Решение № 96 от 10.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 233/2023
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 10.07.2024
- В сила
- 09.08.2024
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.322 · Наказателен кодекс
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 10 · Наказателен кодекс
- чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Велико Търново, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора М. Т. О. Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600233 по описа за 2023 година С Присъда № 21/30.05.2023 г., постановена по НОХД 581/2022 г. на Окръжен съд – Плевен подсъдимият Д. М. Ш. е признат за невинен в това на 28.01.2013 г. в гр.
Койнаре да е заплашил М. М. М. и С. А. М. с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за тях и техни ближни - с побой, физическа саморазправа и убийство спрямо М. и М., както и че М. ще бъде принудена насила да проституира на магистралата, като деянието е било придружено със заплаха за убийство на децата на М. и с причиняване на средна телесна повреда на С. М. - счупване на лява ръка, довело до трайно затруднение движението на крайника, а на М. М. лека телесна повреда разкъсно -контузна рана на брадичката и кръвонасядане на лявото коляно, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено от две лица - Ц. Б. и Д. Ш., въоръжени с нож и с бухалка, с цел да бъдат принудени М. М. и С. М. да поемат имуществено задължение за 2000 евро, които да дадат на Б., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 1, пр. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК.
Подаден е протест от ОП-Плевен против присъдата. Навежда се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, тъй като крайният правен извод не съответствал на събраните по делото доказателства. Посочени са и 1 допуснати съществени процесуални нарушения, с което били нарушени правата на страните в процеса. Иска се да се отмени присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Д. Ш. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление.
Подадено е допълнение към протеста с изложени подробни съображения в подкрепа на искането на ОП-Плевен. Иска се отмяна на присъдата, като се постанови нова такава, с която подсъдимият Д. Ш. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено престъпление. Алтернативно се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.
Подадено е възражение от адвокат Ц. А. против протеста, като се иска да се потвърди присъдата на Окръжния съд.
В съдебно заседание представителите на Апелативна прокуратура – Велико Търново поддържат протеста и молят да се уважи. Излагат съображения в негова подкрепа.
Адвокат Ц. А., като защитник на подсъдимия Д. Ш., оспорва протеста. Излага съображения и моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
В правото си на последна дума подсъдимият Д. М. Ш. моли да се потвърди присъдата.
Апелативният съд, като обсъди наведените оплаквания в подадения протест, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Окръжният съд е постановил атакуваната присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт. Спазен е процесуалния ред при събирането и оценката на доказателствата, гарантиращ тяхната годност. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства законосъобразно и обосновано е установена фактическата обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Пред въззивната инстанция е проведен повторен разпит на свидетелката С. А. М..
Настоящият състав на въззивния съд след като извърши собствен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, както и на фактите, установени при проведения повторен разпит на посочената свидетелка възприема следната фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Д. М. Ш. е български гражданин. Същият е роден на 18.08.1983 г. в гр.Бяла Слатина. Подсъдимият има постоянен и настоящ адрес в гр.Койнаре, 2 общ.Червен бряг, област Плевен. Има завършено основно образование. Подсъдимият не е женен и не работи. Същият е осъждан.
Св. С. А. М. и М. М. М. живеели на семейни начала в къща в гр.Койнаре на ул.
********. Двамата имали две малолетни деца В. М. М. и М. М. М.
Подсъдимият Д. Ш. се познавал с Ц. Б.. Последният живеел в гр.Койнаре на семейни начала с Д.а А..
Св. М. и Ц. Б. се познавали. Двамата започнали интимна връзка. Ц. Б. предложил на св.М. да заминат за Гърция, като й обещал, че там ще живеят заедно и ще си намерят работа. Св. М. не знаела, че Б. имал жена. В началото на 2013 г. двамата заминали за Гърция. Св. М. оставила децата на св.М. без да му каже, че заминава в чужбина. След като пристигнали в Гърция, Б. накарал св. М. да проституира. След няколко дни тя разбрала, че той е женен и чака дете. Ц. Б. и св.М. започнали да се карат. Първият затворил втората в една стая и я карал да проституира. Св.М. не искала да стои в Гърция. Избягала от жилището, в което живеели с Б., сигнализирала полицията, след това се прибрала в България и отново се върнала при М. М. в гр.Койнаре.
Св.М. отишла в дома на Ц. Б.. Там се намирала Д.а А., с която последният живеел на семейни начала и била бременна от него. Последната разбрала от св. М., че двамата с Б. имали връзка, като последвал скандал между двете жени.
На 27.01.2013 г. вечерта подсъдимият Ш. и Ц. Б. посетили заведение в гр.Койнаре. Там работела св. Д.а Б.. Около 02:00 часа на 28.01.2013 г. Б. и Ш. си тръгнали с автомобил, управляван от първия, като с тях била и св.Б.. Последната слязла от колата. Ц. Б. и подсъдимият Ш. потеглил по пътя към с.Глава, като завили към влашката махала в гр.Койнаре.
На 27 срещу 28.01.2013 г. през нощта св. С. М. и М. М. били в дома си в гр.Койнаре. С тях били и малолетните им деца. Всички спели. Къщата, в която живеели, имала двор. Вратата към двора била заключена с катинар от вътре, но не била заключена входната врата на къщата.
Около 02.00 ч. на 28.01.2013 г. Ц. Б. и подсъдимият Ш. влезли в двора, а след това и в къща, в която живеели св. М. и М. М.. Последните двама чули шум и се събудили. В този момент в стаята, където спели, влезли подсъдимият Ш. и Ц. Б..
Последният държал в ръката си бухалка. Ц. Б. казал на св. М. да се изправи и започнал да я обижда. Обвинявал я за това, че се е карала с жена му и че искала да разбие семейството му. Ц. Б. издърпал св. М. в съседната стая, където й нанесъл интензивен побой с бухалката по цялото тяло, по главата, по ръцете и по краката. Един от ударите попаднал в лявата й ръка и счупил костите на предмишницата. Ръката й се изкривила и увиснала. Св. М. плачела и викала от болка, но Б. продължава да й нанася удари.
3
В това време подсъдимият Ш. се намирал с М. М. и децата в друго помещение на къщата. Подсъдимият Ш. казал на Б. да спре да бие св. М.. Вторият не преустановявал действията си. В един момент Б. накарал св. М. да се съблече. Тя останала само по бельо. Б. я извел на двора, където я въргалял в снега. След това я накарал да застане с ръце към стената. Извикал М. М. да излезе от къщата и го накарал да я заплюва.
След това Б. взел личната карта на св. М. и актовете за раждане на децата, за да не подаде жалба срещу него в полицията. Двамата с подсъдимия Ш. си тръгнали.
Св. М. и М. били изплашени от случилото се през нощта. Към 07.00 часа на 28.01.2013 г. се престрашили да потърсят помощ, като били уведомени органите на полицията. На св. М. и М. бил извършен преглед и била оказана медицинска помощ.
Започнато било разследване, като бил извършен оглед на местопроизшествие. Иззета била тениската, с която била облечена М. със следи от кръв, както и били взети проби от следи от кръв по снега в двора на къщата.
На 28.01.2013 г. след обяд св. К. В. предал доброволно на органите на полицията 2 бр. удостоверения за раждане на малолетните деца В. М. М. и М. М. М. като обяснил, че му били предадени с тази цел от негов приятел.
Предадените удостоверения заедно с тениската, с която е била облечена пострадалата М., иззета при огледа на местопроизшествието със следи и зацапвания от кръв, както и тампони с взети проби от следи от снега в двора на къщата са приложени като веществени доказателства към НОХД № 957/2019 г. на Окръжен съд - Плевен, образувано по внесения обвинителен акт срещу Ц. Б. по ДП № С-152/19 г. по описа на ОП-Плевен.
По делото е назначена съдебно- медицинска експертиза, изготвена то вещото лице д-р П. Т.. В заключението са описани причинените телесни увреждания на С. М. и М. М.. На първата са констатирани разкъсно -контузна рана в дясната тилно -теменна част на главата, множество характерни линейни кръвонасядания по тялото и крайниците, оток на левия глезен и лявата предмишница и счупване на двете кости към средата им на лявата предмишница. Уврежданията са получени по начин и време, както се съобщава с многобройни удари с твърд, тъп, продълговат предмет, какъвто може да бъде и съобщената палка.
Вещото лице приема, че на М. са причинени продължителни болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето. Счупването на двете кости на лявата предмишница е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от 2-3 месеца. Вещото лице е посочило, че счупването на тези кости е при т. н. „положение на защита“ на главата и тялото.
На пострадалия М. М. е причинена разкъсно -контузна рана на брадичката и 4 характерно кръвонасядане на лявото коляно. Уврежданията отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалия от поне два удара с твърд тъп продълговат предмет дърво- палка. Причинени са болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
С постановление от 26.11.2019 г. на наблюдаващия прокурор е разделено ДП № С-152/2019 г. по описа на ОП Плевен, като материалите по отношение на Д. Ш. са отделени в самостоятелно наказателно производство под № С-229/ 2019 г. по описа на ОП -Плевен. Наказателното производство е продължено спрямо обвиняемия Ц. Б., като спрямо него е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 957/2019 г. по описа на Окръжен съд Плевен. Същото е приключено с присъда № 260009/ 12.03.2021 г., с която Ц. Б. е осъден за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 130, ал. 1 от НК и му е наложено наказание седем години лишаване от свобода и глоба от 6000 лв.
С решение по ВНОХД № 144/2021 г. на ВТАС е потвърдена присъдата. С решение по н.д. № 222/2022 г. на ВКС е отменено решението и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото с решение № 33/ 20.03.2023 г. по ВНОХД № 149 /2022 г. на ВТАС е изменена първоинстанционната присъда, като е преквалифицирано деянието, за което е осъден Ц. А. Б. от престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6, във вр. с ал. 1 от НК в престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК, като е намален размера на наложеното наказание от седем на три години лишаване от свобода.
С решение № 271/14.07.2023 г. по КНД № 418/2023 г. на ВКС е изменено решението на ВТАС, като е намалено наложеното наказание на Ц. Б. от три на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. Това са показанията на свидетелите С. М., Д.а Б., К. В., както и обясненията на подсъдимия Д. Ш., преписите на протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, медицински и други документи, справки, докладни записки, преписи от материалите по НОХД № 957/2019 г. на ОС-Плевен, по ВНОХД № 149/2022 г. на ВТОС, решение по КНД № 418/ 2023 г. на ВКС, както и изготвената съдебномедицинска експертиза.