Решение № 279 от 14.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г.

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Даниела М.а при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора М. В. Г. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601060 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от адв. Б. Б. от ВАК, в качеството му на повереник на Н. Г. К., въззивна жалба от подс. Г. К. Р., чрез защитника му – адв. Г. А. от ВАК и въззивна жалба от адв. С. С. от ВАК, в качеството му на защитник на подс. З. М. Х., всички срещу присъда № 260004 от 24.04.2023г. по НОХД №2999 по описа за 2020г. на Районен съд - Варна, 15- ти състав.

С атакуваната присъда подс. Г. К. Р. и подс. З. М. Х. са признати за виновни в това, че на 19.09.2018 г., в гр.Варна, като съизвършители, причинили на Н. Г. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, с изкривяване на носната преграда, водещо до затруднено носно дишане, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и частична ампутация на втори и трети пръст на лявата длан, пълно прекъсване на сухожилията на мускулите разгъвачи на втори и трети пръст на лявата длан, фрактура на горната фаланга на трети пръст на лявата ръка, обусловили трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период повече от 8 месеца престъпление по чл.129, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е определил на двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Съдът е уважил частично предявеният граждански иск и е осъдил подсъдимите да 1 заплатят солидарно на гражданският ищец сумата от 20 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата от 20 000 лева до 45 000 лева, като неоснователен.

Подсъдимите са осъдени по отделно да заплатят на гр. ищец К., сумата от 2 500 лева, представляващи сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, както и направените по делото разноски.

С въззивната жалба от подс. Г. К. Р., чрез защитника му – адв. Г. А. от ВАК, се атакува присъдата, като неправилна и необоснована, постановена в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна на ревизирания съдебен акт и признаване подсъдимият за невиновен по така възведеното му обвинение, както и за отхвърляне изцяло на предявеният граждански иск.

Въззивна жалба е депозирал и подс. З. Х., чрез адв. С. С. от ВАК, с която атакува първоинстанционната присъда, като неправилна, незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон. В допълнение, към жалбата, твърди, че не става ясно от мотивите на съда, по какъв начин подзащитният му е участвал в побоя, след като св. М. Д. и св. Х. твърдят, че подс. Х. е бил на няколко метра и изобщо не се е доближавал до пострадалия. Оспорва се направеното от св. П. разпознаване в съдебната зала. Счита, изводите на решаващия съд по отношение на участието на подс. Х. в изпълнителното деяние, за некореспондиращи си с установените по делото доказателства.

Накрая се моли за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск, като неоснователен.

Постъпила е и въззивна жалба от гражданския ищец Н. К., чрез повереник адв. Б., от ВАК, с която се атакува присъдата в гражданската й част, с която ВРС е отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до 45 000 лева. В допълнение счита, че при постановяване на присъдата не е съобразен основния принцип в гражданското право, че размерът на неимуществените вреди, следва да бъде определен при съблюдаване на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като не е било отчетено, че пострадалият е изпитвал много силни болки при настъпването на инцидента, както и след него. Излагат се твърдения, че към настоящият момент пострадалият също изпитва болки и затруднено дишане, който ще бъдат налице и в бъдеще.

В съдебно заседание подсъдимият З. Х., редовно призован, се явява и се представлява от адв. С. от ВАК, който поддържа въззивната жалба по възведените основания. В пледоарията си по същество, моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляна на гр. иск, като неоснователен.

В залата се явява подс. Г. Р. и с адв. А., който моли да се вземе предвид факта, че първостепенният съд не е оценил правилно и законосъобразно причината за инцидента, който се дължи на поведението и действията на гр. ищец и частен обвинител.

Въззивният прокурор намира присъдата за правилна и законосъобразна, и като такава 2 моли да бъде потвърдена.

В съдебното заседание пострадалия Н. К. - конституиран по делото в качеството му на гр. ищец и частен обвинител не се явява. Представлява се от адв.Б. от ВАК, който счита, че претендираният размер на гр. иск е обоснован, с оглед множеството наранявания и дългия период на възстановяване на неговият доверител.

Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените в жалбите и в съдебното заседание доводи и съображения, както и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извършена по реда на чл.314 от НПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие и е проверил събраните в досъдебното производство доказателства. В резултат на съдебното дирене, се установяват следните релевантни факти, които се систематизират от съда по следния начин:

На 19.09.2018 г. около 20:00 – 20:30 ч. синът на св. М.Д.Т. Х. играел с негови приятели, сред които бил и синът на подс. Р., близо до дома им, находящ се в гр. Варна, жилищен блок на ул."Даме Груев" №10. В един момент Т. Х. позвънил на майка си - св. М.

Д. и поискал от нея да му хвърли връхна дреха. Св. Д. предупредила сина си, че там, от където иска да хвърли връхната дреха /горница/, има голяма вероятност да се закачи за някое дърво, но детето настоявало да хвърли дрехата именно от там. Тя хвърлила горницата от терасата на дома си, която била с изглед към входа на блока и както предполагала, същата се закачила за клоните на намиращо се в близост дърво. Св. Д. се ядосала и извикала на сина си да се оправя както може, след което се прибрала в апартамента.

Момчето, заедно с двама свои приятели, започнали да правят опити да я свалят от дървото, като хвърляли пръчки /клони от дърво/ нагоре, но безуспешно.

На същата дата и по същото време гр. ищец и ч.о. К., който живеел в близост - на бул."Вл. Варненчик" №110 в бл.68, излязъл пред входа и чул шум и видял трите деца, които хвърляли пръчки. Направил им забележка да престанат, за да не счупят нещо, но те му обяснили, че на дървото има закачено горнище на анцуг и искат да го свалят и дори го помолили да им помогне. Св. К. отказал и отново им казал да престанат да хвърлят клони по дървото, за да не счупят нещо. После взел пръчката, която едно от децата държало в ръцете си и казал на децата да си тръгват, като леко чукнал с клона две от децата по краката, едното от които било синът на подс. Р.. В този момент на терасата на апартамента се намирала св.

Д., която искала да провери дали синът й е успял да си вземе горницата. Тя видяла св. К., когото познавала от години, като съсед и го попитала защо удря децата. Св. К. отговорил, че не е удрял никого, но тя му казала, че го наблюдава от 3 минути и че го е видяла да ги удря с пръчката. След размяна на реплики относно това дали са удряни децата или не, ч.о. и гр.ищец казал на св. Д. да слезе долу, за да се разберат.

По същото време подс. Р., подс. Х., св. П., св. Л. и други техни познати се били събрали пред блока, в който живеел подс.Р., на ул."П. Яворов"№12 в гр.Варна /в близост до мястото, където св. К. се скарал на децата за хвърлянето на пръчката, но без пряка видимост към това място/, за да се почерпят, като консумирали и алкохол.

3

След като гр. ищец и ч.о. ударил леко две от децата, едно от които било синът на подс. Р., трите деца, преди св. М. Д. да е излязла пред входа на блока, избягали и отишли при компанията на подсъдимите и техните приятели, като били разстроени и споделили пред всички какво се е случило, а именно, че някой ги е „набил“ с клон на детската площадка, след което подсъдимият Р. се отправил към мястото, посочено от децата.

През това време ч.о. и гр. ищец се намирал все още пред входа на блока, в който живеела св. Д. и я изчаквал да излезе, за да разрешат спора относно удрянето на децата.

Именно там към него засилен приближил подс. Р., нанесъл няколко удара на ч.о. и гр.ищец К. в областта на тила, К. първоначално вдигнал ръце за да предпази главата си, но след това отвърнал на ударите и в един момент подс. Р. се оттеглил в посоката, от която бил дошъл.

Междувременно св. М. Д. слязла пред блока, но подс. Р. вече се бил оттеглил и тя не го видяла. Въпреки това гр. ищец и ч.о. споделил с нея, че току що се е сбил с непознат човек и отново започнали да спорят за случилото се с децата - тя му обяснявала, че е видяла как ги удря, а той я убеждавал, че това не е вярно.

Докато двамата спорили, пред блока слязъл и св. Х., баща на Т. Х., живеещ на съпружески начала със св. М. Д., но същият не останал при спорещите, а тръгнал да търси децата.Открил сина си и другите две деца на съседен ъгъл на ул.“Пейо Яворов“ и децата му споделили, че някой ги е удрял с пръчка. Св. Х. останал за известно време при децата, за да разговаря с тях.

Пред блока за кратко слязла и св. В. Д., майка на св. М. Д., чула част от спора между дъщеря си и гр. ищец и ч.о. К., но се прибрала в дома си.

През това време св. М. Д. и гр. ищец и ч.о. К., които вече били сами пред входа на блока, продължавали своя спор относно посегателство срещу децата и към тях отново приближил подс. Р.. Същият държал в дясната си ръка голям извит нож, засилено се насочил към гр. ищец и ч.о. К. и тъй като св. М. Д. усетила, че може да възникне проблем, застанала между тях, разперила ръце и им казала да не се бият. Подс. Р., обаче замахнал към К. с ножа, в следствие на което св. Д. клекнала, за да се предпази и да не бъде ударена, и успяла да се дръпне в страни, като останала клекнала за известен период от време без да има пряка видимост към подс. Р. и К.. Подс. Р., с ножа с извито острие, непрекъснато посягал към гр. ищец и ч.о. К., който се опитвал да се предпази с ръце и отстъпвал назад. В този момент дошъл и подс. З. Х. и също се намесил - приближил до св.К., ударил го с юмрук в носа от дясната страна, като след този удар К. паднал на земята, продължил да предпазва главата си с ръце, като усещал множество удари в различни части на тялото си, без да успее да види кой нанася тези удари. Удари били нанасяни и от двамата подсъдими, докато К. бил по гръб на земята, като същевременно подс. Х. притискал К., за да не може да мърда, като в един момент подс. Р. успял да нанесе на гр. ищец и частен обвинител порезни рани в областта на лявата длан и пръстите на лявата ръка, както и порезни рани по гръдния кош и пръстите на лявата ръка.

Част от действията на двамата подсъдими били възприети от св. П., която 4 наблюдавала случващото се от терасата на своето жилище. Същата възприела както първоначалния контакт между подс. Р. и ч.о. и гр.ищец К., така и последващото пристигане на подс. Р., който държал в ръката си нож - мачете и с него посягал към К.. В момента, в който св. М. Д. се изправила и имала видимост към присъстващите в близост лица, същата видяла, че подс. Р. продължава да нанася удари с ръце на лежащият на земята К., а в непосредствена близост до тях се намирал единствено подс. Х., който отново „налитал“ на бой, като бил в нетрезво на външен вид състояние съгласно показанията на св. М. Д.. След като подс. Р. преустановил нанасянето на удари, ч.о. и гр.ищец успял да се изправи, а св. М.

Д. и св. Х., който в този момент се върнал пред входа на блока, започнали да раздалечават подсъдимите от пострадалия, за да не продължат да се бият.