Решение № 98 от 15.06.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20251880100431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „ЗиМетрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Кюстендил“ № 23Б, ет. 2, чрез адв. Б. А., като пълномощник на изпълнителния директор Р. Д., против З. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***.

Исковете са осъдителни и са предявени, след като с разпореждане от 22.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 292/2025 г. по описа на Районен съд Своге, съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сумата от 2 374,44 евро (4 644,00 лева) – главница, представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство от 24.01.2025 г., сключен между ответника З. С. А. – кредитополучател по сключения между страните по делото Договор за потребителски кредит № 6746233/24.01.2025 г., кредитора по последния договор – ищеца „Зи-Метрикс“ АД и поръчителя „РМД Груп“ ЕООД, ЕИК 207331236, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 05.05.2025 г., и за сумата от 7,98 евро (15,61 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.02.2025 г. до 14.05.2025 г., като се претендира и присъждане на направените разноски, както по настоящото дело, така и в заповедното производство.

От ответната страна не е подаден писмен отговор. Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл.

219 от ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

1

По делото са приети, като писмени доказателства, документите, представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 292/2025 г. по описа на Районен съд Своге.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

В чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит, като съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл. 19, ал.

4 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В настоящия случай, между „Зи-Метрикс“ АД (кредитор) и З. А.

(кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит № 6746233/24.01.2025 г., в изпълнение на който на последната е предоставена сумата от 4 300 лева, която заедно с възнаградителната лихва (общо 5 418,63 лева), съгласно Погасителен план Приложение № 1 към договора за потребителски кредит, е следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски по 451,56 лева и една последна в размер на 451,47 лева с падеж 24-то число на съответния месец при годишен лихвен процент – 45 % и ГПР – 55,55 %, като в договора липсва каквото и да било словесно разяснение относно начина на формирането му.

Нещо повече – посоченият в договора ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК).

В настоящия случай, наред с договора за потребителски кредит, съобразно уговорките в последния и в приложимите към същия общи условия, е сключен Договор за поръчителство от 24.01.2025 г. между длъжника З. А., кредитора „Зи-Метрикс“ АД и поръчителя „РМД Груп“ ЕООД – за 2 обезпечаване на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. По силата на договора за поръчителство потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 4 644,00 лева, разсрочено на 12 месечни вноски по 387,00 лева всяка, заедно с вноските по кредита, съгласно Погасителен план Приложение № 2 към договора за потребителски кредит.

Видно от процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, сключени на една и съща дата, двата договора в цялост съставляват източника на облигационното задължение на длъжника, като от съдържанието им е видно, че размерът от 4 644,00 лева на възнаграждението, дължимо от потребителя по договора за поръчителство, надхвърля размера на отпуснатата в заем сума от 4 300,00 лева, както и че кредитополучателят не е имал реална възможност за избор на обезпечение по договора за потребителски кредит. Въведени са редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си част, несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, банкова гаранция също трудно би могло да бъде предоставена в случая, а договорът за поръчителство е сключен на същата дата като договора за потребителски кредит – едновременно с него, т.е. сключването на договора за поръчителство от кредитополучателя е било ултимативно условие за предоставянето на кредита, независимо от декларациите от потребителя в обратен смисъл. Житейски нелогично е потребителят, който има нужда от средства в размер на 4 300,00 лева за период от 12 месеца да държи толкова много на обезпечаването на своите задължения, което не е условие за отпускане на кредита, че добровнолно да сключи договор за поръчителство, за което да заплати възнаграждение в размер на 4 644,00 лева, надвишаващ размера на получената по договора за потребителски кредит сума, която също подлежи на връщане. Изискването за обезпечение в случая е злоупотреба с финансовото състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.

Наред с това, сумата от 4 644,00 лева не е взета предвид при определяне и посочване на ГПР в договора (55,55 %), като това е видно при сравняване на размера на възнаграждението по договора за поръчителство от 4 644,00 лева, размера на предоставената сума от 4 300,00 лева и размера на възнаградителната лихва от 1 118,63 лева, при съобразяване на срока на договора за потребителски кредит (една година).

От договора за потребителски кредит следва, че възнаграждението по договора за поръчителство е пряко свързано с кредита и двата договора са едно цяло, тъй като задължението към гаранта е неделимо от задължението по кредита и е известно на кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е „общ разход по кредита“ по см. на § 1, т. 1 ДР ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. След като разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за гарант е пряко и неотменно свързан с договора за кредит и изрично е посочено в Приложение № 2 към договора потребителски кредит – месечна вноска от 387,00 лева, със същите падежни дати, видно от двата погасителни плана по договора за потребителски кредит, с невключването му в ГПР кредитополучателят очевидно е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е 3 сторено още с предоставянето на дължимата преддоговорна информация.

Всичко изложено води до извода, че при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с конкретно посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на основание на чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът съобрази и задължителния характер на тълкуването на член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на последното, в трайната практика на въззивната съдебна инстанция се приема, че невключването на подобно скрито възнаграждение в размера на ГПР съобразно актуалната практика на СЕС не е основание за частична недействителност на договора, а за цялостна такава (в същия смисъл е постановеното в хода на заповедното производство Определение № 971 от 01.08.2025 г. по ч.гр.д. № 628/2025 г. на СОС). В настоящия случай за чистата стойност на кредита в полза на „Зи-Метрикс“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 294/2025 г. на РС Своге, поради което на същия не се дължат други суми, включително вземането, предмет на Договора за цесия от 05.05.2025 г. Отделен е въпросът, че като последица от недействителността на договора за потребителски кредит недействителен е и договорът за предоставяне на поръчителство, който има акцесорен характер и следва правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал.

2 от ЗЗД, поради което възнаграждението по същия е недължимо и на това самостоятелно основание, заедно с обезщетението за забава върху главницата, претендирани в настоящото производство.

Поради обстоятелството, че от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, в диспозитива на съдебното решение сумите следва да бъдат в тази валута.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Зи-Метрикс“ АД, ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кюстендил“ № 23Б, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор Р. Р. Д., за осъждане на З. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищцовото дружество сумата от 2 374,44 евро (с левова равностойност от 4 644,00 лева) – главница, 4 представляваща възнаграждение по Договор за поръчителство от 24.01.2025 г., сключен между ответника З. С. А. – кредитополучател по сключения между страните по делото Договор за потребителски кредит № 6746233/24.01.2025 г., кредитора по последния договор – ищеца „Зи-Метрикс“ АД и поръчителя „РМД Груп“ ЕООД, ЕИК 207331236, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 05.05.2025 г., и сумата от 7,98 евро (с левова равностойност от 15,61 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.02.2025 г. до 14.05.2025 г.