Решение № 764 от 08.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100500913 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №12057/14.05.2024г. от И. М. Т., ЕГН ********** срещу решение №1172/07.04.2024г. по гр.д. №20233110110033 на ВРС, 48 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 731,94 лв. по фактура № 1421818427 от 06.06.2023г. за периода от 04.05.23г. до 02.06.23г. и сумата от 132,20лв. по фактура № 1421823968 от 20.06.2023г. за периода от 02.06.23г. до 14.06.23г. за аб.№4703463 и кл.№4703463.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и неправилно не е взел предвид твърденията на ищеца относно пороци при изготвяне на представената по делото експертиза на средството за метрологично измерване от Български метрологичен институт. Сочи се също, че съдът неправилно е формирал извод за дължимост на начислените суми, въпреки че всички отчитания на водомера до спорния период са извършвани дистанционно, тоест не е спазено изискването за извършване на физическа проверка веднъж годишно. В жалбата не са направени доказателствени искания.

Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и уважени изцяло 1 предявените искове, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, чрез юрк.П.В., е депозирала писмен отговор, с който се изразява становище за законосъобразност и правилност на постановеното решение.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК от И. М. Т., ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, със седалище гр.Варна, за приемане за установено със сила на присъдено нещо, че ищецът не дължи на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, сумата в размер на 731,94 лв., представляваща главница, начислена по фактура № 1421818427 от 06.06.2023г. за периода от 04.05.23г. до 02.06.23г. и сумата от 132,20 лв. главница, начислена по фактура № 1421823968 от 20.06.2023г. за периода от 02.06.23г. до 14.06.23г. за аб.№4703463 и кл.№4703463 за доставени ВиК услуги.

Ищецът твърди, че е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в ******, представляващ поземлен имот с идентификатор № ******, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с идентификатор № ******.1. Сочи, че като потребител от 2016г. средно месечно е заплащал по 100 лв. за потребеното количество, като имотът не се ползвал целогодишно, посещавал се рядко събота и неделя. Счита, че неправилно е начислено потребеното количество, тъй като за процесния период, за който е начислена вода по двете фактури, къщата е посещавана за много кратък период. Счита, че изготвеният „Констативен протокол за метрологична експертиза на водомер № 025-09-Вд/26.06.2023г." с издател БИМ е незаконосъобразен, тъй като външна фирма „Хидроконтрол 1“ ООД извършвала реалната проверка. Ищецът твърди, че всички отчети на водомера му са извършвани дистанционно. Сочи, че не е извършвана физическа проверка на водомера веднъж годишно в съответствие с чл.23, ал.9 от ОУ на ВиК. Счита, че водомерът е бил технически непригоден, тъй като след смяната му потреблението на вода е отново в норма.

В депозирания от ответника „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД писмен отговор се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение. Излага, че в процесния имот е монтиран водомер №035165 с модул за дистанционно отчитане №92406141, който е годно измервателно устройство и отчита реално потребеното количество ВиК услуги, които се отчитат дистанционно (чрез модул). Счита, че твърдението на ищеца за дублиране на периода се явява неоснователно, доколкото периодите са последователни, както и че начисленото количество ВиК услуги по фактура №1421818427 от 06.06.2023 г. е реално потребено.

Ответникът излага, че видно от представените от ищеца доказателства СТИ е бил в метрологична годност и показанията на водомера в изготвените констативни протоколи са подписани без възражение от лице, осигурило достъп до измервателния уред. Счита, че видно от представения протокол за метрологична проверка, изготвен от БИМ, регионално звено Варна, с №025-09-Вд от 26.06.2023г. водомерът отчита правилно, тоест съответства на 2

НСИКПМК и не е налице външна намеса. Сочи, че протоколът е изготвен от лице, лицензирано да извършва съответната проверка, както и че ищецът не е оспорил по адм.ред изготвения от БИМ Констативен протокол и по съдебен ред пред съответния местно компетентен съд.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по същество на спора.

В случая не е спорно наличието на договорно правоотношение между страните, което се установява от представените по делото доказателства въз основа на разпоредбите на приложимата Наредба №4 от от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи.

Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата, идентична с чл.2 от приложимите Общи условия, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване. С оглед липсата на спор между страните следва да се приеме за установен факта, че ищецът притежава вещни права върху процесния недвижим имот, като доказателство за което е представен нот.акт от 21.09.2016г.

Ищецът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД – Варна, поради което е задължено лице за плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги. Процесните отношения между страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.

Спорът е относно факта на извършена реална доставка и количеството на доставените услуги с твърдение за липса на годно измервателно средство. По отношение на показанията на процесния водомер към датата на демонтиране /687 м3/ липсва спор между страните, установява се от представения по делото констативен протокол, подписан от упълномощен представител на ищеца.

Видно от отразеното в представения по делото констативен двустранен протокол демонтираният водомер е бил с метрологична проверка от 2019г., тоест към датата на подмяна не е бил изтекъл 10-годишният период, предвиден в чл.16, ал.4 от ОУ за 3 извършване на периодични проверки на индивидуалните водомери. Ангажирани са доказателства за заявена от потребителя и извършена метрологична експертиза преди изтичане на този период съгласно предвидената в чл.16, ал.5 от ОУ възможност, като видно от представения констативен протокол от метрологична експертиза на водомер от 26.06.2023г. заключението е за съответствие на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Оспорва се от ищцовата страна компетентността на лицата, изготвили метрологичната експертиза, като се сочи, че същата е изготвена от „Хидроконтрол 1“ ООД, а не от длъжностното лице към БИМ, чийто подпис е положен в протокола. Възражението се преценява от съда като неоснователно с оглед на следното: съобразно чл.58, ал.3 от Закона за измерванията Българският институт по метрология може да привлича за участие в метрологичната експертиза оправомощени по реда на глава четвърта лица, информация за които съгласно чл.55 от ЗИ се публикува в официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. От публикувания на официалния сайт на ДАМТН и от представения по делото списък се установява наличието на „Хидроконтрол 1“ ООД след оправомощените лица за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях. С оглед на изложеното се налага извода, че експертизата е извършена от надлежно оправомощено лице в кръга на неговата компетентност, поради което следва да се приеме, че средството за измерване е било в метрологична годност.

Оспорва се също извършвания през процесния период дистанционен отчет, като се твърди неизпълнение на задължението по чл.23, ал.9 от ОУ на ВиК за физическа проверка поне един път годишно. От показанията на разпитания свидетел С.Т.И., инкасатор към ВиК, се установява, че отчита конкретния район от 2018г., от 2020г. процесният обект се отчита дистанционно и тя като инкасатор извършва физическа проверка веднъж годишно съобразно нарежданията. Въз основа на свидетелските показания, непротИ.речиви и основани на непосредствени впечатления, както и предвид чл.23, ал.4 от ОУ, задължението за извършване на физическа проверка следва да се приеме за изпълнено.

Освен това в двустранния протокол за подмяна на водомера е положен подпис на представител на потребителя за период, последващ процесния, с който е удостоверил съответствието към този момент на показанията на водомера с отчетените. Тези показания включват и изтеклия период, като се има предвид начина на отчитане на средството за измерване, при който количествата за всеки следващ период се натрупват върху предходния.

Въз основа на горното съдът приема за доказана реалната доставка на начислените количества ВиК услуги по партида с аб.№4703463 през исковия период и съответно качеството на ищцовото дружество като изправна страна по договора. При наличие на осъществена в изпълнение на договора между страните услуга възниква задължението на ответната страна за плащане, което не се твърди да е извършено.

Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението в обжалваната част следва да се потвърди изцяло.

4

С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в рамките на предвидените в чл.25 от Наредба за правната помощ размери.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1172/07.04.2024г. по гр.д. №20233110110033 на ВРС, 48 състав.

ОСЪЖДА И. М. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ул. "Прилеп" 33 сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________