Решение № 25 от 27.01.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. П., 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230101415 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 127а, ал. 2 СК.

Ищцата – И. С. И., с адрес в гр. П., ул. „С. В.“ № 3, ЕГН **********, твърди, че с ответника са родители на малолетното дете Д. В.ов Ш., ЕГН **********.

Поддържа, че с бащата на детето са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство, но са се разделили. Изтъква, че с цел екскурзии и почивки детето има нуждата многократно да напуска пределите на страната (за пътувания до държавите от Европейския съюз, до Кралство Великобритания, до Република Сърбия, до Република Северна Македония и до Република Турция), за което му е необходим и паспорт, с какъвто то не разполага. Заявява, че с ответника не могат да постигнат съгласие по тези въпроси. Затова иска те да бъде разрешени от съда.

Ответникът – В. П. Ш., с адрес в с. Л., Столична община, ЕГН **********, не изразява становище по ищцовата претенция.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/16 г., ОСГК на ВКС, съдът може да разреши, по реда на чл. 127а СК, пътуването в чужбина на дете, което не е навършило пълнолетие, без съгласието на единия родител, само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, 1 чийто кръг е определяем.

В мотивите на цитирания тълкувателен акт са изяснени и най-важните специфики на процедурата по чл. 127а, ал. 2 СК, а именно:

- Производството е на спорна съдебна администрация, в чийто рамки съдът прави преценка за целесъобразност.

- Основополагащ критерий е интересът на детето, който се преценява конкретно за всеки отделен случай, въз основа на фактите, които са установени.

- Разрешението може да бъде дадено за:

= определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем, или

= неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.

- Разрешението следва и да изключва възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, който ще пътува с детето.

„Най-добрият интерес“ на детето се определя съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и е изходната база за решаването на всички съдебни дела, засягащи ненавършило пълнолетие дете, включително за пътуване в чужбина само с единия родител и за издаването на необходимите лични документи за това (вж.

Решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/17 г., ІV г.о. на ВКС).

Паспортът е личен документ, служещ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната, като при малолетните лица той се съхранява от родителите или от настойниците им (чл. 34, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗБЛД). Издаването на такъв личен документ на дете, което не е навършило 18годишна възраст, без съгласието на единия родител, е свързано с основния въпрос за пътуването на детето извън страната, без позволението на несъгласния родител (вж.

Решение № 33/25.02.2014 г. по гр. д. № 143/13 г., ІІІ г.о. на ВКС).

Правилната преценка на визираните принципни постановки в контекста на разглеждания казус предполага съобразяването им на фона на данните, изведени от доказателствената съвкупност, формирана в рамките на делото. В нея се включват събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаната свидетелка Катя Ушева), приетите писмени доказателства и приобщеният социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П..

Така очертаният доказателствен материал, в който няма никакви съществени противоречия между съставящите го елементи, дава опора за изграждането на фактическите констатации, че:

- Детето Д. В.ов Ш. е на 7 години, а страните в сегашното съдебно производство са неговите родители.

- Ищцата и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство, 2 което е започнало през 2015 г. и е продължило до средата на 2019 г., когато двамата са се разделили. Личните им отношения са влошени, което води до нарушена комуникация даже и по въпросите, засягащи до самото дете.

- От раздялата на родителите детето се отглежда непосредствено от майката, а с бащата то практически няма никакви контакти, за което той не проявява и инициатива.

- На 12.02.2023 г. ищцата е сключила граждански брак с друг мъж, с когото имат по-малко малолетно дете.

- Понастоящем детето Д. Ш. живее в гр. П., заедно с ищцата и със сегашния й съпруг, като тя е отговорен родител и на практика успява адекватно да задоволява всичките му базисни потребности.

- Намерението на ищцата детето да пътува в чужбина е продиктувано от желанието й за организиране на екскурзии и почивки, извън пределите на Република България, включително и на такива, свързани с извънучебните му занимания (по танци).

Изяснените фактически данни са основание за следната обобщена преценка на разглежданата хипотеза:

- На фона на високия родителски капацитет на майката и липсата на данни за обратното, трябва да се приеме, че с пътуванията на детето в чужбина от нейна страна не се цели промяна в местоживеенето му, нито пък ограничаване на правата на бащата спрямо него.

- Ето защо е нужно да бъде дадено разрешение за пътуването на детето извън пределите на страната, при което то да бъде придружавано само от майката, както и за издаване на паспорт на същото, без съгласието на бащата.

- Особеностите на случая предполагат съдебното разрешение за задграничните пътувания да бъде за държавите, до които се отнася искането на ищцата, и за многократни пътувания, но за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл.

78, ал. 1 ГПК).

Доколкото тя не е релевирала искане за присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока (по аргумент за противното от правилото на чл. 81 ГПК).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

3

РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 СК:

1. Да бъде издаден паспорт на детето Д. В.ов Ш., ЕГН **********, въз основа на заявление, подадено само от майката И. С. И., ЕГН ********** и съответно без съгласието на бащата В. П. Ш., ЕГН **********.

2. Детето Д. В.ов Ш., ЕГН **********, да пътува до държавите от Европейския съюз, до Кралство Великобритания, до Република Сърбия, до Република Северна Македония и до Република Турция, придружавано само от майката И. С. И., ЕГН ********** и без съгласието на бащата В. П. Ш., ЕГН **********, за неограничен брой пътувания, като това разрешение важи за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4