Разпореждане № 115149 от 24.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 115149 гр. София, 24.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Частно гражданско дело № 20221110121136 по описа за 2022 година производство по чл. 251 от ГПК:

В молба от 22.11.2022г. е поискано тълкуване по отношение на разпореждане от 17.11.2022г.

В него се указват на заявителя три неща, както самият процесуален представител е констатирал:

- 1. да предяви установителен иск, с оглед нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК;

Иск не е предявен, а е депозирано заявление. Разликата между двете е съществена и бе следвало да е известна на процесуалния представител на кредитора.

Производството преминава през два етапа – в първия (заповедната част) не се доказва нищо, а само се уведомява длъжникът, че от него се претендира определена сума, за да се прецени дали има спор (например: Определение № 358 от 28.04.2010г. по ч.т.д. № 213/2010г., т.к., І т.о. на ВКС). Ако бъде депозирано възражение или съдът не е в състояние да открие длъжника, се дават указания за предявяване на иск – установителна претенция.

Там вече, след доказване, се установя дали и колко се дължи от ответника.

Ако вече действително е депозиран иск, то или второто производство, или настоящето би било недопустимо – арг. от чл. 226 от ГПК.

- 2. съобразно нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, следва да се довнесе дължимата държавна такса – тя е 4 % от всяка отделна претенция, като от нея се приспада вече заплатената по заповедното производство – там процентът е 2, но от общо претендираната сума;

- 3. тъй като длъжникът не е открит, следва да се назначи особен представител (в исковото производство) – чл. 47, ал. 6 от ГПК. В тази норма е указано, че възнаграждението на особения представител се заплаща от ищеца.

В обобщение, на заявителя са дадени 3 указания – в едномесечен срок да се предяви 1 иск, да се доплати в същия срок остатъчната държавна такса и да се заплати възнаграждение за особен представител, за да се спести изпращането на допълнителни указания.

Странното в случая е, че ю.к., представляващ заявителя, е разбрал какво се иска от него, но не и защо юридически му се указва точно това. С други думи, разпореждането е ясно. Хипотезата на неясна (словесно неразбираема) воля на решаващия орган е различна от тази, описана в чл. 132 от ЗА.

С оглед посоченото, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за тълкуване

Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за удължаване на срок

Разпореждането може да се обжалва с ЧЖ пред СГС в едноседмичен срок от получаването му от страната

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2