Решение № 54 от 29.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. В. Т., 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20244100501069 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Д. Х. П., подадена от особения представител адв. А. Ч., против решение № 1306 от 10.10.2024г. по гр.д. № 3523/2023г. по описа на РС В. Т., само в частта му, с което прието за установено, че Д. Х. П. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД ЕИК * гр. В. Т. сумата от 15,64 лв. – цената за ползвана, но незаплатена питейна вода и услуга по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен № 9122181 на обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „Б. Б.“ № 4, вх. А, ет. 3 за период 18.09.2020г. – 22.10.2020г., сумата 4,22 лв. – лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на фактурата до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 1073/18.09.2023г. по ч. гр. д. № 2692/2023 г. на РС В. Т..

В жалбата се правят оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Решението било постановено без да са събрани доказателства, без да са обсъдени доводите и възраженията на ответника и това довело до постановено решение в противоречие със закона. Излага подробни доводи относно неоснователност на предявения иск и несъществуването на претендираното от ищеца вземане. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да отхвърли предявения 1 иск изцяло.

Ответникът по жалбата „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД ЕИК * гр. В. Т., представляван чрез гл. юрисконсулт М. Х. Й. е подал отговор на възивната жалба чрез който оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно. Излага подробни съображения относно основателността на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от адв. А. Ч. – особен представител, поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания и доводи за неправилност на решението и неоснователност на предявения иск. Моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде уважена, решението на районния съд да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен като неоснователен.. Претендира присъждане на разноските по делото и за двете инстанции.

Ответникът по жалбата „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД не се представлява в съдебно заседание.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Предмет на делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от ищеца против ответника установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД., чрез който се претендира да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против ответника Д. Х. П., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2692/2023 год. по описа на Районен съд – В. Т., което е както следва: за сумата в общ размер на 108,21 лв., от които 83,79 лв. главница, представляваща цена на доставена питейна вода, отвеждане на отпадни и канализационни води за периода от 15.04.2020г. до 22.10.2020 год., за които били издадени пет броя фактури, подробно описани в исковата молба и 24,42 лв. – мораторна лихва за забавено плащане по фактурите и лихва за забава от 2 датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по партида с аб. № 9122181 за обект находящ се в гр. В. Т., ул. „Б. Б.“ № 4, вх. А, ет.3. За периода от 15.04.2020г. до 22.10.2020г. ищецът бил изпълнил задълженията си по облигационното правоотношение възникнало на основание договор при общи условия. Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ ВиК операторът, в случая ищецът, издавал ежемесечни фактури за извършените услуги – доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а абонатът – ответникът бил длъжен да заплати цената в 30 дневен срок от датата на издаване на фактурата. За посочения период били издадени 6 бр. фактури, подробно описани в исковата молба по номер и стойност, като общата стойност била 83,79 лв., а начислената лихва също е посочена в исковата молба за всяко вземане, а общия размер бил 24,42 лв. от датата на падежа за всяко взема до датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК.

Ответникът, чрез назначения си особен представител, счита иска за допустим, но оспорва неговата основателност. Твърди, че липсват доказателства за момента в който са настъпили падежите на главницата, както и на начислената мораторна лихва, тъй като по делото не са представени извлечения от счетоводните му книги. Посочва, че лисват доказателства за правени погашения, техния размер и коя част от задължението е покрита и съответно в какъв размер. Оспорва се ответникът да е употребил посоченото количество вода, както оспорва ищецът – продавач по договора да е доставил процесното количество вода и да е извършил останалите услуги за цитирания от него период. Прави възражение относно начина на изчисляване на така предявените суми. Направил е възражение за погасяване по давност на вземанията. Излага съображения за приложима нормата на чл. 111 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти:

Ответникът Д. Х. П. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към водопроводната и канализационна мрежа с аб. № 9122181 в гр. В. Т., ул. „Б. Б.“ № 4, вх. А, ет. 3. Видно от нотариален акт № 151, том 2, рег. № 2906, дело № 236/2014г. ответникът е собственик на имота, находящ се на посочения адрес, а със заявление за промяна на партида вх.№ П-1596/02.10.2014г. се явява и абонат и ползвател на ВиК услуги с доставчик ищеца по делото. Установява се от представените писмени доказателства, че ежемесечно за процесния период е извършвано отчитане показанията на измервателния уред и е установено ползването на количеството вода, доставена от ищеца. За периода са издадени 6 броя фактури, всяка от която съдържа описание на представената ВиК услуга и количеството питейна вода, измерено в кубически метри, посочена е единичната цена и крайната такава за месечното потребление на питейна вода и извършените други услуги. Установява се, че за периода от 15.04.2020г. до 22.10.2020 година цената на питейна вода и ВиК услуги е общо 83,79 лв. Фактурите за този отчетен период са издадени за периода 29.05.2020г.-30.10.2020г.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 3 дружество - ищец, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 2692/2023г. по описа на Районен съд – В. Т.. По делото е издадена заповед за изпълнение № 1073 от 18.09.2023г., с която съдът разпорежда на длъжникът Д. Х. П. да запрати на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД сумата в размер на 83,79 лв.

– общата цена на ползваната питейна вода за аб. № 9122181 и 24,42 лв. – лихва за забава от падежа на всяко вземане до датата на подаване на заявлението. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя/ищеца по делото/ е предоставена възможност да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, което е сторено.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел от правна страна, че задължението на ответника е валидно възникнало, не е било изпълнено на падежа, а и след това, включително и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

Първоинстанционният съд е обсъдил и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД. Правилно е приел, че задължението на ответника като потребител на ВиК услуга е такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, аргументирано с това, че е повтарящо се през определен период от време еднородно задължено, като не е необходимо това задължение да е с еднакъв размер и на това основание е достигнал до извод, че тригодишната погасителна давност е изтекла относно вземанията по фактурите, издадени за отчетен период 15.04.2020г.-13.09.2020г. с обща стойност 68,15 лв. Тук правилно е отчетено и действието на разпоредбата на ЗМДВИП, съгласно която за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не е текла погасителна давност. За тази част от главницата и за лихвата върху тези вземания искът като погасен по давност е отхвърлен. Вземането по фактурата, издадена след този период, в размер на 15,64 лв. и представляващо цена на предоставените ВиК услуги от ищеца, не е обхванато от давността и същото към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК съществува и се дължи плащане. Искът е основателен и съдът правилно го е уважил. Именно в тази част от обжалваното решението е предмет на въззивна проверка. Въззивната инстанция достига до същите правни изводи относно основателността на предявения иск – вземането на ищеца/ответника по жалбата/ в претендирания с исковата молба размер за посочения период 15.04.2020г. до 22.10.2020г. е валидно възникнало на основание сключен между страните договор за доставка на питейна вода и ВиК услуги при общи условия. Възраженията на ответника относно неизпълнение на задълженията на ищеца по този договор са неоснователни. Основателно е възражението на ответника относно изтекла погасителна давност по чл. 111 ЗЗД по отношение на вземанията на ищеца за периода 15.04.2020г. до 13.09.2020г., но не е основателно спрямо вземането за м. октомври 2020 година – цената на използваната питейна вода и ВиК услуги за този месец и която е в размер на 15,64 лв. Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил това свое задължение, чийто падеж е настъпил и 30 дни след издаване на фактура № 0032279510/30.10.2020г. Ответникът е изпаднал в забава, поради което на основание чл. 44 от ОУ и чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение за забава – мораторна лихва, която за това вземане е 4 в размер на 4,22 лв.

Имайки предвид изложеното съдът следва да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на районния съд като правилно. Наведените от жалбоподателя възражения относно необоснованост на решението и недоказаност на предявения иск са неоснователни. В производството пред първата инстанция са събрани всички необходими и относими доказателства, доказващи по безспорен и категоричен начин твърденията на ищеца.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1306 от 10.10.2024 година, постановено по гр. дело № 3523/2023 година по описа на Районен съд – В. Т..

Разпечатката съдържа 34 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/abda1dde-b84d-4125-b1e9-792534c1327e