Решение № 269 от 03.06.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16/2026
- Вид
- Решение № 269
- Подписан
- 03.06.2026
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. Б., 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Емилия Дончева
Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500016 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.
В. К., пълномощник на К. В. Б., ЕГН ********** и М. Г. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ***, вх. А, ет. 1 против Решение № 617/18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1496/2020 г. по описа на РС- Б. в следните части:
-в частта, в която е признато за установено по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Р. В. Ф. и Н. Г. Ф. против К. В. Б. и М. Г. Б., че Р. В. Ф. и Н.
Г. Ф. са собственици на основание придобивна давност на следните недвижими имоти: 1) 1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с.
С., общ. С., обл. Б., при съседи: път и общинско място- неустановен собственик, който имот по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1614/24.02.2014 г. на началник СГКК-Б. представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014 г., адрес на поземления имот: с. С., с.о. С., местност Г., с площ за целия поземлен имот от 316 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план000004, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *** и ***, и която реална част се намира в южната част на поземлен имот ***, при граници и съседи на реалната част: имот с идентификатор ***, *** и от север- останалата част от имот ***,
1 която реална част е очертана със зелени линии на Комбинираната скицаПриложение № 3 към съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. И. В.Ч., находяща се на л. 199 от делото, която приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението; 2) 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда- гараж, със застроена площ от 20 кв.м., представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж по КККР, одобрени със Заповед № РД-181614/24.02.2014 г. на началник СГКК-Б. е заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор ***, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 15.05.2014 г., адрес на сградата: с. С., с.о. С., местност Г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ - 41 кв.м., брой етажи- 1, предназначение- селскостопанска сграда;
-в частта, в която К. В. Б. е осъден да предаде на Р. В. Ф. и Н. Г. Ф., владението върху 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда- гараж, със застроена площ от 20 кв.м., представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж по КККР, одобрени със Заповед № РД-181614/24.02.2014 г. на началник СГКК- Б. е заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор ***, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 15.05.2014 г., адрес на сградата: с. С., с.о. С., местност Г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ- 41 кв.м., брой етажи- 1, предназначение- селскостопанска сграда;
-в частта, в която е прекратено като недопустимо производството по предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от К. В. Б. и М. Г.
Б. за признаване за установено по отношение на ответниците Р. В. Ф. и Н. Г. Ф., че ищците са собственици по силата на покупко-продажба, построяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1614/24.02.2014 г. на началник СГКК-Б., за разликата над 1/4 ид.ч. от поземления имот и над 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда- гараж;
-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. В. Б. и М. Г. Б. за признаване за установено спрямо Р. В. Ф. и Н. Г. Ф., че ищците са собственици по силата на покупко-продажба, построяване и давностно владение на спорните части от поземлен имот с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че при постановяване на решението, районният съд се е позовал изцяло на показанията на свидетелите, водени от ищците- св. А., М. и Ф., като показанията на свидетелите на ответника били обявени за недостоверни. Твърди се, че показанията на свидетелите А., М. и Ф. не подкрепяли изводите на съда.
Според жалбоподателите показанията на св. А. били изключително общи, повърхностни, нелогични, непоследователни, а на моменти и противоречиви.
Свидетелят М. бил първи братовчед на ищцата Р. Ф., а свидетелят Ф.- син на двамата ищци. При това положение показанията на свидетелите следвало да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, но районният съд дори не бил констатирал посоченото обстоятелство. Сочи се, че по делото не са събрани и писмени 2 доказателства, които да подкрепят показанията на свидетелите на ищцовата страна.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява В. Б. и М. Б. да са били собственици на процесните недвижими имоти, поради което и ищците не са могли да придобият собствеността върху тях на основание наследствено правоприемство. Сочи се, че през 2014 г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 109, том първи, рег. № 2804, дело № 97 от 2014 г. по описа на нотариус К. М., ответникът К. Б. е признат за собственик на процесните недвижими имоти на основание придобивна давност, което явно и недвусмислено сочи на категорично оспорване на правата, претендирани от ищците.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 617/18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1496/2020 г. по описа на РСБ. в обжалваните части и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищците искове и уважени насрещните искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че районният съд подробно е изложил установената фактическа обстановка въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, както и изслушаната експертиза и е направил съответни изводи, които изрично е посочил в решението си.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд- Б. в обжалваната част.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството пред РС- Б. е било образувано по искова молба, депозирана от Р. В. Ф. и Н. Г. Ф. против К. В. Б. и М. Г. Б., с която са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследство и давностно владение, на следните недвижими имоти: 1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с. С., общ. С., обл. Б., при съседи: път и общинско мястонеустановен собственик, който имот по КККР одобрени със Заповед № РД-181614/24.02.2014 г. на Началник СГКК- Б. представлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014 г., адрес на поземления имот: с. С., с.о. С., местност Г., с площ за целия ПИ от 316 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 000004, при съседи: поземлени имоти с идентификатори *** и ***, и която реална част се намира в южната част на ПИ ***, при граници и съседи на реалната част- имот с идентификатор ***, *** и от север- останалата част от имот ***;
1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда- гараж, със застроена площ от 20 кв.м, представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 1614/24.02.2014 г. на Началник СГКК- Б., е заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор ***, последно изменение на КККР, засягащо поземления 3 имот е от 15.05.2014 г., адрес на сградата: с. С., с.о. С., местност Г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ- 41 кв.м, брой етажи1, предназначение- селскостопанска сграда; както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху описаните по-горе недвижими имоти.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи от 1972 г. Разяснява се, че ищецът Р. В. Ф. е наследник заедно с наследниците на нейния брат С. Б.ски по право на заместване- М. С.ова Б.ска и С. С.ова Б.ска, на баща й В. Д. Б., бивш жител на с. С., починал на *** г. и на майка й М. С.ова Б.ска, бивш жител на с. С., починала на *** г.
Твърди се, че приживе наследодателите им на основание давностно владение, упражнявано за времето от около 1975 г. до 1990 г. за В. Б. и до 2008 г. за М. Б.ска, са притежавали в землището на с. С., общ. С., следните недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 4, с площ от 151 кв.м, находящ се в с. С., общ. С., обл. Б. при съседи: път и общинско място- неустановен собственик, както и двуетажна масивна сграда- гараж, със застроена площ от 20 кв.м, представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж. Пояснява се, че по сега действащата КК на с. С., общ. С., одобрена със Заповед № РД-18-1614/24.02.2014 г. на Началник СГКК-Б., поземленият имот не е заснет като самостоятелен в границите на бившия имот с пл. № 4, а е заснет в границите на един по- голям имот,а именно: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. С., общ. С., обл. Б., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1614/24.02.2014 г. на Началник СГКК-Б., адрес на поземления имот: с. С., с.о. С., местност Г., с площ от 316 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 000004, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***.
Сочи се, че бившият имот с пл. № 4 представлява реална част от ПИ *** с площ от 151 кв.м., която се намира в южната му част, при граници и съседи на реалната част- имот с идентификатор ***, *** и от север останалата част от имот ***, като описаната реална част е идентична и съвпада с имот № 4, обозначен на скица изх. № 446/28.08.2018 г., издадена от Община С.. Разяснява се, че на място от север и от изток реалната част има ясно очертани и видими граници, а именно: от изток- канал, от север- отвесно отсечена скала и от юг- асфалтов път. Идентична е и ситуацията относно двуетажната масивна постройка- гараж. На място в имота гаражите са два отделни и самостоятелни източен и западен, изпълнени на калкан, но в КККР към момента двата гаража са отразени като една обща едноетажна сграда, а именно: сграда с идентификатор ***, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014 г., адрес на сградата: с. С., с.о. С., местност Г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ- 41 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: селскостопанска сграда. Твърди се, че другата 1/2 ид. част от бившия имот с пл. № 4, представляващ към момента описаната по-горе реална част от поземлен имот ***, както и източния гараж са собственост на В. Б., който е родственик на ищцата.
Твърди се, че след смъртта на наследодателите на ищцата Р. Ф., съответно през 1990 г. и 2008 г., ищцата заедно със съпруга си Н. Ф. установили самостоятелно владение върху описаните имоти, до размера на наследствените части на ищцата. Пояснява се, че владението било явно, спокойно и с намерение за 4 своене, като от посочените начални моменти- 1990 г. за частта, придобита от В. Б.
(баща на ищцата) и от 2008 г. за частта, придобита от М. Б.ска (майка на ищцата) и до началото на 2020 г. никой не е оспорвал правата им. Поради това и на самостоятелно основание- давностно владение, ищците са придобили собствеността върху 1/4 ид.ч. от имот с пл. № 4 и върху 1/2 ид.ч. от западния гараж, към което владение е присъединено владението на В. Б. и М. Б.ска.