Решение № 334 от 21.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Перник, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500451 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: Л. Р. И., ЕГН: **********, от ***

ЧРЕЗ процесуалния си представител адв. Б.Б.

ПРОТИВ: Решение № 260602 от 26.05 .2021 г., постановено по гр. дело № 1234 /2021 г. по описа на Районен съд - Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като се моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид фактът, че след образуване на процесното изпълнително дело № 622/2014 г. по описа на ЧСИ С Д, рег.№ *** при ПОС, е изминал период от повече от две години преди да бъде получено запорно съобщение от третото задължено лице „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Твърди още, че липсват данни ответното дружество да е заплатило нужните разноски за извършване на изпълнителни 1 действия. Въззивникът прави искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията изложени във въззивната жалба.

Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната жалба. Възразява срещу размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед материални интерес и сложността на делото.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 260602 от 26.05.2021 г., постановено по гр. дело № 1234/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от Л. Р. И., ЕГН:**********, от *** чрез адв. Б. срещу „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление ***, с които ищецът иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1432, 78 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г.- 30.04.2013 г., сумата от 296,29 лв.. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2011 г.24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, 134,58 лв., представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№4504/2014 г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.дело № 622/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност.

Районният съд не е уважил така предявения иск, като е приел същият за неоснователен, тъй като по ч.гр.д. №4504/2014 г. на ПРС била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от *** г., с които ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 1432, 78 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г.- 30.04.2013г.; сумата от 296,29 лв.. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2011 г.- 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, 134,58 лв., представляваща съдебни разноски. Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 27.11.2014 г. било образувано изп.д.№622/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д., като в молбата са 2 посочени конкретни способи за пристъпване към принудително изпълнение. По изпълнителното дело първите изпълнителни действия били извършени на *** г., с налагане на запора върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „ Уникредит Булбанк“ АД и „ ДСК“ АД. В следствие на *** г. бил наложен запор и върху банкова сметка на длъжника в „Интернешънъл Асет Банк“. Тъй като с всяко едно от предприетите изпълнителни действия е прекъсвало давността и е започвала да тече нова три годишна давност, която не била изтекла и към настоящия момент.

От приложеното по делото копие на изп. дело 20137520400384 по описа за 2013 г. на ЧСИ С. Д., с рег. №***, се установява, че е било образувано изпълнително производство въз основа на молба от 27.11.2014г. от кредитора „Топлофикация Перник“ АД срещу длъжника Л. Р. И.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение. Последното изпълнително действие, извършено в хода на производството по принудително изпълнение е от *** г., когато е наложен запор върху вземане на длъжника. По изпълнителното дело няма събрани суми.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори, чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради което разгледания от първоинстанционния иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и 3 преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.

В настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.

156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.

1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., съгласно което „По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо“ както и Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.