Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1201 от 29.02.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8844/2023
Вид
Решение № 1201
Подписан
29.02.2024
В сила
16.04.2024
Състав
Албена Александрова, Биляна Симчева, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100508844 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20086684 от 06.04.2023 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 1447/22 г. е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Г. И. А., извършено със заповед № 9/07.11.2020 г. на управителя на „М.Ж. 2018“ ООД, с която на основание чл.325, т.1 КТ е прекратено трудовото й правоотношение; отхвърлил е предявения от Г. И. А. срещу „М.Ж. 2018“ ООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225 КТ за сумата от 1 860 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от м.12.2020 г. до м.05.2021 г., като неоснователен и недоказан; осъдил е на основание чл.128, т.2 КТ „М.Ж. 2018“ ООД да заплати на Г. И. А. сумата от 2 170 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от м.05.2020 г. до м.11.2020 г., а на основание чл.224, ал.1 КТ-сумата от 263,50 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 17 работни дни за 2020 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 310 лв. и за три дни, като неоснователен.

1

С определение от 29.05.2023 г. СРС е допуснал предварително изпълнение на решението по иска с правно основание чл.128, т.2 КТ.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника-„М.Ж. 2018“ ООД в частта, с която са уважени исковете срещу него с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, интерпретирал ги е в полза на ищцата и е приложил неправилно материалния закон.Излага твърдения, че съдът не е съобразил, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата при отказ да я получи, което обстоятелство е удостоверено с подписите на присъствалите свидетели, които са разпитани по делото.Твърди, че връчването на заповедта не е извършено по време на ползван от ищцата отпуск по болест доколкото работодателят не е бил уведомен за това.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на съдебно-почерковата експертиза, която не дава категоричен отговор на поставените въпроси и е приел, че ведомостите за заплати не са подписани от ищцата.Неправилно съдът е кредитирал и кореспонденцията от приложението Viber и е приел, че в дните на платен годишен отпуск06.10.2020 г., 14.10.2020 г. и 12.10.2020 г. ищцата е била на работа.Поддържа становище, че представената кореспонденция не съставлява електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП, а частен свидетелстващ документ, който не е подписан от представляващия дружеството работодател и не се ползва с материална доказателствена сила.Твърди, че кореспонденцията е водена с трето за спора лице, което няма отношение с дружеството, не е установен и абонатният номер, от който е водена същата и не може да се стигне до категоричен извод дали тя касае работния процес, осъществяван за „М.Ж. 2018“ ООД.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба- Г. И. А. оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част.Излага твърдения, че разпитаните по делото свидетели на ответника са дали напълно противоречиви показания.Оспорва твърденията на въззивника 2 като твърди, че с исковата молба е представила доказателства, че е уведомила управителя на дружеството, че е в болнични.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал съдебно-почерковата експертиза, която е доказала по несъмнен начин, че подписите върху представените ведомости за получаването на месечните заплати за процесния период не са положени от нея.Не са представени и доказателства ответникът да е заплатил неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., поради което правилно е уважен и иска по чл.224, ал.1 КТ.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ.Ищцата- Г. И. А. твърди, че на 13.02.2020 г. е започнала работа във фирма „М.Ж. 2018“ ООД с място на работа-магазин за захарни изделия, тютюн и кафе в гр.София, ул. „*******.През месеците септември и октомври работата в магазина рязко е спаднала и по уговорка с работодателя е следвало да ходи на работа, когато я уведомят по вайбър.На 29.10.2020 г. не се е почувствала добре и е посетила личния си лекар и й е било назначено домашно болнично лечение за период от 10 дни, считано от 29.10.2020 г. до 07.11.2020 г. вкл.Твърди, че е представила болничния лист на работодателя по пощата с обратна разписка, получена на 03.11.2020 г.След болничното й лечение не е била извикана на работа от работодателя.На 10.11.2020 г. е подала по пощата молба за ползване на платения й годишен отпуск от 20 дни, получена от ответника на 12.11.2020 г.На 18.11.2020 г. е получила по куриер заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, както и молба от 01.10.2020 г. от нейно име без положен подпис с предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение.Ищцата твърди, че не е полагала подпис нито на молбата за предизвестието, нито на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение и че документите са изготвени еднолично от работодателя без нейното съгласие.Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е издадена на 07.11.2020 г. по време на ползване на отпуск по болест.Излага твърения, че след извършена електронна справка в НОИ е установила, че трудовият й 3 договор е сключен на 4-часов работен ден с месечна работна заплата 310,00 лв. с действие от 13.03.2020 г., а не както са се договорили с 8-часово работно време и от датата на постъпването й на работа-13.02.2020 г.За периода м.05.2020 г.-18.11.2020 г. работодателят не й е изплатил част от трудовото й възнаграждение.Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед № 9/07.11.2020 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение като незаконосъобразна, да осъди ответника да й заплати сумата от 2 170 лв.неизплатено трудово възнаграждение за периода м.05.2020 г.-м.11.2020 г., сумата от 1 860 лв.-обезщетение за оставане без работа за периода от м.12.2020 г. до м.05.2021 г., както и сумата от 310 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни за 2020 г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове.Твърди, че е сключил трудов договор с ищцата на 13.03.2020 г., като тя е следвало да се яви на работа на 16.03.2020 г.Твърди, че за периода 05.10.2020 г.-21.10.2020 г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск, след което не се е явила на работа на определената от работодателя дата22.10.2020 г., нито през следващите 10 дни.На 01.11.2020 г. при разговор по телефона в присъствието на свидетели я е поканил да се яви, като й е отправил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, което предложение тя е приела.На 09.11.2020 г. ответникът е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.На 17.11.2020 г. ищцата се е явила в магазина и е заявила, че желае да заеме работното си място, като е отказала да подпише документите за прекратяване на трудовото й правоотношение и е напуснала магазина.Управителят на дружеството е оформил документите на ищцата като връчени при отказ и е помолил присъствалите свидетели да ги подпишат и е предоставил документите в счетоводството за оформяне на уведомление по чл.62, ал.5 КТ и е наредил да й ги изпратят с куриерска фирма.Твърди, че не е уведомен за ползван от ищцата отпуск по болест.Твърди, че ищцата е получила дължимото й трудово възнаграждение за м.03.-м.07.2020 г., както и че е използвала полагаемия й се платен годишен отпуск за периода 05.10.2020 г.-21.10.2020 г.

На 13.03.2020 г. страните по делото са подписали трудов договор за длъжността „продавач-консултант“ с работно време от 4 часа с основно трудово правоотношение в размер на 310 лв. и допълнително възнаграждение 4 за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% и с годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

Представена е молба с посочен автор Г. И. А. и с дата-01.10.2020 г. за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие, която не е подписана.

Видно от представения болничен лист Г. А. е била в отпуск по болест за периода 29.10.2020 г.-07.11.2020 г.

Представени са известия за доставяне за получени пратки от управителя на ответното дружество с подател Г. А., получени съответно на 03.11.2020 г. и на 12.11.2020 г., в които не е посочено съдържанието на пратките.

Със заявление от 02.10.2020 г. ищцата е поискала ползването на отпуск от 05.10.2020 г. до 30.10.2020 г. вкл.Със заповед от същата дата ползването на отпуска е разрешено за периода от 05.10.2020 г. до 21.10.2020 г. спрямо отработеното време.

Със заповед № 9/07.11.2020 г. на управителя на „М.Ж. 2018“ ООД трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ въз основа на постъпила молба от 01.10.2020 г., считано от 09.11.2019 г.В заповедта е посочено, че молбата на работника /служителя/ е от 09.11.2019 г., която е приета и е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор.Посочено е, че заповедта е връчена на 17.11.2020 г.Върху заповедта липсва подпис на служителя.Направено е отразяване с подписи на двама свидетели, че лицето се е явило в търговския обект и е отказало да получи и подпише заповедта.

Представени са ведомости за получено трудово възнаграждение от ищцата за м.03.2020 г.-м.07.2020 г.

Разпитаният по делото свидетел Д.А. твърди, че Г. е работила в магазина на фирма „М.Ж. 2019“ ООД през 2020 г. по време на пандемията.През м.10.2020 г. е била в отпуск за около 3 седмици, след което не се е върнала на работа.Свидетелят я е видял в магазина в средата на месец ноември 2020 г., когато е дошла да попита кога започва работа.Управителят на фирмата Г.З. е извадил да подпише документ, тя е отказала и си е тръгнала.Свидетелят предполага, че това са били документите за напускане.Не е присъствал на разговора между ищцата и управителя на дружеството, тъй като е бил извън магазина, а е видял от витрината, че Г. изважда документ, който тя отказва да подпише.

5

Свидетелят С.М. твърди, че Г. е работила в магазина на ул. „Чамкория“ през 2020 г. за около 4-5 месеца-до м.10.2020 г.След като е излязла в отпуска, повече не се е върнала на работа.Един ден ищцата се е появила в магазина и е поискала да се върне на работа, но Г. й е казал, че й е подготвил документите за напускане и че си търси друг работник.Той й е дал документите, но тя е казала, че няма да ги подпише.

От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза на вещото лице С.Ц. е установено, че подписите, положени от името на Г. И.

А. в мястото за „подпис“ на три броя ведомости за заплати на фирма „М.Ж.

2018“ ООД за м.май 2020 г., м. юни 2020 г. и м. юли 2020 г., са ксерокопия на подписи, които вероятно не са изпълнени от Г. И. А..

Останалите представени доказателства не установяват относими към предмета на спора обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ в частта, с която е уважен иска за сумата от 263,50 лв.В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.