Решение № 3503 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3503 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100101992 по описа за 2023 година

Образувано е по предявени от „Х.а.г.“ ЕООД срещу С. Д. Р. искове, с които се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 34069,16лв., представляваща неплатени лизингови вноски за периода от 15,03,2019год. до 15,04,2021год., сума в размер на 6670,48лв., представляваща дължими вноски по застраховка „Каско“, за периода от 15,04,2019год. до 15,01,2021год., сума в размер на 514,62лв., представляваща пътен данък за автомобил с падеж 15,02,2020год. и 15,02,2021год./ 2*257,31лв./, сума в размер на 144,00лв., представляваща такса GPS- с падеж 15,12,2020год., сума в размер на 260.96лв., с падеж 15,02,2021год.—застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба -18,02,2022год. до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че между страните е налице сключен договор за оперативен лизинг №НАG0039-525d/ 04,12,2017год. за ползването на автомобил с марка BMW 525d xDrive Sedan M package, с ДКН СВ **** КА. Предаването на автомобила е извършено с приемо-предавателен протокол от 04,12,2017год. като ответникът е подписал декларация за съгласие с ОУ към договора за лизинг. По договора са постъпили плащания, но са останали неплатени процесните задължения за лизингови вноски и разходи по автомобила за застраховка Каско, Гражданска отговорност, такса и пътен данък. Автомобилът е върнат на лизингодателя през месец април 2021год., а срокът за който е сключен от 45месеца е изтекъл на 04,09,2021год.

Съобразно изложеното е

Претендира разноски. заявено становище за основателност на

1 иска.

Ответникът-С. Д. Р. в указания законоустановен срок за отговор излага становище, с което не се оспорва сключването на договора и предаване на автомобила, както и връщането му през м.април 2021год. поддържа неправилно да е изчислен размера на претендираните суми по договора, както и да не отразено извършено плащане от страна на лизингополучателя на сума в размер на 4000,00лв. след връщане на автомобила;

Съобразно изложеното моли исковата претендира разноски. претенция да бъде отхвърлена. Не

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства и с оглед определение по реда на чл.146 от ГПК постановено в закрито с.з. от 29,03,2023год. се установи сключването на договор за оперативен лизинг №НАG0039-525d/ 04,12,2017год. за ползването на автомобил между „Х.а.г. ЕООД, в качеството на лизингодател и С. Д. Р., в качеството на лизингополучател, по силата на който на лизингополучателя е предоставено за възмездно ползване лизингово имущество-1 брой автомобил, с марка BMW 525d xDrive Sedan M package, с ДКН СВ **** КА.

Уговорената между страните цена, съобразно погасителен план към договора е месечна вноска от 1450,67лв. без ДДС, или 1740,80лв. с ДДС платима в срок от 45 месеца. Платена е авансова вноска в размер на 8562,22лв.

Видно от приемо-предавателен протокол от 04,12,2017год., подписан от двете страни по договора на лизингополучателя С. Р. е предаден лизинговия автомобил, ведно със съпътстващите го документи описани в декларация от същата дата.

С декларация приложение №1 към договора ответникът е приел общите условия по договора за лизинг.

Не е спорно видно между страните, че авансовата вноска по договора в размер на 8562,22лв. е платена от лизингополучателя.

Не е спорно между страните, че лизинговия автомобил е върнат на лизингодателя предсрочно през месец април 2021год.

По делото е изслушано заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт. От същото се установява, че размера на неплатените лизингови вноски по договора са в размер на 34069,15лв., застраховка Каско-6670,48лв., застраховка ГО -260,96лв., пътен данък в размер на 514,63лв. и такса GPS- с падеж 15,12,2020год. -144,00лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

2

Предявен е иск с правна квалификация чл.345, ал.1 от ТЗ.

Релевантните факти, предпоставка за уважаване на исковата претенция са установяване на валидно възникнало договорно правоотношение по сключен между страните договор за лизинг, изпълнение на задължението на лизингодателя да предаде /осигури предаването/ обекта за ползване, да предостави свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на договорения срок. Доказателствената тежест е за ищеца. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникализингополучател следва да установи плащане на лизинговите вноски съгласно чл.345, ал.1 от ТЗ. Същите съдът намира за установени по делото.

При наличните и приети по делото доказателства съдът приема, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен между страните договор за лизинг на автомобил, по който лизинговата вещ е предадена на ответника/видно от приемо-предавателен протокол 04,12,20217год./. Съответно в тежест на ответника е възникнало задължението за плащане на цената по договора, която е уговорена в размер на 1740,80лева, съгласно раздел V от ОУ към договора.

Лизинговите вноски са дължими, респективно изискуеми до 15-то число на всеки нов месец-/ погасителен план/, а първата вноска, извън авансовата съобразно договореното е дължима на 15,01,2018год. Тъй като договорът за лизинг е с периодично действие, то независимо от развалянето на същия лизингополучателя дължи заплащане на лизингова цена до датата на разваляне/ не се спори м.април 2021год./. Съобразно заключението на ССЕ неплатените лизингови вноски за периода от 15.03.2019год. до 15,04,2021год. са в размер на 34069,15лева.

Предвид неангажирани доказателства от ответника за извършено плащане, включително на сумата от 4000,00лв. след връщане на автомобила, исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 34069,15лева.

Върху присъдената главница се дължи лихва за забава от датата на ИМ до изплащане на вземането.

Възражението на ответника, че лизинговия автомобил е предоставен за ползване на трето лице след връщането му на ищеца, съдът намира за ирелевантно, тъй като лизингополучателят заплаща лизингова цена дължима за ползването на вещта, независимо, че елемент от същата е стойността на автомобила. Обстоятелството, дали ищецът се е разпоредил с вещта след разваляне на договора, респективно е сключен нов договор за лизинг и е получил лизингови вноски за нея е неотносим към дължимостта на вноските по процесния договор за периода на осъщественото ползване до развалянето му.

По исковата претенция с пр.кв.чл.345 от ТЗ, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД:

- за сума в размер на 6670,48лв., представляваща дължими застраховка „Каско“, за периода от 15,04,2019год. до 15,01,2021год., 3 вноски по

-за сума в размер на 260.96лв., с падеж 15,02,2021год.—застраховка „Гражданска отговорност“;

Съгласно нормативната уредба лизингополучателят е длъжен да плаща освен лизнговите вноски и разходите, свързани с ползуването на вещта-чл.345 от ТЗ, вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД. В чл.4,1 от ОУ към договора страните са договорили всички разходи по имуществената застраховка Каско и свързаните с това плащания да са за сметка на клиента, който покрива и разходите по вграждане на съответните системи за сигурност. Разноските свързани с експлоатацията на автомобила предполагат и застраховка Гражданска отговорност, които са за сметка на клиента.

Съгласно заключението на ССчЕ дължимите застраховки „Каско“ по време на действие на договора са с падеж 15,04,2019год.-1063,73лв., с падеж 15,07,2019год.1063,73лв., 15,10,2019год.-291,53лв., с падеж 15,01,2020год.-918,00лв., с падеж 15,04,2020год.-918,00лв., с падеж 15,07,2020год.-918,00лв., с падеж 15,10,2020год.918,00лв., както и с падеж 15,01,2021год.-579,49лв. или общо сумата от 6670,48лв.

Дължима е и застраховка Гражданска отговорност с падеж 15,01,2021год. е в размер 260,96лв.

Съгласно чл.3,4 от ОУ към договора изрично е предвидено, че освен консумативните разноски по използването на веща клиентът поема и разходите свързани с експлоатация на автомобила през целия срок на договора като данък ППС и всички други данъци, които съществуват във връзка с ползването на МПС, както и технически прегледи, винетни стикери и др. Предмет на настоящото производство е дължимият данък за периода 2020г. и 2021год. /с падеж 15,02,2020 и 15,02,2021год. /л. 22 от делото на РС Пловдив/, който съгласно ССчЕ възлиза на 257,31лв. годишно. Сумата, дължима за заплащане на пътен данък, съставлява разход, свързан с ползването на вещта, като тя се дължи независимо от причината за прекратяване на облигационната връзка, поради което за лизингополучателят е възникнало задължение за плащане на пътния данък в претендирания размер от 514,62лв.

-сума в размер на

144,00лв., представляваща т а к с а GPS- с падеж

15,12,2020год. е дължима като разход за внедряване на система за сигурност съгласно чл.4,1 от ОУ;

С оглед основателност на исковите претенции върху същите се дължи законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

По разноските:

Предвид изхода от спора и съобразно уважената част от исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски на ищеца, които съдът намира за доказани в размер на общо 4562,09лв., от които 1666,37лв.- д.т., 400,00лв.-в.л. и 2495,72лв. лв.-адв. възнаграждение с ДДС, с оглед представени доказателства за регистрация по ЗДДС. /Д.т. по ЧЖ в размер на 15,00лв. по ч.гр.д.№849/2022год. не се дължи, с оглед това да е оставена без уважение/.

4

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.**** да заплати на „Х.а.г."ЕООД, с ЕИК ****, със съд. адрес гр.Пловдив, бул.**** на осн.чл.345, ал.1 от ТЗ, вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД сума в размер на 34069,15лева, представляваща неплатени лизингови вноски, за периода от 15.03.2019год. до 15,04,2021год. по договор за лизинг с №НАG0039-525d/ 04,12,2017год., сума в размер на 6670,48лв., представляваща дължими вноски по застраховка „Каско“, за периода от 15,04,2019год. до 15,01,2021год., сума в размер на 260.96лв., —дължима вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ с падеж-15,01,2021год; сума в размер на общо 514,62лв.-пътен данък с падеж 15,02,2020год.и 15,02,2021год. и сума в размер на 144,00лв.-такса GPS- с падеж 15,12,2020год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -18,02,2022год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С. Д. Р., с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.**** да заплати на „Х.а.г. "ЕООД, с ЕИК ****, със съд. адрес гр.Пловдив, бул.**** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 4562,09лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5