Решение № 260 от 08.03.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 539/2022
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 08.03.2023
- В сила
- 08.03.2023
- Състав
- Ася Събева, Даниела Христова, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Кристина Филипова
Даниела Христова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20221000500539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258и сл. ГПК.
С решение №263131/17.05.2021г.,постановено по гр.д.№16521/2017г. на СГС е отхвърлен като неоснователен предявения от А. И. С., Р. И. К. и Д. А. З., осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на Община Варна, Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Областна администрация Варна, за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на тяхната майка и баба, настъпила на ********** г., от наводнение в кв. ***, гр.
***, в размер на по 150 000лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху претендираните суми от **********г. до окончателното им изплащане. В тази част решението не е обжалвано.
Със същото решение по евентуално съединения иск Община Варна е осъдена да заплати на основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД на А. И. С. и на Р. И. К. по 70 000лв. на всяка, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М. Р. А., настъпила на ********** г. в следствие на наводнение кв. ***, гр.
***, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от ********** г. до окончателното им изплащане, като исковете за разликата над присъдената сума до първоначално предявените размери от по 150 000лв., ведно със претендираната законна лихва са отхвърлени като неоснователни и е отхвърлен иска на Д. А. З. предявен срещу Община Варна, за заплащане на сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за 1 причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба М. Р. А., която смърт е следствие на наводнение, настъпило на **********г. в кв. ***, гр. ***, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от ********** г. до окончателното й изплащане и исковете на А. И. С. и Р. И. К. за разликата над присъдените 70 000 до претендираните 150 000 лева. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от А. И. С. ,Р. И. К. и Д. А. З. евентуални искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45,ал.1 ЗЗД осъждане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Областна администрация Варна, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и баба М. Р. А., настъпила на **********г. в резултат от наводнение в кв.***, гр.***, в размер на по 150 000лв. за всяка от ищците, ведно със законната лихва върху претендираните суми от **********г. до окончателното им изплащане.
Ищците с въззивна жалба въззивната жалба с вх. Рег. № 325709 от 08.06.2021 г. обжалват решението в частта, в която съдът е отхвърли иска срещу Община Варна за разликата над присъдените 70 000 лева до претендираните 150 000 за първите две и до 50 000 лева от отхвърлената изцяло претенция на третата в размер на 150 000 лева. Във въззивната жалба поддържат становището, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до заключение за частична основателност на исковете за неимуществени вреди за първите две ищци и пълна неоснователност на исковете на третата ищца. Твърдят, че настъпилото събитие - смъртта на М. А. се е отразило изключително тежко на ищците, оставило е траен, силно негативен отпечатък върху бъдещия им живот., защото между тях е имало силна емоционална връзка, били са си опора едни на други, а вече завинаги са лишени от любовта и подкрепата на майка/за първите двама ищци/ и баба/ за третата ищца/, болките и страданията от загубата ще ги съпътстват през целият им живот. Молят решението в обжалваните части да бъде отменено , а исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер. Отговор на въззивната жалба от Община Варна не е постъпвал.
Ответната страна Община Варна с Въззивна жалба с вх. Рег № 328252 от 15.06.2021 г. е обжалвала решението в осъдителната част от 70 000лв. за всяка от първите две ищци.
Твърди се, че определените от съда размери на обезщетенията са несправедливи. Излага се още, че размера на който е оценена отговорността на общината следа да се редуцира, като се съобрази, че вредоносния резултат е настъпил от едновременното действие на комплекс от причини, част от които ответникът не е могъл да предвиди. Твръди, че не е било обективно възможно да предвиди и контролира риска риска от увреждащо проявление в действителността. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се оспорва нейната основателност.
Министерство на регионалното развитие и благоустройство е депозирало Частна жалба с вх. Рег.№ 349984 от 23.09.2021г. срещу определение № 272028 от 20.07.2021г. постановено по гр.д.№ 16521/2017г. на СГС, с което е оставена без уважение като неоснователна молба на МРРБ за изменение на решение № 263131/17.05.2021г, 2 постановено по същото дело. Твърди се, че определението е неправилно и необосновано.
Отправено е искане за отмяна и присъждане на разноски в пълен размер.
В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът приема решението за валидно и допустимо, а по наведените от ищците твърдения за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при постановяването му и поконкретно за несправедливото определяне на размера на претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът намира следното:
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на **********г. в гр. *** е настъпило наводнение, вследствие на което е починала М. Р. А., майка на първите две ищци А. И. С. и Р. И. К. и баба на третата ищца Д.
А. З.. Родствените връзки са доказани с /удостоверение за наследници л.21-22. Починалата е живеела на адрес гр. ***, ул. „***“№ *** къседо са живеели всички ищци.
По делото е прието, неоспорено, заключение към съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че М. А. е починала на ********** г. в следствие на удавяне, настъпило в резултат на наводнение.
От представеното определение № 293/24.08.2018г. на ВнАС по ВЧНД № 167/18г. /л.865, т.ІІІ/ се установява, че е образувано и водено ДП № 364/2014г. по описа на ІV РУП Варна и ДП № 43/16г. на ОСлО при ОП Варна срещу неизвестен извършител за това, че на 19 20.06.2014г. на територията на кв. *** в гр.***, причинил смърт на тринадесет лица, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл.123 ал.1 от НК. Воденото наказателно производство срещу неизвестен извършител е прекратено, като прекратяването е потвърдено с посоченото определение на ВнАС по ВЧНД № 167/18г., поради липсата на извършено престъпление.
По делото е прието и заключение /не оспорено/ по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че „Темелково дере“ отвежда повърхностните води от водосборна зона, представляваща Държавен горски фонд – гори в извън урбанизирана територия, до морето, като преминава през кв. *** – урбанизирана територия. Водосборният басейн на дерето е с площ от 3 555 кв. м., средна надморска височина 126,2м. и среден наклон на водосборната област 9%. Дерето е с дължина 3,6км., като преобладаващите почви по склоновете са сиви горски и песъчливи глини и глинести пясъци по дъната им.
Водосборът на „Темелково дере“ в по-голямата си част е зает от широколистни, иглолистни и смесени гори, като не е установено обезлесяване – отсечената дървесина в периода 20082014г. е в незначителни количества.
Извън урбанизираната територия, част от дерето попада в два поземлени имота пасище/мера/ с площ от около 36 дка – собственост на Община Варна и в ПИ, който е горска 3 територия, т.е. частна държавна собственост.
В урбанизираната територия по дерето са изградени водоотвеждащи хидротехнически съоръжения - Западен охранителен канал, който представлява коригирано речно корито с правоъгълен напречен профил и продължава до плочест водосток под ул. „Перикоп“ / с правоъгълно напречно сечение и размери 2,50м./2 м./, след което преминава в открит канал от около 120м., който в началото на ул. „Гривица“ преминава в закрит канал, състоящ се от две бетонови тръби ф 600. Този закрит канал е с дължина 730м., минава под бул.“Народни будители“ и свършва в района на стадиона, където отново преминава в открит канал.
В урбанизираната част, дерето влиза в територия, за която има изработен кадастрален план от 1968г., въз основа на който е изработен регулационен план от 1978г. - по продълЖ.ето на дерето през урбанизираната територия /27-ми подрайон/ е било предвидено озеленяване.
Това обществено мероприятие не е било изпълнено – не са били отчужден имотите, които са се намирали в тази част на 27-ми под район, не са били премахнати съществуващите сгради.
През 1982г. е одобрен Общ градоустройствен план на гр. Варна, съгласно който частта на дерето, попадаща извън границите на 27-ми под район е отредена за „лесопаркове, курортни гори“ , а тази в 27-ми под район – за „жилищни терени на 2-3 етажа“.
По Кадастралната карта и кадастрални регистри от 2008 г. е отбелязано наличието на сгради по протежението на дерето в границите на 27-ми под район - налично е интензивно застрояване на ръба на дерето, в югоизточната му част, която преминава в открит канал по ул. „Гривица“, на разстояние на 120 м североизточно от ул. „Перекоп“. Според вещите лица това застрояване е намалило сечението на дерето.
По влезлия в сила през 2012г. Общ устройствен план на Община Варна, дерето в границите на 27-ми подрайон попада в устройствена зона „Тзв“ - самостоятелни терени за озеленяване на улици, реки, дерета и др. открити водни течения, а извън границите на 27-ми под район е в устройствени зони „Г“ и „Гр“ - горски територии. Според схемата „Техническа инфраструктура - канализация“ частта от дерето в границите на 27-ми подрайон е предвидена за „охранителен канал, коригирано дере“.
Сградите, находящи се на ул.“***“ № *** /от където е взето мъртвото тялото на починалата М. А./ и на ул.“***“№ *** /където А. е живяла/ нямат издадени разрешения за строеж, строителни билети, удостоверения за търпимост и/или удостоверения за въвеждане в експлоатация за сгради и постройки. Към 2014г. е действал плана за регулация и застрояване на 27-ми под район от 1978г. Сградите, които са построени на ул.“***“ № *** и на ул.
„***“*** не отговарят на този план.
Според вещите лица причините довели до наводнението в кв. *** са комплексни и е трудно да се открои само една от тях. То е възникнало поради неблагоприятното комбиниране на метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки, антропогенни фактори, промени в земното покритие и урбанизираната територия.
От метеорологична гледна точка количествата на валежа, паднали в района на кв. ***, са 4 значителни - 232 mm за периода от 15.06.2014 -20.06.2014г, с голям интензитет на ********** г. от 2.31mm/min. Само за период от четири часа - от 17:00 до 20:00 часа на **********г. валежът е бил 60.9 mm, което се равнява на 132.4% от нормата. Нормата на месечната сума на валежа за юни в град Варна е 46 mm за периода 1961- 90г. В исторически план има измерени и по-големи валежни количества – на 3.06.1971г. - 88.0 mm / от 1.06 до 3.06.1971г. в кв .*** са паднали 127 mm, което е 276% от месечната норма на валежи/ , на 25.06.1979г. – 99.0 mm /което е 215,2% от месечната норма за юни на валежа в гр. Варна/. На 21.08.1951г. град Варна /над централната градска част, северните райони от града и прилежащата им територия/ е регистрирана денонощна валежна сума от 257.8 mm /станция Варна – ВМС/, а в станция „Слънчев ден“ /сега к.к. „Св. Константин и Елена“/ на същия ден е измерено денонощно валежно количество от 342.0 mm.