Определение № 94 от 13.01.2022, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 1135/2021
- Вид
- Определение № 94
- Подписан
- 13.01.2022
- В сила
- 29.01.2022
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА КРИВИРАЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 94/13.1.2022г. гр. Пазарджик,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 1135 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и е образувано по жалбата на Е.М.Л. *** против Заповед № 9231/2021 г. на Главния директор на ГДИН.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде отменена и преписката върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, евентуално да се постанови решение, с което да се уважи молбата по чл. 62 от ЗИНС.
Административен съд -
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е писмо с рег. № 9231/08.09.2021 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с което е уведомен молителя Е.Л., че брат му С. Л., намиращ се в Затвора гр. Пазарджик, е диагностично уточнен с назначена медикаментозна терапия. Посочено е, че към 31.08.2021 г. състоянието му е задоволително компенсирано и активно проследявано в условията на затвора.
Липсват медицински индикации за хоспитализация.
В писмото се казва, че на осъдения се оказва медицинска помощ. Оценката за здравословното му състояние, необходимостта от изследвания, консултации и хоспитализация, се определят от медицинските специалисти от МЦ при Затвора гр. Пазарджик, които проследяват здравословното му състояние в амбулаторни условия и при необходимост ще предприемат съответните здравни грижи в интерес на здравето на пациента.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, направеното оспорване за процесуално недопустимо по следните съображения:
Според чл. 147 от АПК, право на оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера на самия жалбоподател.
Такова непосредствено засягане в случая липсва, тъй като по делото безспорно е установено, че с обжалваното писмо не се засягат никакви права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Писмото е в отговор на негова молба с вх. № 5350/31.08.2021 г. отправена до началника на затвора, с която същият е поискал да бъде проведено адекватно лечение на С. Л. – негов брат.
След извършена проверка и преглед на медицинската документация, на жалбоподателя е отговорено, че за лишения от свобода се полагат медицински грижи, същият е диагностициран, назначена му е терапия, която към настоящия момент дава необходимите резултати. С оспореното писмо не е направен отказ от лечение на лишения от свобода, не е направен отказ за преместването му в лечебно заведение, доколкото според медицинските специалисти това не се налага към настоящия момент. С оспореното писмо не се засягат непосредствено за жалбоподателя права, свободи или законни интереси, поради което и съдът намира, че не е налице правен интерес от оспорването му.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, поради което подадената жалба, при липсата му е недопустима.
От друга страна, съдът намира, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно основният белег за това дадено волеизявление да бъде определено като административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него да се засягат права или да се създават задължения.
Както бе посочено по-горе оспореното писмо има уведомителен характер доколкото със същото е уведомен молителя за здравословното състояние на неговия брат. То не представлява индивидуален административен акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен контрол.
Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалваният акт да притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този белег жалбата е недопустима. В случая обжалваното писмо има уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което подадената жалба е процесуално недопустима.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, както и, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт, поради което жалбата ще следва да се остави без разглеждане като недопустима, а образуваното дело – прекратено.
От ответната страна не е направено своевременно искане за заплащане на направените по делото разноски, поради което съдът намира, че такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.М.Л. *** против Заповед № 9231/2021 г. на Главния директор на ГДИН.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1135/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/