изпълнителя по договора за 2 строителство „А.г.“ ЕООД. Въпреки че обектът се използвал и от двамата работодатели, преди започването на дейността те не постигнали съвместно писмена договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за взаимно информиране за рисковете при работа и за координиране на дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.

На 26.10.2023 г. около 10:15 часа по време на работа на обекта се случил инцидент, при който настъпила смъртта на *** А.Д., командирован в „А.г.“ ЕООД от Р.Т.. По повод на този инцидент на същата дата на процесния строителен обект била извършена проверка от *** при *** за спазване на трудовото законодателство. В проверката участвал и свид. Ж. Д. Н. – ***.

Свидетелят Н. установил, че на 26.10.2023 г. на обекта полагали труд работници както на „А.г.“ ЕООД, така и на жалбоподателя „Г.г.“ ЕООД. По тази причина свид. Н. поискал да му бъде представен екземпляр от писмена договореност по чл. 18 от ЗЗБУТ между работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и за координиране дейностите за предпазване на работещите от тези рискове. Тогава от страна на жалбоподателя бил представен документ, именуван Споразумение от 19.12.2022 г. по чл. 18 от ЗЗБУТ и с посочени страни по него „Г.г.“ ЕООД и „А.г.“ ЕООД, който обаче бил подписан и подпечатан единствено от представляващия първото дружество (жалбоподателят). Проектът на споразумение не бил подписан от „А.г.“ ЕООД. От страна и на двете дружества обяснили пред свид. Н., че причината споразумението да не е подписано от „А.г.“ ЕООД е несъгласие с предложените в него клаузи.

И след тази дата до момента на съставянето на акта не било представено писмено споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ.

На 25.01.2024 г. свид. Н. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 16-2400007 срещу жалбоподателя „Г.г.“ ЕООД в присъствието на управителя на дружеството и на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на управителя срещу разписка.

На 30.01.2024 г. жалбоподателят подал писмено възражение срещу АУАН, което било прието за неоснователно от наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Ж. Д. Н.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка, като на първо място се разкрива, че провереният обект представлява строителна площадка, на която се е извършвало дейност и е имало работници. В тази връзка от показанията на 3 свид. Н. се изяснява още, че установените на обекта лица са били работници както на изпълнителя по договора за строителство „А.г.“ ЕООД, но така също и на жалбоподателя „Г.г.“ ЕООД – свид. Н. заявява: „ По време на проверката на обекта имаше работници на „А.г.“ ЕООД на площадката и на „Г.г.“ ЕООД също имаше, май трима човека бяха.“. На следващо място установява се, че по време на проверката при поискване е бил представен документ, именуван споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ, който обаче е бил подписан само от страна на жалбоподателя. Показанията на свидетеля са източник на информация и за причината за липсата на подпис от насрещната страна по споразумението „А.г.“ ЕООД, като свидетелят пояснява, че представителят на дружеството е отказал да подпише поради несъгласие с предложените клаузи.

Установява се още, че до момента на съставянето на акта и приключването на проверката е представен договор за строителство, но не и друг документ, който да е подписан и от двете страни и да е приет от актосъставителя за споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ. Показанията на свид. Н. се ползват с доверие от съда като подробни, хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят пресъздава обстоятелства, които е възприел непосредствено в хода на извършената проверка.

Твърденията му изцяло намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които са обективен източник на доказателствена информация и в този смисъл свидетелските показания се приемат и за проверени с оглед своята достоверност.

От договор за строителство от 21.02.2023 г., сключен между „Г.г.“ ЕООД като възложител и „А.г.“ ЕООД като изпълнител, се установява, че първото дружество е възложило, а второто е приело да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни работи на процесния обект.

Установява се още, че по силата на същия договор изпълнителят „А.г.“ ЕООД се е задължил да осигурява здравословни и безопасни условия на труд.

От споразумение по чл. 18 от ЗЗБУТ от 19.12.2022 г. се изяснява, че е предвидено страни по него да бъдат жалбоподателят „Г.г.“ ЕООД и изпълнителят по договора за строителство „А.г.“ ЕООД, както и че съдържа предложения за клаузи относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и за взаимно информиране за рисковете при работа на обекта. Изяснява се още, че този документ е подписан единствено от представляващия дружеството жалбоподател, но за „А.г.“ ЕООД няма изпълнен подпис, нито положен печат.

От Заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 5 се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална компетентност.

Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г. Обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г.).

4

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е на представител на нарушителя, на когото е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

От обективна страна по делото се доказва по несъмнен начин, че процесният строителен обект, находящ се на административен адрес ***, се е използвал от няколко работодатели, а именно от жалбоподателя „Г.г.“ ЕООД и от „А.г.“ ЕООД. От показанията на свид. Н., който е очевидец и на чиито твърдения съдът изцяло дава вяра, се установява, че по време на проверката на обекта са се намирали работници и на двете дружества. Изяснява се и че тези работници са извършвали различни строително-монтажни работи.

Обстоятелството, че строителният обект се е използвал и от двете дружества, не се и оспорва от жалбоподателя, а по делото е доказан от показанията на свид. Н.. Следователно осъществени са фактите от хипотезата на чл. 18 от ЗЗБУТ, при които за всеки от работодателите, ползващи обекта, е възникнало правното задължение да постигнат писмена договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците, за взаимно информиране за рисковете при работа и за координиране на дейностите за предпазване на работещите от тези рискове. Правната рамка на това задължение на работодателя се съдържа в разпоредбата на чл. 18 от ЗЗБУТ, като тя определя и формата на дължимото поведение.