Решение № 76 от 26.06.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

26.06.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

03.06

Година

2020

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

27 по описа за

2020 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, против Решение № 23/22.01.2020 г., постановено по АНД № 940/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 455534-F482139/05.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 59б, ал.

1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че дружеството било осъществило процесното нарушение, изразяващо се в това, че на 01.03.2019 г. „Бислав“

ООД получило доставка на *** литра автомобилен бензин по уникален контролен № ***/***г., издадена от доставчика „***“ ООД, поради което на същата дата, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, е следвало да подаде в НАП електронен документ за получаване във връзка с декларирана покупка на *** литра автомобилен бензин, което задължение дружеството не е изпълнило. Релевира доводи, че търговският обект на касатора - бензиностанция, се стопанисвала при условията на договор за франчайзинг на „***“, като в обекта се използвал програмен продукт осигурен от „***“. При проверката бил представен протокол от сервизната фирма „***“ ООД, от който било видно, че 4 броя доставки били генерирани, т.е. съставени и подписани и изпратени електронни документи, но поради технически причини – прекъсване на връзката, те не били доставени до сървърите на НАП.

Счита, че районният съд неоправдано е игнорирал показанията на разпитаните свидетели, посочени от жалбоподателя. Видно от същите документ за доставката е бил съставен и изпратен, а количеството доставено гориво се контролирало от автоматични нивомери в резервоарите на обекта и от системата ВАТ, в която постъпвали данни за издадените по ЗДДС фактури. Очевидно било, че в конкретния случай се касаело за техническа неизправност, която изключвала отговорността за изпълнение на задължението и налагането на санкция.

На следващо място, счита, че при съставянето на процесното наказателно било допуснато съществено процесуално нарушение. АНО бил квалифицирал нарушението по чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която норма не кореспондирала със словесното описание на нарушението.

Цитираната разпоредба уреждала формата на електронния документ, с който се подавали данни за доставката на горива, но не въвеждала задължението за подаване на документа за доставката. Това задължение било уредено в друг текст от наредбата, който не били посочен в НП. Соченото несъответствие водело до неяснота относно нарушението, за което е наложена санкцията, респ. дали дружеството е санкционирано за неподаване на документ за доставка или за неспазване на изискуемата форма на подавания документ.

Твърди, че съдът не е приложил нормите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, като оспореното решение не били изложени никакви мотиви относно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и възможността да не бъде налагано административно наказание, с отправяне на предупреждение.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 23/22.01.2020 г., постановено по АНД № 940/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 455534-F482139/05.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

В съдебно заседание, чрез адв.Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира искане за присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по касация – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От ст.юрк. М. К. е постъпил Отговор на касационна жалба с вх. № ***/*** год., в който са изложени съображения за законосъобразност, обоснованост и правилност на постановеното първоинстанционно решение. Оспорват се изцяло доводите в касационната жалба за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт от Районен съд – Кърджали. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 455534-F482139/05.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. описаното в НП нарушение е извършено от „Бислав“ ООД, тъй като на 01.03.2019 г. дружеството получило доставка на *** литра автомобилен бензин по уникален контролен № ***/*** г., издадена от доставчика „***“ ООД. В качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, жалбоподателят е следвало на същия ден да подаде в НАП електронен документ за получаване във връзка с декларирана покупка на

*** литра автомобилен бензин, което задължение не е изпълнено.

Съдът е намерил за неоснователно възражението за технически проблем в обслужващата сервизна фирма „***“, съответно е приел за ирелевантен и представения сервизен протокол от нея. Посочил е, че неподаването на данните е по причина свързана с пропуски в създадената организация от самия търговец, а не се дължи на пропуски от страна на приходната агенция. Изложил е доводи, че от представения сервизен протокол от 02.04.2019 г. на „***“ ЕООД не ставало ясно на коя конкретна дата, респ. часове, е съществувал технически проблем жалбоподателят да подаде електронен документ за получена доставка на гориво. Посочил е, че от цитираната справка се установявало, че на 01.03.2019 г. са подавани съобщения за други доставки, но не и за процесната.

Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Изложил е мотиви, че АУАН атакуваното наказателно постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и НП по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като обстойно са обсъдени и възраженията, наведени от жалбоподателя.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.