Акт № 1640 от 14.04.2014, Окръжен съд - Благоевград

Определение № 743

Номер

743

Година

24.09.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.24

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно частно гражданско дело номер

20135100500290 по описа за

2013 година

Производството е по чл.278 от ГПК.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 531/08.07.2013 г., постановена по ч.Г.д. № 1146 по описа за 2013 г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът „И. Р.” О. – Г.К. да заплати на кредитора СНЦ „М. – с. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за к. у. на а. п.” – Г.С. сумата в общ размер от 5 586.65 лв., състояща се от: 3 330 лв. – главница, представляваща неизплатени възнаграждения с ДДС за отстъпени авторски права въз основа на договор № 125/23.03.2009 г., за периода месец април 2010 г. до 15.10.2011 г., 2 256.65 лв. договорни лихви за забава върху неизплатените възнаграждения за периода от 13.07.2010 г. до 29.05.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 111.73 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото и 307.60 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Недоволен от така постановената заповед в частта относно присъдените разноски е останал частният жалбодател “И. Р.” О. – Г.К., представляван от управителя си, който го обжалва в тази част. В жалбата се сочи, че на 17.07.2013 г. „И. Р.” О. – Г.К. подало възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, което не било доказано по безспорен начин по основание и размер. Поради тази причина счита, че претендирането на разноски било неоснователно. Моли съда да отмени обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 531/08.07.2013 г., постановена от Кърджалийския районен съд по ч.Г.д. № 1146 по описа за 2013 г. на същия съд, в частта й за разноските в размер на 419.31 лв.

Ответникът СНЦ „М. – с. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за к. у. на а. п.” – Г.С. не е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по частната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските поради обстоятелството, че длъжникът може да подаде възражение по реда на чл.414 от ГПК и по този начин на предизвика образуването на спорно исково производство. В частната жалба е релевиран един единствен довод за недължимост на разноските, а именно недоказаност на претендираното вземане, който е неоснователен и не се споделя от настоящата инстанция. Неправилно жалбодателят счита, че с подаването на възражение разноските по издадената заповед следва да бъдат отменени. Недължимостта на разноските не се определя от това дали длъжникът е подал възражение или не, а от неоснователността на иска по чл.422 от ГПК, което ще бъде установено в отделно производство. Щом счита, че разноските не се дължат поради неоснователност на претендираното вземане, то длъжникът има друг способ за защита, а именно подаването на вързажение по чл.414 от ГПК, от което същият се е възползувал.

Присъдените с обжалваната заповед разноски са определени правилно съгласно разпоредбите на чл.12, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл.7, ал.5, във вр. с ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, поради което не е налице основание за отмяната или изменението им на това основание.

Ето защо обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение в частта й за разноските е правилна, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “И. Р.” О. – Г.К. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 531/08.07.2013 г., постановена от Кърджалийския районен съд по ч.Г.д. № 1146 по описа за 2013 г. на същия съд, в частта й за разноските, като неоснователна.

Определението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.

Определение

2 ub0_Description

WebBody

2AB19259A542D51DC2257BF0002CB1CB