Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 24.06.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 86/2024
Вид
Решение № 276
Подписан
24.06.2024
В сила
24.06.2024
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ХРИСТО СТЕФАНОВ ТОМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. П., 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500086 по описа за 2024 година Производството е по чл.247 ГПК.

С решение № 272/20.06.2024г. по настоящото дело съдът е ОБЕЗСИЛИЛ решение № 137/25.10.2023г. по гр.д. № 388/2023г. на РС гр.К. в ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на М. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., кв. „***” № ***, вх. ***, ап. *** и Й.

Б. И. от гр.И., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ„**********”, с ЕИК *********, с адрес гр.И., ул.„****” № ***, че Договор за наем на недвижими имоти, нотариално заверен на 06.07.2021г. под peг. номер **** на Нотариус С. П. с рег. № *** при НК, с район на действие района на РС П., и вписан в СВ при PC К. с дв.вх. номер ****, вх. номер ****, акт ***, том 2 от 06.07. 2021г., е непротивопоставим на Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес град С., ул.„******” № ***, в Частта му по отношение на 14/24 идеални части или за 58 на сто идеални части от поземлен имот с идентификатор *******, поземлен имот с идентификатор ********, поземлен имот с идентификатор **********, поземлен имот с идентификатор ********** и поземлен имот с идентификатор **********, тъй като не съответства на чл.32 ал.1 от ЗС като недопустимо и

1

ПРЕКРАТИЛ производството по делото в тази обезсилена Част.

ОТМЕНИЛ решение № 137/25.10.2023г. по гр.д. № 388/2023г. на РС гр.К. в ЧАСТТА за разноските, с която М. П. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес град П., кв. „***” № ***, вх. ***, ап. *** и Й. Б. И. от гр.И., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ„**********”, с ЕИК*********, с адрес гр.И.,ул.„****” № *** са осъдени да заплатят солидарно на Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес град С., ул.„******”№ *** направените съдебни разноски по делото за разликата от дължимите в размер на 651лв. разноски до присъдените в размер на 1550лв., или за сумата от 899лв.

ПОТВЪРДИЛ решение № 137/25.10.2023г. по гр.д. № 388/ 2023г. на РС гр.К. в ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на М. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., кв.„***” № ***, вх. ***, ап. *** и Й. Б. И. от гр.И., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ„**********”, с ЕИК *********, с адрес гр.И., ул.„****” № ***, че Договор за наем на недвижими имоти, нотариално заверен на 06.07.2021г. под peг. номер **** на Нотариус С. П. с рег. № *** при НК, с район на действие района на РС П., и вписан в СВ при PC К. с дв.вх. номер ****, вх. номер ****, акт ***, том 2 от 06.07. 2021г., е непротивопоставим на Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес град С., ул.„******” № ***, в Частта му по отношение на 10/24 идеални части или за 42 на сто идеални части от поземлен имот с идентификатор *******, поземлен имот с идентификатор ********, поземлен имот с идентификатор **********, поземлен имот с идентификатор ********** и поземлен имот с идентификатор **********, тъй като не съответства на чл.32 ал.1 от ЗС, както и в ЧАСТТА, с която М. П. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес град П., кв.„***” № ***, вх. ***, ап. *** и Й. Б. И. от гр.И., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ„**********”, с ЕИК*********, с адрес гр.И.,ул.„****” № *** са осъдени да заплатят солидарно на Ц. М. М., ЕГН **********, с адрес град С., ул.„******”№ *** направените съдебни разноски по делото в размер на сумата от 651лв. като правилно и законосъобразно.

В последния абзац от мотивите преди диспозитива съдът е отчел, че пред настоящата инстанция претенция за присъждане на разноски по делото е отправена и от въззиваемия и предвид на изхода на спора, същата следва да се уважи.

2

От страна на процесуалния представител на жалбоподателката обаче е направено възражение за прекомерност на възнаграждението на отсрещната страна, т.к. същото не е в минимален размер по чл.7 ал.2, т.3 от Наредбата № 1/09.07.2004г. за МРАВ предвид на защитаваният материален интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Възражението за прекомерност за адвокатско възнаграждение, платено на адв. А. К. от ВтАК е основателно – определено по реда на чл.7 ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на 415,97лв., като за същото има депозирано доказателство за осъществена правна помощ и заплатено възнаграждение в размер на 1 500лв. – л.97 от делото.

За разликата от 415,97лв. до претендираните 1 500лв. за адвокатско възнаграждение искането е неоснователно поради възражение за прекомерност, но същото следва да се уважи и съразмерно на уважената Част от иска – за 10/24 идеални части от процесните имоти или за 42 на сто идеални части. При това положение дължат се 178,91лв. разноски съразмерно на уважената Част от иска за въззивната инстанция, които ответницата следва да бъде осъдена да плати на въззиваемия. За разликата до 1510лв. или за сумата от 1331,09лв. искането за разноски за въззивната инстанция следва да се отхвърли като неоснователно.

Съдът като съобрази данните по делото и липсата на диспозитив в смисъла на мотивите за осъждане на ответницата да заплати на ищеца дължимите разноски за въззивната инстанция, намира че е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена.

Съгласно чл.247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Според съдебната практика очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на Решението, която не е резултат от мисловната дейност на съда, и от мотивите на Решението ясно се вижда, че мисълта на съда е била една, а в диспозитива е изразена в друг смисъл. С други думи очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението.

3

При тези съображения и на основание чл.247 ГПК Окръжният съд РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 272/20.06.2024г. по в.гр.д. № 86/2024г. по описа на ПлОС, като в диспозитива да се чете:

ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., кв.

„***” № ***, вх. ***, ап. *** на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Ц. М.

М., ЕГН **********, с адрес град С., ул.„******” № *** разноски по делото в размер на 178,91лв. съразмерно на уважената Част от иска за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО за поправката е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4