Решение № 4275 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4275 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110207421 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба от “,,***''“ ООД, ЕИК ,,***'', със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „,,***'', чрез адв. Р. М., против наказателно постановление № СООД-Ю-24-25КС-120/09.04.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на жалбоподателя основание чл.154б, ал.2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.29а, ал.1, т.10 от същата Наредба.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. Поддържа, че извършването на административното нарушение не е доказано. Навежда липсата на посочване на конкретни обстоятелства по извършването му, както доводи за липса на материална и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Сочи се, че в НП липса описание на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Оспорва към датата на извършване на твърдяното нарушение, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя да е имало влязло в сила НП и нарушението да е извършено при условията на повторност. Наведени са аргументи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения е направено искане наказателното постановление да бъде отменено, а в условията на алтернативност се поддържа, че са налице основания за намаляване на наложената имуществена санкция до нормативно установения минимум.

За проведеното на 18.06.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се представлява от адв. М., а наказващият орган - от юрк. К..

1

В дадения ход по същество адв. М. поддържа аргументите, релевирани в жалбата, и прави искане наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя в производството.

Юрк. К. моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира нарушението за установено от обективна и субективна страна. Моли в полза на Столична община да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2024 г, около 10:30 ч., била извършена проверка от служители на Столичен инспекторат в гр. София, район ,,***'' ул. „,,***'', където се намирал строителен обект – „Жилищна сграда с подземни гаражи и ограда“ в УПИ VIII – 2820, 2830, кв. 3, м. Витоша ВЕЦ Симеоново“. На място контролните органи установили, че “,,***''“ ООД, в качеството си на строител, е допуснало излизането на транспортни средства от строителния обект без предварително почистена от специално изградено за това устройство ходова част, като уличните платна по ул. „,,***''“ и ул. „,,***''“ са били замърсени с кал. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № КП-24-0003272 от 18.01.2024 г. с приложен към него снимков материал.

При така установените факти свид. П.Й. преценил, че е извършено административно нарушение, поради което на 31.01.2024 г. адресирал до законните представители на дружеството-изпълнител на строителния обект писмена покана за явяване в сградата на Столичния инспекторат с цел съставяне и връчване на АУАН. На 06.02.2024 г. в присъствието на М.Г. - упълномощен представител на “,,***''“ ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-25КС-120/06.02.2024 г., за това че: „на 18.01.2024 г., около 10:30 часа, в гр. София, район ,,***'' ул. „,,***'', на обект „Жилищна сграда с подземни гаражи и ограда“ в УПИ VIII – 2820, 2830, кв. 3, м. Витоша ВЕЦ Симеоново“, жалбоподателят е допуснал транспортиране на земни маси от строителния обект без предварително почистена от специално изграденото за това устройство ходова част, с което било замърсено уличното платно по улиците „,,***''“ и „,,***''. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 10 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО). Актът бил връчен на упълномощения представител на дружеството - жалбоподател на датата на неговото съставяне, като в графата за обяснения и възражения то изразило желанието си да сключи споразумение и вписало мобилния си номер. Предложението обаче било отхвърлено от административнонаказващия орган по съображения, че сключването на споразумение е недопустимо на основание чл. 58г, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, предвид съставения за същото по вид нарушение АУАН № 24-25КС-119/02.02.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН, на 09.04.2024 г. заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“ издал и атакуваното наказателно постановление № СО-ОД-Ю-24-25КС-120/09.04.2024 г., с което на основание чл. 154б, ал. 2 от НОДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на въззивника била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.29а, ал.1, т.10 от същата Наредба. Санкционният акт бил връчен на нарушителя на 15.04.2024 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне. Жалбата срещу него постъпила на 25.04.2024 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства - констативен протокол № КП-24-0003272 от 18.01.2024 г. с приложен към него снимков материал, известие за доставяне, заповед № СОА24-РД09- 2149/20.02.2024 г., споразумение № СО-СП-ОД-П-24-25КС-119 от 13.03.2024 г., длъжностна характеристика на актосъставителя, както и показанията на свидетелите П.Й. и Б.Г., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви.

2

При проведения разпит на свид. П.Й. /актосъставител/, установената фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Съдът кредитира показанията на свидетеля, който е взел непосредствено участие в предприетата текуща контролна проверка и е съставил акта за установяване на административно нарушение като обективни, логични и последователни. От тях се извеждат фактът на констатирано отсъствие на специално изградено устройство за почистване на ходовата част на транспортните средства, напускащи строителния обект. Те позволяват да се проследи и процедурата по съставяне на АУАН в хронологичната й последователност и логическа цялост. С достатъчна степен на обстоятелственост и конкретизация свидетелят разкрива завареното физическо състояние на обекта, осъществяваните на него работни дейности, както и липсата на други строителни обекти в близост.

Съдът подлага на критичен анализ показанията на свидетеля Б.Г., като съобразява възможната му заинтересованост от изхода на делото, произтичаща от общите му бизнес инициативи с жалбоподателя по повод на договорните им взаимоотношения за изпълнение на почистването на строителния обект, находящ се в гр. София, район ,,***'' ул. „,,***''. Като източник на доказателства показанията му могат да бъдат кредитирани с доверие единствено в частта, в която споделя, че работи във фирмата наета от дружеството-жалбоподател да почиства процесния строителен обект, който същият посещавал често за да проследява извършваната там дейност по почистването. Съдът намира за несъответно на обективната действителност твърдението на свидетеля Г., че към момента на проверката на 18.01.2024 г. улицата е била чиста, доколкото подобно съждение се явява изолирано от приобщената към материалите по делото доказателствена съвкупност. По горните си съображения настоящият състав на съда не откри наличието на валидни и правдоподобни аргументи, които да налагат различна от възприетата от наказващия орган фактология.

Писмените доказателства са от значение за изясняването на обстоятелствата по делото, допълват и служат за проверка на гласните доказателства, като са приобщени по надлежния процесуален ред. Съставеният констативен протокол за извършена на 18.01.2024 г. контролна дейност съдът не намира за опорочен, доколкото в него са заложени констатациите на органите при посещението им на строителния обект, а тяхното съдържание в цялост кореспондира с показанията на актосъставителя.

Компетентността на наказващия орган се обосновава посредством съдържащата се към преписката Заповед № СОА24-РД09- 2149/20.02.2024 г. на Кмета на СО.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и на наказващия орган следва по силата на заеманата длъжност и правомощията, делегирани с приложената по делото заповед.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т.

3

10 от НОДТСО регламентира забрана за излизането на транспортните средства от строителния обект без предварително почистена от специално изградено за това устройство ходова част. От обективна страна, от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на процесния строителен обект – „Жилищна сграда с подземни гаражи и ограда“ в УПИ VIII – 2820, 2830, кв. 3, м. Витоша ВЕЦ Симеоново, от страна на строителя – “,,***''“ ООД, е било допуснато излизането на транспортни средства без предварително почистена от специално изградено за това устройство ходова част, като уличните платна по ул. „,,***''“ и ул. „,,***'', са били замърсени с кал.

Нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна, поради което не следва да се обсъжда субективната му съставомерност.

Настоящият съдебен състав намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид.

Санкционната разпоредба на чл. 154а, ал. 2 от НОДТСО предвижда налагане на наказание „имуществена санкция“ за нарушенията по чл. 29а, визирани в т.3, т.6, т.7, т.10, т.11, т.12, т.13, т.17, т.19, т.20 в размер от 1000 до 50 000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице. В случая административнонаказващият орган е определил наказанието в размер от 2000 лв., като съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Като отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство следва да се отчете наличието на друго нарушение на НОДТСО, макар и не идентично, но следва да се отчете и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението климатичните условия са били предпоставка за допълнително замърсяване на улиците. Предвид изложеното, съдът намира, че определения близо до законоустановения минимум от страна на АНО размер на наказанието, а именно 2000 лв., е справедлив.