Определение № 851 от 29.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. Стара Загора, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500463 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. Л. Я. против определение № 1048/08.04.2026 г. по гр. д. № 1062/2026 г. на Районен съд – Стара Загора, с което подадената от него искова молба вх. № 12137/02.07.2025 г. е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото е прекратено.

В частната жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че исковата молба е редовна, поради което действията на съда по оставянето й без движение и последващото й връщане поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности се явяват незаконосъобразни. В тази връзка са изложени подробни съображения. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд – Стара Загора, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Първоначално първоинстанционното производство е било образувано пред Районен съд – Хасково по подадена от адв. С. Л. Я. искова молба вх. № 12137/02.07.2025 г., с която срещу ответника Й. П. И. е предявен иск за 1 заплащане на сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.12.2022 г. до окончателното й изплащане. След извършени отводи на съдиите от Районен съд – Хасково, а впоследствие и на съдиите от Районен съд – Харманли, Районен съд – Свиленград, Районен съд – Ивайловград, с определение № 164/01.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 184/2026 г. на Апелативен съд – Пловдив делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Стара Загора на основание чл. 23, ал. 3 ГПК.

От данните по гр.д. № 1777/2025 г. на Районен съд – Хасково е видно, че след извършване на проверка за редовността на исковата молба съдът е постановил разпореждане № 2053/10.07.2025 г., с което я е оставил без движение и е дал на ищеца надлежни указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, а именно - в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни: 1/ какво е извършеното от ответника противоправно деяние, от което се твърди да са произлезли вреди за ищеца; 2/ какви са претърпените неимуществени вреди /болки, страдания или др./; 3/ да внесе по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса от 220 лева за образуване на делото. С разпореждането ищецът е бил изрично предупреден за последиците при неизпълнение на дадените указания, а именно – връщане на исковата молба.

В указания срок ищецът е подал уточнителна молба вх. № 15266/27.08.2025 г., с която е изпълнил частично указанията на съда, представяйки доказателство за внасяне на дължимата държавна такса. С молбата обаче не е конкретизирана обстоятелствената част на исковата молба, съобразно дадените от районния съд указания. Вместо това ищецът е посочил, че счита исковата молба за редовна, изложил е правни съображения относно приложението на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и е заявил, че по отношение на съдиятадокладчик е налице основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

Настоящият въззивен състав приема, че както от исковата молба, така и от последващата уточнителна молба, не става ясно въз основа на кои конкретни фактически обстоятелства ищецът извежда съдебно предявеното си субективно право, т.е. не са ясни обстоятелствата, на които се основава искът по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая до изтичане на предоставения с разпореждане № 2053/10.07.2025 г. едноседмичен срок /т.е. до 01.09.2025 г./ ищецът не е изпълнил в цялост указанията на първоинстанционния съд, тъй като не е посочил конкретните противоправни действия на ответника, довели до настъпване за него на неимуществени вреди, нито в какво точно се изразяват тези вреди. Т.е. предметът на делото не е бил очертан с конкретни твърдения за настъпване на обстоятелства, пораждащи правото на ищеца да получи обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Ето защо подадената искова молба вх. № 12137/02.07.2025 г. подлежи на връщане на основание чл.

129, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното, частна жалба е неоснователна. Обжалваното определение на Районен съд – Стара Загора е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1048/08.04.2026 г. по гр. д. № 1062/2026 г. на Районен съд – Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна касасационна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3