Определение № 239 от 21.04.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело № 20265330202012 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и е образувано по подадена жалба от В. Е. Г., против постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.03.2026г. по досъдебно производство (сл.д.) № 190/ 2021г. по описа ОСО при ОП- Пловдив, пр.пр. № 9210/ 2021г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 286 ал.1 от НК. Постановлението се обжалва единствено относно основанието за прекратяване от 243 ал.1 т.2 НПК, на 243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Иска се от съда изменение на основанието за прекратяване.

Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, лице.

Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Подадена е в законоустановения за това 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По досъдебното производство В. Е. Г. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.286 ал.1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до нередовност на постановлението от външна страна. Постановлението на 1 прокурора представлява официален диспозитивен документ и съгласно чл.199 ал.2 от НПК, следва да съдържа данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава, мотиви, диспозитив и подпис на органа, който го издава. В конкретния случай, в постановлението не се съдържат ясно, точно и конкретно фактическите констатации, приети за установени от прокурора. Фактическата обстановка не е пълна и не са посочени всички обстоятелства, които подлежат на проверка. В постановлението не се съдържат пълни и изчерпателни мотиви. Прокурорът неясно и неконкретно е описал фактическата обстановка, случила се в обективната външна действителност, изложена като последователен и синхронизиран със събраните по делото доказателства, разказ. При описването на фактическата обстановка, която се приема за установена в прекратяващото производството постановление, прокурорът не е описал именно тези факти, които е приел за установени и доказани, в резултат от цялата сложила се дейност на досъдебното производство. Не са посочени конкретните действия- фактически констатации, които прокурора намира за установени.

В крайна сметка, напълно неясно остава, според прокурора, каква е действителната фактическа обстановка. Не е посочено, кои показания на свидетелите прокурора кредитира като достоверни, и кои не, и защо е така. Не е направен никакъв анализ на събраните по досъдебното производство доказателства. Не е направен пълен, обстоен и прецизен анализ на всички събрани по делото доказателства, чрез извършването на отделна преценка на всяко едно поотделно и на всяко едно взето заедно с другите събрани по делото доказателства. В постановлението прокурорът следва ясно да опише всички факти, които приема за установени, и са относими към конкретния правен спор. След като изложи фактите, следва да посочи доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства, като когато част от тях са противоречиви, се налага освен изброяването им и допълнителна обосновка защо е дадено доверие на едни, а е отказано да се кредитират други. Този стандарт не е спазен в пълнота при издаването на процесното постановление за прекратяване на наказателното производство, което го прави нередовно от външна страна. Неправилно е приложен процесуалният закон, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвянето на постановлението поради липса на посочване на 2 пълна фактическа обстановка и пълен и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, и обсъждане причините защо едни доказателства се приемат за достоверни, а други не. Това представлява липса на мотиви и минира съдебният контрол върху правилността на оформеното вътрешно убеждение. Съдът не може да подменя или замества липсващата воля на прокурора.

На следващо място, в постановлението на прокурора не е посочена нито дума относно това дали действително прокурора счита, че посоченото от него основание за прекратяване – чл.243 ал.1 т.2 от НПК – недоказаност на обвинението, е така. Това се черпи единствено от посоченото цифрово изписване на основанието за прекратяване. В постановлението прокурорът е следвало да посочи дали действително счита, че обвинението не е доказано, да изложи мотиви за това, да анализира доказателствата защо това е така, и да посочи от правна страна защо обвинението не е доказано. В този смисъл в постановлението няма нито дума дали прокурора счита обвинението за недоказано.

Въпреки това, обаче настоящият съдебен състав приема, че очевидно волята на прокурора е да прекрати производството по посоченото от него основание по чл.243 ал.1 т. 2 от НПК – недоказано обвинение.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Обосноваността се изразява в това, дали установените по делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде проверено дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за 3 извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната истина.

В конкретния случай, са налице конкуриращи реабилитиращи основания за прекратяване на наказателното производство. Обвиняемият може да поиска от съда да измени основанието за прекратяване на наказателното производство от това по чл.243 ал.1 т.2 от НПК на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Вж. Чинова, М., Досъдебното производство, Теория и практика, Сиела, 2013г, София, стр.443.

Подадената жалба за изменение на основанието е основателна и следва да бъде уважена. От събраните по досъдебното производство доказателства с категоричност се установява изначалната несъставомерност на повдигнатото обвинение по чл.286 ал.1 от НК, и не се касае за неговата недоказаност, на основанието на което е прекратено наказателното производство. Съдът приема фактическата обстановка посочена от прокурора и не се налага нейното преповтаряне. От доказателствата по делото не се установява конкретно лице извършител на престъплението в изпратеното съобщение от жалбоподателя, не е установено кое е лицето което евентуално е поставило наркотичното вещество в автомобила и кой е автомобила. На следващо място, основателно е възражението и, че свид. Д. Т., на когото е предадено процесното съобщение не е „надлежен орган“ по смисъла на чл.286 ал.1 от НПК, който може да инициира наказателно производство.

Предвид гореизложеното, обжалваното постановление за прекратяване на наказателно производство следва да бъде изменено в частта на основанието за прекратяване, а именно от това по чл. чл.243 ал.1 т.2 от НПК в това по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Предвид гореизложеното, и на основание чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК, Районен съд- Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.03.2026г. по досъдебно производство (сл.д.) № 190/ 2021г. по описа ОСО при ОП- Пловдив, пр.пр. № 9210/ 2021г. по описа на Районна прокуратураПловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 286 ал.1 от 4

НК, в частта относно основанието за прекратяване на наказателното производство: от чл.243 ал.1 т.2 от НПК – обвинението не е доказано, на чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата част.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5