Определение № 147 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Пазарджик, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

От ищеца Н. А. е постъпило искане по чл.248 ГПК (уточнено и от особения му представител адв. П. М. с молба вх. № 617/19.01.2026 г.) за изменение на постановеното решение в частта, с която същият е осъден да заплати на ответника ВКС сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. В искането са развити доводи, че присъждането на тези разноски било незаконосъобразно, доколкото ответникът не е представил списък по чл.80 ГПК, поради което и липсвало основание съдът служебно да определя и респ. да присъжда такива разноски. Изразено е становище, че съгласно т.2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата, в която не е представен списък по чл.80 ГПК, претенцията за разноски се явява неоснователна. Затова и в конкретния случай, такива не следвало да бъдат присъждани.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната страна не е постъпил отговор.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано. Молбата обаче се явява неоснователна.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 510/02.12.2025 г., съгласно което претенциите на Н. А. по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ против ответника ВКС за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. са отхвърлени като неоснователни.

Видно е, че в случая искане за присъждане на сторените от ответната страна разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПрП, е надлежно отправено към съда с депозирания отговор на ИМ с вх. № 6605/17.06.2025 г.

Затова и с оглед на искане с крайния съдебен акт, както и съобразно изхода на спора, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да разпредели по този начин отговорността за разноските съдът ясно е приел в мотивите, че съгласно чл.10, 1 ал.4 ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПрП.

Конкретно е определено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, което е възложено в тежест на ищеца.

При тези данни съдът приема, че липсват основания за ревизия на съдебното решение в частта му за разноските.

Следва ясно да се подчертае, че представянето на списъка по чл.80 ГПК няма отношение съм основателността на изрично направеното искане за присъждане на разноските, когато това е сторено надлежно от страната – в случая с отговора на ИМ. В разглежданата хипотеза не е налице колизия с разрешенията, дадени с т.2 на цитираното ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, която е относима към приетите разрешения по т.8 и т.9 от същото тълкувателно решение. Представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, но непредставянето на списък не лишава страната отправила искането от правото да получи репарация на сторените разноски, ако спорът е решен в нейна полза, както в разглеждания случай. Когато страната е направила надлежно и конкретно оформено искане за присъждане на разноските с отговора на ИМ (в случая с отговора на ИМ ясно е посочено и основанието за това - чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПрП), то непредставянето на списък за този единствен разход, не предпоставя незаконосъобразност на процесуалните действия на съда при присъждането на тези разноски с крайния акт по делото.

Затова според настоящия съдебен състав не са налице предпоставките за изменение на съдебното решение в частта му за разноските и искането следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. А., за изменение на Решение № 510/02.12.2025 г., постановено по гр.д. № 131/2025 г. по описа на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 2

3