Решение № 417 от 11.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение 1200 от 13.10.2023 г., постановено по т.д. № 2299/2021 г. по описа на СГС, съдът е отхвърлил предявения от „АРКОН ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК 203256971 срещу В. Р.

Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата 4 000 000 щ.д., явяващи се имуществени вреди с характер на претърпяна загуба, от това, че на 20.08.2021 г. В. Р. Д., ЕГН **********, в качеството й на управител на „АРКОН Консулт” ООД, е наредила сумата от 4 000 000 щатски долара от сметката на дружеството в „Юробанк България” АД по своя лична банкова сметка в същата банка, с посочено основание за превода „аванс за изпл. на друж. дял чл. 125, ал. 3 от ТЗ”, поради погасяване чрез прихващане със сумата 6 703 200 лв., равностойност на 4 000 000 щатски долара, явяващо се част от вземане на В. Р. Д., ЕГН ********** за стойността на 50 % от капитала на „АРКОН Консулт” ЕООД, ЕИК 201260775.

С определение № 4294 от 06.12.2023 г., постановено по същото дело, съдът е разпределил разноски между страните с оглед изхода на спора, като на основание чл. 78, ал.3 ГПК, е присъдил в полза на В. Р. Д. сумата от 140 000 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение (138 000 лв.) и деловодни разноски.

Недоволно от съдебното решение е останало ищцовото дружество „АРКОН ПАРТНЪРС“ ООД, което в законоустановения срок е подало настоящата въззивна жалба. В същата поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за разглеждане и уважаване на направеното от страна на ответника В. Р. Д. възражение за прихващане с нейно вземане към дружеството цедент „АРКОН Консулт” ЕООД и с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ за сумата от 4 000 000 щ.д. В тази връзка въззивникът поддържа, че разглеждането на възражението в рамките на настоящото производство е недопустимо, тъй като активното вземане не е ликвидно и е предмет на установяване в рамките на друго съдебно производство по т.д. № 2045/2021 г. по описа на СГС. Отделно от това твърди, че възражението следва да се остави без уважение и защото изявлението за прихващане на В. Р. Д. не е отправено към дружеството „АРКОН Консулт” 1

ЕООД, а само към цесионера. Евентуално твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал представения по делото междинен счетоводен баланс към 31.08.2021 г., изготвен от „АРКОН Консулт” ЕООД и неоснователно е кредитирал коригиран такъв от вещите лица. В резултат от това неправилно съдът е приел, че е налице превес на активите над пасивите, като неправилно е установил и размера на първите, съответно и на размера на дружествения дял, който следва да се изплати на В. Р. Д. при напускането на „АРКОН Консулт” ЕООД. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си и иска от настоящия съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 145 ТЗ като приеме, че направеното възражение за прихващане с вземане на ответницата по чл. 125, ал.3 ТЗ е неоснователно.

Въззивникът е подал и частна жалба срещу определение № 4294 от 06.12.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК с твърдения, че при определяне на размера на дължимото възнаграждение за адвоката на В. Д. съдът е приложил неправилната редакция на НМРАВ. В тази връзка поддържа, че приложима се явява редакцията й до 22.02.2022 г., предвид което възнаграждението следва да се определи на сумата от 78 562 лв., а не 138 000 лв., в която връзка поддържа и възражението си за прекомерност.

В законоустановения срок са постъпили отговори на подадените въззивна жалба и жалба по чл. 248 ГПК от страна на ответника В. Р. Д., с които се обосновава становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и определение № 4294 от 06.12.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и се иска тяхното потвърждаване.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че решение е валидно и допустимо като не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Безспорно е между страните, а се установява и от представения Дружествен договор, актуален към 28.08.2021 г., че към този момент дружеството „АРКОН КОНСУЛТ” е Дружество с ограничена отговорност, с капитал от 20 100 лв., разпределен на 2 010 дяла, всеки един с номинална стойност 10 лв. като съдружникът В. Р. Д., ЕГН ********** притежава 1 005 дяла, а Р. Н. Р., ЕГН ********** има 1 005 дяла или всеки от тях притежава по 50% от капитала.

Страните не спорят, а това е видно и от представения по делото договор за управление от 04.03.2015 г., че считано от тази дата съдружникът В. Р. Д. е и управител на дружеството, редом с Р. Н. Р. като двамата представляват същото заедно и поотделно.

Няма спор за това, че на 28.05.2021 г. на дружеството е връчено предизвестие за напускане от страна на В. Р. Д. по реда на чл. 125, ал.2 ТЗ. Няма спор, а се установява и от съдържанието на самия документ, че със същия въззиваемата е оправила покана за предприемане на съответните действия за определяне и изплащане на дружествения й дял по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ. Заявено е също така, че предизвестието, следва да се приеме и като покана за изплащане на дължимия дружествен дял. Срокът на предизвестието изтича на 28.08.2021 г.

Няма спор за това, че преди изтичането на срока на предизвестието, на 20.08.2021 г., „АРКОН КОНСУЛТ“ ООД чрез управителя В. Р. Д. е направило паричен превод на сумата от 4 000 000 USD към В. Д., с отразено основание - авансово плащане на дружествен дял - чл.

125, ал.3 от ТЗ.

2

Безспорно е също така, че с решение от 30.08.2021 г. Р. Н. Р., в качеството на едноличен собственик на капитала на „АРКОН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК 201260775 ( след 28.08.2021 г.), е взел решение дружеството да продължи дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „АРКОН Консулт'’ ЕООД. Приел е освободените от съдружника В. Р. Д., общо 1005 дружествени дяла, на обща стойност 10 050 лева да се поемат от него, както и имуществените последици от прекратяването на членството на другия съдружник да се уредят по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ. С решението Р. Н.

Р. е освободил В. Р. Д. като управител на „АРКОН Консулт" ЕООД.

Страните не спорят, че с нотариална покана от 31.08.2021 г., В. Д. е поискала „АРКОН Консулт" ЕООД, в качеството си на бивш съдружник, считано от 28.08.2021 г., да предприеме предвидените в чл.125 ал. 3 ТЗ действия и да й изплати стойността на дружествения й дял, който към 31.08.2021 г. е в размер на 11 539 033,70 лева. В поканата е посочено, че се претендира сумата от 4 835 833,70 лева, която представлява дължимият остатък от стойността на дружествения дял след направеното вече авансово плащане на сумата от 4 000 000 USD на 20.08.2021 г. Поканата е връчена на 17.09.2021 г., като нова покана с идентично съдържание е връчена на въззивника и на 07.10.2021 г.

Безспорно е, а се установява и от представения по делото Протокол за взети решения на едноличния собственик на капитала на „АРКОН КОНСУЛТ” ЕООД от 31.08.2021 г., че с Решение № 1 Р. Н. Р. е разпределил печалбата на дружеството за календарната 2015 г., както следва - сума в размер 2 054 296.59 лева да покрие загубата за 2020 г. в размер на същата сума. Прието е, че останалата част от печалбата за 2015 г. в размер на 11 002 866.94 лева, след удържане и приспадане на данък дивидент в размер на 550 143.35 лева. или сумата от 10 452 723.59 лева да се изплати на едноличния собственик на капитала Р. Н. Р.. С Решение № 2 е разпределена печалбата на дружеството за календарната 2016 г., както следва - сума в размер на 10 703 688.89 лева, след удържане и приспадане на данък дивидент в размер на 535 184.45 лева, или сумата от 10 168 504.44 лева да се изплати на едноличния собственик на капитала Р. Н. Р.. С Решение № 3 е разпределена печалбата на дружеството за календарната 2018 г., както следва: сума в размер на 336 238.86 лева, след удържане и приспадане на данък дивидент в размер на 16 811.94 лева, или сумата от 319 426.92 лева да се изплати на едноличния собственик на капитала Р. Н. Р.. С Решение № 4 е разпределена печалбата на дружеството за календарната 2019 г., както следва - сума в размер на 449.48 лева, след удържане и приспадане на данък дивидент в размер на 22.47 лева, или сумата от 427.01 лева да се изплати на едноличния собственик на капитала - Р. Н. Р..

Безспорно е, а е видно и от представения Протокол за прихващане от 31.08.2021 г., подписан от "АРКОН КОНСУЛТ' ООД, представлявано от Р. Н. Р., като „Страна 1“ и Р. Н. Р., с ЕГН **********, като „Страна 2", че страните са установила че: Страна 1 има вземане от Страна 2 за сумата в размер на 11 487 357.05 лв., а Страна 2 има вземане от Страна 1 за сумата в размер на 20 941 081 96 лв. Страните са постигнали споразумение за уреждане взаимоотношенията чрез насрещно прихващане между тях за сумата от 11 487 357.05 лв., като останалата непогасена част за сумата от 9 453 724,91 лв. остава дължима от "АРКОН КОНСУЛТ' ООД, съгласно условията, при които е възникнала.

Няма спор между страните, че на 09.09.2021 г. „АРКОН Консулт“ ЕООД е взело решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу В. Д., както и че на същата дата е цедирало в полза на „АРКОН Партнърс“ ООД вземането си за обезщетение по чл. 145 ТЗ за сумата от 4 000 000 USD с левова равностойност по курса на БНБ към 20.08.2021 г. от 6 703 200 лв., произтичащо от неправомерното поведение на В. Р. Д., в качеството й на управител и изразяващо се в неоснователно превеждане по нейна сметка на сумата от 4 000 000 USD, извършено на 20.08.2021 г., и с отразено основание в платежното нареждане - авансово плащане на дружествен дял - чл. 125, ал.3 от ТЗ. Безспорно е също така, че извършената цесия е съобщена на длъжника В. Р. Д. на 15.10.2021 г.

Безспорно е и е видно от събраните доказателства, че дружеството „АРКОН Партнърс“ ООД се управлява и представлява от Р. Н. Р., който е и съдружник в него.

3

Няма спор пред въззивната инстанция и за това, че В. Р. Д. е проявила противоправно поведение в качеството си на управител на дружеството и изразяващо се в авансово изплащане на част от сумата, дължима й по правило по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ в размер на 4 000 000 щ.д., въпреки липсата на вземане с такъв характер в нейна полза към 20.08.2021 г.

Безспорно е пред въззивната инстанция, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между В. Р. Д. и „АРКОН Консулт“ ЕООД е водено т.д. № 2045/2021 г. по описа на СГС, в.т.д. № 949/2023 г. по описа на САС и т.д. 1046/2024 г. по описа на ВКС, което е образувано по искова молба на В. Р. Д. с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 127 ТЗ за сумата от 4 340 345,51 лв., представляваща остатък от неизплатената част от равностойността на дружествения дял на В. Р. Д. от имуществото на „Аркон Консулт“ ЕООД към 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (18.10.2021 г.) до окончателното изплащане. Решението по посоченото дело е влязло в сила на 21.10.2024 г., когато с определение № 2723 ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 105/20.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 949/2023 г. по описа на САС, с което е потвърдено решение № 627/12.05.2023 г., постановено по т. д. № 2045/2021 г. по описа на СГС. Със същото съдът е осъдил „АРКОН КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК 201260775 да заплати на В. Р. Д., ЕГН **********, на основание чл. 125, ал.3 от ТЗ вр. чл.127 от ТЗ, сумата 4 340 345.51 лв., представляваща остатък от неизплатената част от паричната равностойност на дружествения дял на В. Р. Д. в „АРКОН КОНСУЛТ” ООД към 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 340 345.51 лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 18.10.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер от 4 835 800 лв. и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 42 984,89 лв., считано от 17.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.