Определение № 214 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000503497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 1082 от 17.09.2025 год., постановено по гр.д.740/23 год. по описа на Окръжен съд Перник, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върната въззивната жалба на „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ против постановеното по делото решение, като в мотивите си съдът е констатирал, че жалбоподателя не е изпълнил дадените му указания в срок.

Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, като се излагат доводи за неправилност и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че не дължи заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, тъй като тази такса е вече заплатена от подпомагащата страна. Счита, че при отмяна на решението, правните последици ще имат еднаква сила както за главната страна, така и за подпомагащата, като в този смисъл не е необходимо заплащане на две отделни такси за въззивно обжалване. По тези съображения моли за отмяна на постановения съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Срещу постановеното по делото решение е подадена въззивна жалба от „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, като с разпореждане № 872 от 05.07.2024 год. съдът я е оставил без движение, като е дал указания в едноседмичен срок от съобщението да се отстранят констатирани нередовности, сред които и заплащане на дължимата държавна такса в размер на 2 650 лева. След многократни удължавания на срока, жалбоподателя не е изпълнил 1 дадените указания в тази част, относно дължимата такса и съдът, с обжалвания съдебен акт е върнал жалбата.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл.71, ал.1, чл.73, ал.3 и чл.74 от ГПК по гражданските дела се събира държавна такса, която се внася предварително от съответната страна в зависимост от търсената съдебна защита и съответния етап от производството. Изключение от установеното правило за внасяне на дължима държавна такса са случаите, в които страни по граждански дела се освобождават от заплащане на държавна такса. Тези случаи са изчерпателно посочени в чл.83 и чл.84 от ГПК. Задължението за заплащане на държавна такса в гражданското съдопроизводство важи и за случаите на подаване на жалба. Аргумент за това са разпоредбите на чл.261, т.4, чл.275, ал.2 и чл.284, ал.3, т.4 от ГПК. С посочените разпоредби не е установено изключение за случаите, когато жалбата се подава не от главна страна, а от трето лице-помагач на някоя от главните страни по делото. Именно поради обстоятелството, че по всяка жалба, подадена от страна по делото, без значение дали тя е главна страна или трето лице-помагач, се дължи държавна такса при обжалване на съдебен акт по делото.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че щом третото лице-помагач е заплатило държавна такса за обжалване, то това води до недължимост на тази такса от главната страна. Държавната такса се дължи от всеки от обжалващите, в определения от съда размер. Третото лице-помагач може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото, включително и да подава жалби, за да брани пряко не свое, а чуждо субективно материално право /на подпомаганата главна страна/, което е предмет на спора по делото. Третото лице-помагач по собствена преценка извършва процесуални действия по делото, включително и такива по подаване на жалба, в зависимост от това доколко неговият собствен интерес определя то да участва активно и да извършва процесуални действия. Това включва и преценката дали да понесе разноски за процесуално действие в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило, или е било привлечено да помага.

Въз основа на изложеното, след като жалбоподателя не е изпълнил указанията на съда, включително и до настоящия момент не е заплатил правилно определената държавна такса по въззивното обжалване, то на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК жалбата подлежи на връщане. Ирелевантно за настоящия жалбоподател е обстоятелството, че такса е заплатена от третото лице помагач.

Въз основа на изложеното и поради съвпадение на изводите на настоящият съдебен състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1082 от 17.09.2025 год., постановено по гр.д.740/23 год. по описа на Окръжен съд Перник.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщението до жалбоподателя, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000503497 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 1082 от 17.09.2025 год., постановено по гр.д.740/23 год. по описа на Окръжен съд Перник, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върната въззивната жалба на „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ против постановеното по делото решение, като в мотивите си съдът е констатирал, че жалбоподателя не е изпълнил дадените му указания в срок.

Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, като се излагат доводи за неправилност и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че не дължи заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, тъй като тази такса е вече заплатена от подпомагащата страна. Счита, че при отмяна на решението, правните последици ще имат еднаква сила както за главната страна, така и за подпомагащата, като в този смисъл не е необходимо заплащане на две отделни такси за въззивно обжалване. По тези съображения моли за отмяна на постановения съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Срещу постановеното по делото решение е подадена въззивна жалба от „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/, като с разпореждане № 872 от 05.07.2024 год. съдът я е оставил без движение, като е дал указания в едноседмичен срок от съобщението да се отстранят констатирани нередовности, сред които и заплащане на дължимата държавна такса в размер на 2 650 лева. След многократни удължавания на срока, жалбоподателя не е изпълнил 1 дадените указания в тази част, относно дължимата такса и съдът, с обжалвания съдебен акт е върнал жалбата.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл.71, ал.1, чл.73, ал.3 и чл.74 от ГПК по гражданските дела се събира държавна такса, която се внася предварително от съответната страна в зависимост от търсената съдебна защита и съответния етап от производството. Изключение от установеното правило за внасяне на дължима държавна такса са случаите, в които страни по граждански дела се освобождават от заплащане на държавна такса. Тези случаи са изчерпателно посочени в чл.83 и чл.84 от ГПК. Задължението за заплащане на държавна такса в гражданското съдопроизводство важи и за случаите на подаване на жалба. Аргумент за това са разпоредбите на чл.261, т.4, чл.275, ал.2 и чл.284, ал.3, т.4 от ГПК. С посочените разпоредби не е установено изключение за случаите, когато жалбата се подава не от главна страна, а от трето лице-помагач на някоя от главните страни по делото. Именно поради обстоятелството, че по всяка жалба, подадена от страна по делото, без значение дали тя е главна страна или трето лице-помагач, се дължи държавна такса при обжалване на съдебен акт по делото.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че щом третото лице-помагач е заплатило държавна такса за обжалване, то това води до недължимост на тази такса от главната страна. Държавната такса се дължи от всеки от обжалващите, в определения от съда размер. Третото лице-помагач може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото, включително и да подава жалби, за да брани пряко не свое, а чуждо субективно материално право /на подпомаганата главна страна/, което е предмет на спора по делото. Третото лице-помагач по собствена преценка извършва процесуални действия по делото, включително и такива по подаване на жалба, в зависимост от това доколко неговият собствен интерес определя то да участва активно и да извършва процесуални действия. Това включва и преценката дали да понесе разноски за процесуално действие в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило, или е било привлечено да помага.

Въз основа на изложеното, след като жалбоподателя не е изпълнил указанията на съда, включително и до настоящия момент не е заплатил правилно определената държавна такса по въззивното обжалване, то на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК жалбата подлежи на връщане. Ирелевантно за настоящия жалбоподател е обстоятелството, че такса е заплатена от третото лице помагач.

Въз основа на изложеното и поради съвпадение на изводите на настоящият съдебен състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1082 от 17.09.2025 год., постановено по гр.д.740/23 год. по описа на Окръжен съд Перник.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщението до жалбоподателя, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3