Решение № 288 от 17.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Горна Оряховица, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20214120101709 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищцата Н. ЛЮБ. К. твърди, че с Решение № 3Б/12.09.2002 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – С. правото на собственост върху имот № 086030 в землището на с.Л., м.“Стопански двор“, с площ от 2,86 дка, трета категория и построените в него сгради – мелница с площ от 137 кв.м. и склад за зърнени храни с площ от 89 кв.м., е възстановена на наследниците на А.К.К.. Твърди, че като негов наследник тя е станала собственик на 1/56 идеална част от имота на това основание. Твърди, че С.П.К. – също наследник на А.К.К., се е снабдила с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение на целия имот, след което го дарила на сина си – ответникът ИВ. Н. К.. Твърди, че двете сгради се ползвали като складове от нейните синове за 4-5 години около 2001 г. Твърди, че С.П.К. не е владяла имота и заема становище, че доказателствата сочат на съглашение между част от съсобствениците за ползване на имота от ответника. Счита, че ако се приеме да е осъществявано владение, то не е установено до да е било непрекъснато и явно. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че тя е собственик на 1/56 идеална част от недвижимия имот и да се осъди ответника да й предаде владението върху идеалната част върху имота с присъждане на направените разноски.

Ответникът ИВ. Н. К. признава, че придобил собствеността върху процесния имот на 16.09.2016 г. по дарение от майка си С.П.К.. Посочва, че 1 двете сгради са с общ покрив и не представляват складове. Не оспорва, че имотът е възстановен на наследниците на А.К.К., но оспорва други да са ползвали сградите за складова дейност и са правили ремонти. Твърди, че от възстановяването на имота само С.П.К. – лично и чрез ответника, е ползвала имота и поддържала земята и сградите. Посочва, че теренът е ограден и до него няма свободен достъп, тъй като е ползван за семейния бизнес – производство на тестени изделия, което било видно за всички жители на селата Л. и Г.С.. Твърди, че никой от наследниците, включително и ищцата, не е предявявал претенции към имота и повечето от тях са се съгласили да се владее от С.П.К. като неин. Твърди, че въз основа на това тя е придобила имота въз основа на давностно владение и дарявайки го, не се е разпоредила с чужда вещ. Посочва, че издаденият на С.К. констативен нотариален акт за собственост се ползва с обвързваща доказателствена сила и правният извод за принадлежността на правото на собственост се счита верен до доказване на противното. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че с решение на Общинска служба „Земеделие и гори“ – Лясковец било възстановено правото на собственост на наследници на А.К.К. върху недвижим имот, находящ се в землището на с.Л., община С. – стопански двор с площ от 2,860 дка, в местността „Стопански двор“, представляващ имот № 086030 по плана на селото, при граници: имот № 086028 – стопански двор на „****“ ЕООД, имот № 000215 – полски път на община С., имот № 00432 – път III категория на Държавата и имот № 086033 – полски път на община С., заедно с построените сгради – мелница с площ от 137 кв.м. и склад с площ от 89 кв.м., който по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Л., община С. представлява поземлен имот с идентификатор *** в местността „Стопански двор“, с площ от 2 861 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, трета категория, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 086030, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, а построените в имота сгради – сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 137 кв.м., на един етаж, с предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 89 кв.м., на един етаж, с предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма (скица № К02670/21.07.2004 г. на ОСЗГ - С., скица на поземлен имот № 15-347717/01.04.2022 г. и скици на сгради №№ 15347534/01.04.2022 г. и 15-347536/01.04.2022 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр.Велико Търново).

2

От удостоверение за наследници изх.№ 03/13.02.2019 г. на Община С. се установява, че А.К.К. имал седем деца и починал на 28.04.1953 г. Дъщеря му и баба на ищцата Г.А.Д., починала преди него – на 12.11.1926 г. Същата имала четири деца, едно от които И.П.С. – майка на ищцата, починала на 02.09.1989 г. Тя оставила за свои наследници по закон преживелият съпруг Л.И.С. (починал през 1997 г.) и двете си дъщери – И.Л.М. (починала през 2018 г.) и ищцата. Друга дъщеря на А.К.К. – Т.А.К., починала на 03.12.1974 г. имала четири деца, едно от които И.С.С., починала на 13.02.2004 г. Тя също имала четири деца – В.П.Г., И.П.Г. (починал преди майка си, през 1968 г., без низходящи), С.П.К. и Д.П.Г..

От признанието на ищцата, преценено по реда на чл.175 ГПК като съответно на показанията на свид.Л.Д. – неин син, и свид.П.Д. – нейна втора братовчедка, се установява, че преди 2002 г. за няколко години имотът бил ползван като склад за зърнени култури от двамата сина на ищцата и братовчед им Л.М.. По това време в имота съществувала стара ограда откъм пътя за с.Сушица. След като преустановили тази дейност не оставили стока или техни вещи в имота.

Показанията на свид.П.С. – приятел и съдружник на ответника, и на свид.Радослав П. – кмет на с.Г.С., установяват, че семейството на ответника стопанисвало фурната в с.Г.С. и след 2001 г. или 2002 г. започнало да ползва имота в с.Л. като склад за зърно и фураж. Свид.П. извършвал доставки на зърно до мелницата и там имало работници, които помагали при товарене и разтоварване. Съгласно показанията на свид.П.С., около 2002 г. приключили делата, водени от ответника и Л.М. за възстановяване на наследствените им земи. По това време ответникът и свид.С. ходили при наследници в с.Л. и с.Г.С. да ги попитат дали семейството може да ползва имота, защото имали идея да преместят фурната в процесния имот. Тази идея не се реализирала, защото през 2004 г. или 2005 г. починал бащата на ответника. Имотът продължил да се ползва само като склад за фураж, тъй като С.К. се занимавала с отглеждане на животни (свид.С. и свид.П.). Свид.П. разказва, след затваряне на фурната в имота започнало да се доставя фураж. По това време той бил охранител при дружеството „****“, чиято собственост бил съседният имот. Между двата имота имало изградена нова ограда (за същото – показанията на свид.Д. и свид.С.), с която бил заграден съществуващия до тогава портал (също свид.Д.). Така в процесния имот се влизало само от съседния имот, охраняван от свид.П..

Съгласно показанията на свид.С., складирането на фураж в имота продължило до 2014 г. когато ответникът и свидетелят планирали да ползват имота като склад за дърва за общото им дружество, занимаващо се с дърводобив, но тази идея също не се осъществила. Свид.С. разказва, че в сградата имало течове, заради което той и ответникът извършили няколко частични ремонта на покрива. Тези дейности били видени и от свид.П., който охранявал имота, през който се влиза в процесния имот.

3

Горните фактически изводи съдът изгради въз основа на свидетелските показания, които относно релевантните за спора факти не са противоречиви помежду си. Показанията на свидетелите Д. и Д.а, че не са виждали в имота да се извършва някаква дейност не разколебават фактическите изводи на съда. Казаното от тези свидетели се отнася за последните няколко години и съдържанието на показанията не дава основание те да се съотнесат към процесния период (преди 2016 г.). На следващо място – двамата свидетели посещават спорадично селото и дори и да не са виждали извършване на някаква дейност в имота при преминаването си покрай него, това не изключва обратното. Тук следва да се акцентира на това, че дейността, която се е извършвала в имота е по съхранение (складова) и не предполага непрекъснато присъствие на лицата, които я осъществяват, както например при производствена дейност. Единствено противоречие в доказателствената съвкупност внасят показанията на свид.Д.а в частта, в която сочи, че имотът е ползван от синовете на ищцата и техния братовчед преди по-малко от 10 години. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, определена от самата ищца като заинтересована, в посочената част поради вътрешни противоречия (казаното от същата свидетелка, че не знае някой да ползва имота през последните 15 годни), противоречие с признанията на ищцата, както и с показанията останалите свидетели, в т.ч. и на ползвалия имота свид.Д..

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 1120, том VI, рег. № **** дело **** на Нотариус № 284 – НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4501/16.09.2016 г., акт № 13, том XV, дело № 2244/2016 г. С.П.К. била призната за собственик на целия недвижим имот на основание наследяване и давностно владение, като при съставяне на акта били представени нотариално заверени декларации от някои от наследниците на А.К.К., посочени в удостоверението за наследници, с които заявявали, че не владеят и не са владели имота, а от възстановяване на собствеността през 2002 г. той се владее и стопанисва от С.П.К. и ответника, като деклараторът няма имуществени претенции към него. На същата дата – 16.09.2016 г., между С.П.К. и ответника бил сключен договор за дарение на процесния имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1121, том VI, рег. № 4650/16.09.2016 г., дело № 919/2016 г. на Нотариус № 284 – НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписвания при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4504/16.09.2016 г., акт № 15, том XV, дело № 2246/2016 г.

Свидетелите Д. и С. посочват, че на наследниците на Атанас Килифаревски били възстановени също и 14 дка земеделска земя, които прилежали към процесния имот, но не били възстановени в реални граници.

За тях наследниците получавали рента. Свид.Д. посочва, че ищцата научила за издаването на констативния нотариален акт когато й било отказано изплащането на рента поради промяна в собствеността.

4

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, основателността на който е предпоставена от установяване, че ищцата е собственик на 1/54 идеална част от процесния имот по наследство от А.К.К. и след възстановяване на собствеността на неговите наследници, както и че ответникът ползва имота без да има основание за това. Доколкото на този ищецът противопоставя възражения за придобиване на имота от праводателя му на първично основание, чиято основателност би изключила, правата на ищцата, основният спорен по делото въпрос е придобила ли е С.К. имота с изтичане на 10-годишна придобивна давност.

Доколкото ответникът застъпва становище, че снабдяването с констативен нотариален акт го освобождава от доказване на фактите, съставляващи придобивно основание, следва да бъде отбелязано, че съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС такъв нотариален акт се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, но само досежно извършените от нотариуса действия – че актът е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността, но не и относно констатацията на нотариуса (правния извод) за принадлежността на правото на собственост. Вярно, че в т.2 на същото Тълкувателно решение е прието, че тежестта за доказване при оспорване на извода за право на собственост се носи от оспорващата страна, която в случая се основава на две твърдения – че други лица (синовете на ищцата) ползват имота и че С.К. не го е ползвала никога, защото е пенсионерка, не е „бизнесменка“ и няма стопанска дейност. Естеството на тези твърдения и обстоятелството, че ползване в един и същ обем по едно и също време не може да бъде осъществено от две лица едновременно, предполагат всяка от страните да докаже фактите, които я ползват, а именно: ищцата – че нейните синове ползват имота, а ответникът – че неговата праводателка е придобила фактическата власт върху имота и я е упражнявала постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в продължение за най-малко 10 години преди прехвърлянето му на ищеца с намерение да държи имота като свой.