Решение № 3955 от 16.04.2024, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2304/2023
- Вид
- Решение № 3955
- Подписан
- 16.04.2024
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Даниела Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81 · Закон за горите
- чл. 82 · Закон за горите
- чл. 17, ал. 1, т. 1 · Закон за опазване на земеделските земи
- чл. 151, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 11 и т. 12 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 11 и т. 12 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 11 и т. 12 · Закон за устройство на територията
- чл. 151, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл.215 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.224 ал.5 и ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл.224 ал.5 и ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 225 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.225 ал.2 т.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 95 · Закон за устройство на територията
- чл. 95, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 96 · Закон за устройство на територията
- чл. 96, ал. 3 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 96, ал. 3 и ал. 4 · Закон за устройство на територията
- §5 т.38 · Закон за устройство на територията
- чл. 10 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл. 10, ал. 1 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3955
Варна, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
При секретар ОЛЯ ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20237050702304 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.224 ал.5 и ал.6 вр.чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба от С. В. С., [ЕГН], от гр.Варна и жалба от С. П. М., [ЕГН] от гр. Варна против Заповед №ДК-02-ВН-12/20.07.2023 г. на началника на РДНСК- Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Подпорна стена“, находяща се в поземлен имот /ПИ/ *** по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, гр. Варна. Жалбоподателите твърдят, че преди да започнат изграждането на подпорната стена са уведомили кмета на район „Аспарухово“, като са получили отговор от районната администрация, че не е необходимо разрешение за строеж. Считат, че имотът не е горска територия и не попада в зона със строителна забрана или в зона „А“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. Според жалбоподателите оградата не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, а неотложни строително-монтажни работи /СМР/ за поддържане и опазване на имота. Изложени са съображения, че в оспорената заповед не е посочено в коя част на имота е извършени нарушение на закона. С оглед на изложеното молят съда да отмени заповедта. В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуалния си представител адв. К., поддържат жалбата. Считат, че процесната заповед е нищожна, тъй като видно от приетата съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ изграденото в имота представлява ограда, а не както е приел органът подпорна стена. Позовавайки се на представени писмени доказателства оспорват извода на административния орган, че имотът попада в горски фонд. Според процесуалния представител на жалбоподателите за изграждане на оградата не се изисква разрешение за строеж. Твърди се също, че заповедта от 1997г. на МРРБ е с отпаднало действие. Моли съда да отмени издадената заповед и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – Началникът на РДНСК-Варна с писменото си становище, придружаващо административната преписка и чрез процесуалния си представител по същество на спора, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че са налице достатъчно доказателства, от които се установява, че имота попада в горска територия, освен това попада и в зона „А“ от ЗУЧК, както и в обхвата на Заповед № РД-02-14-300/1997г. на Министерство на териториалното развитие и строителство, и е вписан в регистъра по чл. 95, който е към сега действащия ЗУТ. Не споделя възражението, че действието на заповедта от 1997г. е изтекло. Счита, че спрямо жалбоподателите е приложим режима по чл. 96, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Позовавайки се на изслушаната СТЕ, излага подробни съображения, че строежът представлява подпорна стена. Моли за решение в този смисъл и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото са представени писмени бележки с подробно развити съображения за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателите се легитимират като собственици на процесния имот с [нотариален акт], том II, рег. № ****, дело № ****/20**г. /л. 26-28 от преписката/.
Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал, в който са изнесени данни за извършващи се строителни дейности с тежкотоварни автомобили на плаж „Ветеран“, спиращи свободния достъп до плажа.
На 05.05.2022г. длъжностни лице от РДНСК – Варна са извършили проверка във връзка с постъпилия сигнал, при която са констатирали, че в поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, *** и *** се извършват строително-монтажни работи /СМР/ и са изградени подпорни стени. Констатирано е наличието на храсти и дървесна растителност. Към констативния протокол е приложен снимков материал.
На 12.05.2022г. длъжностни лице от РДНСК – Варна са извършили повторна проверка, при която са установили, че по източната граница на ПИ *** е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина 19,00 м., дебелина 0,30 м., като терена е моделиран и височината й варира от 1,00 м. до 1,50 м. По южната граница на ПИ *** е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина 25,00 м., дебелина 0,30 м., височината й е около 1,00 м. Констатирано е премахването на храстите и дървесната растителност, както и моделиране на терена. Изготвен е снимков материал.
С писмо рег. № РА-763-00-461/25.05.2022г. жалбоподателите са уведомени за образуваната преписка.
С писмо № РА-763-00460/23.05.2022г. Началникът на РДНСК-Варна е изискал информация от Директора на Регионална дирекция по горите – Варна дали попадат в горския фонд ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.
С писмо № РА-763-02-195/06.06.2022г. Директора на Регионална дирекция по горите – Варна е посочил, че ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** попадат в отдел 315, подотдел „ш“ с площ 11 дка, частна собственост, с изготвен ПУП, склопена култура от горско-дървесните видове – миризлива върба, черен бор, благун и цер, на възраст 50 години, със специални функции, част от Защитена зона по Натура 2000. Изрично в писмото е посочено, че за посочените поземлени имоти няма издаден административен акт за промяна на предназначението им, по реда на Закона за горите, както и за промяна на собствеността върху имотите, от държавна част. Към писмото са приложени извадка от горската карта и таксационно описание на отдел 315, подотдел „ш“.
С писмо № РА-763-00-784/25.08.2022г. от РДНСК са изпратени материалите на Кмета на район „Аспарухово“ с оглед предприемане на необходимите мерки по отношение на строеж „Ограда“.
С писмо № РА-763-04-763/14.11.2022г. Кметът на район „Аспарухово“ е уведомил ответника за образувано административно производство по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ по отношение на обект „Ограда“.
На 29.08.2022г. е съставен Констативен акт № 9 /л. 24-25 от преписката/, в който е посочено, че ПИ *** е със силно изразена денивелация в посока изток – запад /ниско-високо/. По източната граница на ПИ *** е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина 19,00 м., дебелина 0,30 м., като терена е моделиран и височината й варира от 1,00 м. до 1,50 м. По южната граница на ПИ *** е изградена стъпаловидно стоманобетонна подпорна стена с дължина 25,00 м., дебелина 0,30 м., височината й е около 1,00 м. Посочено е, че имотът попада в отдел 315, подотдел „ш“, част от Защитена зона Натура 2000. Освен това е посочено, че имотът попада в зона със строителна забрана, съгласно Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС и е вписан в регистъра по чл. 95, ал. 2 от ЗУТ, също така попада в зона „А“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗУЧК. Прието е, че е приложим режимът на чл. 96, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. Строителството е извършено в периода от м. ноември 2021 г. до момента. Констативният протокол е връчен на жалбоподателите на 24.10.2022г. и на 31.10.2022г.
На 31.10.2022г. е депозирано възражение № РА-763-04-571/31.10.2022г. от С. и М., към което са приложени писмени доказателства.
Със заявление от 27.03.2023г. жалбоподателите са приложили писмо от Министерство на „Земеделието“.
На 20.07.2023г. Началникът на РДНСК-Варна, след като се запознал с цялата административна преписка, издал процесната Заповед № ДК-02-ВН-12, с която разпоредил премахването на незаконен строеж: „Подпорна стена“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, гр. Варна.
От страна на жалбоподателите са представени писмени доказателства, от които се установява, че ПИ *** и *** се намират в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване, както и че същите имоти с № 804 и 805 по ЛУП от 2007г. са устроени като отдел 315, подотдел „я“ извън горския фонд – временно общинска собственост, служебна бележка от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, от която се установява, че ПИ 804 и 805 попадат в границите на околовръстен полигон на ЗО „Прибой“, определени с Решение № КЗ-2 на Комисията по земята от 1994г., както и писмо № 13-325/21.03.2023г. на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ и писмо № ИАГ-8968/12.04.2023г. на Изпълнителна агенция по горите.
По делото е приложена Заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на МТРС, с която е наложена строителна забрана в свлачищните райони на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, съгласно приложения от 1 до 4.
По делото е представено писмо от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, с което е предоставена информация относно ПИ №№ 804 и 805. В писмото се сочи, че въпросните имоти са извън обхвата на земеделските земи, определени с план за земеразделяне.
По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза заключението, по която съдът приема за компетентно и безпристрастно. Вещото лице е дало заключение, че в имота са изградени две подпорни стени, които са от стоманобетон и следват по протежение денивелацията на терена. Експертизата сочи, че подпорната стена по югоизточната граница е с височина, която варира от 0,55 м. до 1,15 м. над нивото на прилежащия терен, дължината е 18,85 м. Височината на подпорната страна по югозападната граница варира от 0,44 м. до 1,20 м., дължината е 24,92м. Експертизата дава заключение, че ПИ *** попада в територия със зона Ок1 – курортни зони и комплекси в зелена среда. От друга страна имотът попада в зона „А“ по ЗУЧК, а също така и в зона за защита по Директивата за птиците, зона за защита по Директивата за хабитатите и в зона със строителна забрана. Вещото лице сочи, че имотът като попадащ в зона „А“ по ЗУЧК, съгласно ОУП е с устройствени показатели, както следва: Плътност на застрояване – макс. 20 %; кинт – макс 0,5; озеленяване – мин. 70%; височина на застрояване – до 7,5 м., а според действащият за имота План за регулация и застрояване на КЗ „Прибой“, одобрен с Решение № 4251-7 по Протокол № 44/02.08.2006г. на Общински съвет – Варна е с показатели Плътност на застрояване – макс. 25 %; кинт – макс 0,8; озеленяване – мин. 60%; ниско застрояване с етажност от 1-3 етажа, височина до 10 м. Експертът посочва, че имотът попада в обхвата на Заповед № РД-02-14-300 от 21.04.1997г. на МТРС. Към експертизата е изготвена графична част и снимков материал. В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: подпорна стена може да бъде едно съоръжение, когато в имота има денивелация, а когато е разположено по границата на имота, същото може да играе ролята и на ограда. Според вещото лице в настоящия случай строежът има двояка функция – подпорна стена и ограда.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, А. съд – Варна достигна до следните правни изводи:
Жалбите са процесуално допустими - подадени в законоустановения срок от лица, имащи правен интерес от обжалването .
Разгледана по същество, съдът намира жалбите за неоснователна, поради следните съображения:
С оспорената № ДК-02-ВН-12/20.07.2023г. на Началника на РДНСК – Варна е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Подпорна стена“, находящ се в ПИ *** по КК и КР на к.з. „Прибой“, район „Аспарухово“, гр. Варна.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях.
От представената по преписката Заповед № РД-13-047/04.02.2022г. /л. 56-60 от преписката/ Началникът на ДНСК е предоставил свои функции по ЗУТ на началниците на регионални дирекции, включително да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до трета категория или части от тях /т. 11 от заповедта/. Заповедта е издадена от началника на РДНСК -Варна, поради което същата е издадена от компетентен материално, по степен и териториално орган, в изискуемата за валидността й писмена форма и съдържа минимално изискуемите с чл.59 от АПК реквизити. Посочен е издателят на заповедта, адресата, строежа, по отношение на който е разпоредено премахване, изложени са фактическите и правни основания за издаването й.