Решение № 1105 от 16.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Пловдив , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330204312 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-010487, издадено от Началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, с което на Й. Ч., ЛНЧ ********** е наложена глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Поконкретно се сочи, че:

-е нарушено правото на защита на наказания субект, поради неназначаване на преводач;

-в АУАН и НП не е надлежно индивидуализиран наказания субект;

- АУАН е издаден в нарушение на чл. 34 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от отбелязването върху НП, същото е връчено лично на дата 07.06.2021г.

Жалбата формално е входирана на дата 17.06.2 021г. По делото, обаче е представен пощенски плик, от който е видно, че жалбата е подадена по пощата, с клеймо за дата на изпращане 14.06.2021г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Наказателното постановление е издадено за това, че жалбоподателят на 23.04.2020 в 08.57 часа, в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу №1, посока град Асеновград управлява собствения си лек автомобил ШКОДА СУПЕРБ, с рег. № ******* като се движи със скорост 107 km/h, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 km/h.

Отчетен толеранс минус 3% от измерената скорост в полза на водача, наказуема скорост 104 km/ h. Нарушението е установено с TFR1-M № 546 /клип 11510/ и заснетият материал е показан на водача.

Съдът намира, че посочената фактическа обстановка съответства на реализиралото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото 2 писмени доказателства- протокол по чл. 10 за използване на АТСС, статично изображение от клип № 11510, справка за собственици на МПС, декларация по чл. 188, ал.2 ЗДвП.

От жалбоподателя не са представени доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН, доколкото провежданата линия на защита е била за оборване на процесуалните предпоставки за законосъобразност на НП.

При правилно установена фактическа обстановка, принципно правилно е приложен материалния закон- като са посочени коректната нарушена и санкционна разпоредба- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП.

Наложената санкция отговаря на предвиденото в санкционната норма.

Коректно е индивидуализиран и нарушителя с две имена и ЛНЧ, което предоставя достатъчно несъмнени данни за неговата самоличност. В тази връзка от представените СУМПС и свидетелство за продължително пребиваване се установява, че лицето като турски гражданин има само две имена и няма ЕГН, поради което по-завишени изисквания към неговата индивидуализация не могат да се поставят.

При правилно установени факти, обаче НП подлежи на отмяна, доколкото неправилно е приложен процесуалния закон на две самостоятелни основания.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН

Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то 3 действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението по несъмнен начин е последваща дейност, относима към реализирането на административно-наказателната отговорност и нейната индивидуализация.

Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от 25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от 03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на 4 нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.

В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна норма и фактическия състав на нарушението, наказващия орган разполага с всички необходими данни още от един много по-ранен момент , предшестващ извършването на формална проверка.

Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителя е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката .

Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), напрактика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове.

Така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на Административен съд – Пловдив.

Действително законодателят е предоставил на администрацията два срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг (едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна.

Така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от 05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд 5

– Пловдив.

В конкретния случай, за да се прецени, в кой момент е открит нарушителя следва да се съобрази спецификата на административния състав, за който е наказан дееца- по чл. 21, ал.1, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП.

Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Практиката по прилагане на тази норма е безпротиворечива, като трайно се приема, че тя въвежда две самостоятелни категории нарушители (пасивно материално правно легитимирани лица да понесат отговорност за извършеното нарушение на режима на скоростта)- собственика и лицето, на което МПС е предоставено.

Така Решение № 2179 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1679 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Основанията за понасяне на отговорност от двете категории субекти обаче са различни.

Отговорността на собственика е презумпционна. По силата на изричната законодателна воля, тя представлява отклонение от общия принцип за личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е достатъчно само по себе си установяване на нарушение с МПС, собственост на лицето, като не е необходимо да се установи, че управлението реално е извършено от собственика.

Така Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., Решение № 198 от 31.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3373 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 939 от 12.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 405 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Отговорността на собственика, макар и презумпционна не е абсолютна 6 и безусловна, като в закона е предвидена възможност за собственика да се екскулипира, тоест да снеме отговорността от себе си, като посочи по предвидения в закона ред действителното лице, което е управлявало МПС.

Следва изрично да се уточни, че посочването на действителния водач е само една правна възможност, която е предоставена единствено на усмотрението на собственика. Предвид презумпционния характер на отговорността по чл. 188, ал.1 ЗДвП: