Решение № 84 от 21.04.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 132/2022
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 21.04.2022
- В сила
- 21.04.2022
- Състав
- Росица Бункова, Маргарита Пламенова Алексиева, Петър Пандев
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130,ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.130,ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 130,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.131,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Б., 20.04.20... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Бункова
Членове:
Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Б. Ек. Т. Д. като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20...1200600132 по описа за 20... година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на Л. Б.
АНД. от гр.Б. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 90. от 12.01.20... год., постановена по нохд № 6.../20... год. по описа на РС Б..
С цитираната присъда, РС Б. е признал подсъдимият Л. Б. АНД. от гр.Б., с ЕГН: ********** за виновен в това, че на 22.10.20... год., около 14:40 часа, в гр.Б., пл.“Г. И.“ №1, в сградата на Община Б., на партерен етаж, чрез нанасяне на удари с крака и глава в областта на главата на Г. С. М., служител на Община Б., специалист „Видеонаблюдение“, при Звено Обществен ред и сигурност, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на лявата орбита и хематом на лявата орбита и лявата скула, с което му е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, при и по повод изпълнение на службата му - престъпление по чл.131 ал.1 т.1 пр.1 във връзка с чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание същия законов текст, вр. чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева. Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – Б. сума в размер на 460 лв. , представляваща сторени по делото разноски, по сметка на РС Б. сумата от 180 лв. , представляващи сторени в хода на съдебното производство разноски, както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Сочи се във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, че не са установени с необходимата доказателствена съвкупност елементите както от обективна, така и от субективна страна на деянието, в което А. е обвинен- по чл.131, ал.1 т.1 във вр. с чл.130,ал.1 от НК. Другото възражение на подсъдимия е , че съдът при постановяване на присъдата си не е приложил разпоредбата на чл. 130,ал.3 от НК- да освободи и двамата от наказание, тъй като и пострадалия е причинил на подсъдимия лека телесна повреда. Счита, че неправилно решаващия съд е кредитирал видеотехническата експертиза, в заключението на която е посочено, че може да се посочи, че едно от лицата на записа е пострадалия. Намира, че 1 мотивите на РС страдат от порок, тъй като не е ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел, че от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на това такава, с която А. да бъде признат за невиновен.
В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и със защитника си. Поддържат жалбата по наведените в допълнението към нея доводи, както и искането си за оправдаване на подсъдимия. В право на лична защита А. твърди, че деянието е извършено от него при самоотбрана, като пострадалия го предизвиквал и го ударил първи. В право на последна дума поддържа искането се да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата, като намира, че обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изразява становище, че не са налице основания за приложение на института на реторсията, тъй като разпоредбата на чл.130,ал.3 от НК може да се приложи само за престъпления по чл.130,ал.1 и ал.2 от НК, но не и за престъпления по чл.131,ал.1, каквото е обвинението на подсъдимия. Наред с това, счита, че е безспорно по делото, че телесното увреждане на подсъдимия е получено в резултат на нанесения от него с глава удар по пострадалия. Счита, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав като въззивна инстанция по делото, след като се запозна с изложеното в жалбата и допълнението към нея, становищата на страните и събраните доказателства и след като извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда и извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК, намира следното:
Решаващият съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, тъй като е сторил това след верен анализ на доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в НПК ред, поради което и правилно е установил, че подсъдимият Л. Б. АНД. е от гр.Б., безработен и не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК към дата 22.10.20... год.
Осъден е с Присъда №92.../30.03.20...г., влязла в сила на 15.04.2021г., постановена по нохд №948/20...г. по описа на Районен съд гр.Б., с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. Пострадалия Г. С. М., към дата-22.10.20... год. заемал длъжността „специалист Видеонаблюдение“ звено „Обществен ред и сигурност“ в Община Б.. Задължение, произхождащо от длъжностната му характеристика е да извършва физическа охрана на административната сграда на Община Б. и да отговаря за вътрешния ред в нея. Г. М. бил на работното си място и изпълнявал служебните си задължения в административната сграда на Община Б., находяща се на адрес пл.“Г. И.“ № 1, на 22.10.20г. за времето от 08 часа до 17:30 часа . Около 14:25 часа, в стая № 205, представляваща кабинет на зам. – кмет на Община Б.
В. П. се намирали свидетелите Г. Б. Х. П., и двете служители в Община Б. и В. Л. А.а, която е бивш служител в общинската администрация и е майка на подсъдимия А.. Тъй като възникнал конфликт, в който свидетелката А.а се държала агресивно, в кабинета на П. бил извикан и отишъл в изпълнение на служебните си задължения свидетеля М.. Последния следвало да придружи свидетелката А.а от кабинета на свидетелката В. П. до изхода на сградата на Общината. Излизайки от кабинет 205 двамата- М. и А.а тръгнали да слизат по стълбите в сградата, намиращи се от страна на Драматичен театър „Н. В.“ гр.Б.. Докато се намирали между втория и първия етаж при тях дошъл и подсъдимия А., като започнал да отправя към свидетелят М. обидни изрази и ругатни, като продължили и тримата да слизат по стълбите. В момент, в който се намирали между първия етаж и партера, подсъдимият изблъскал свидетелят М., при което последния загубил равновесие и паднал по стълбите и търкаляйки се стигнал до партера, където се ударил в изградена плексигласова преграда, ограничаваща достъпа на граждани до стълбището и асансьорите, преградата се счупила, а М. се спрял и изправил, а А. и майка му седнали на намиращи на партера фотьойли. Почти веднага след това по тези стълби слезли свидетелите Г. Б. Х. П. и Г. Т., които видели и счупената плексигласова преграда и седналите на фотьойлите – подсъдим и неговата майка.
2
В този момент А. попитал майка си, с кои две служителки е имала пререкания и свидетелката А.а му посочила свидетелките П. и Б., които вече се намирали на партера и А. започнал да отправя към последните обидни думи и ругатни. Тогава свидетелят М. отправил забележка на подсъдимия, при което последния станал от фотьойла, на който седял и се насочил към свидетелят Марко. Доближил го, хванал го за раменете и му нанесъл удари с главата в главата на М., а след като пострадалия се привел- и с крака в областта на главата на М.. По това време на партера се били събрали и други служители на Община Б. сред които и св. К., св.Г., К., св.С., последния от които се опитвал да ги разтърве. Междувременно бил подаден сигнал към органите на МВР и на място пристигнал патрул на 01 РУ Б. в състав св.Г. и Г., като било образувано и настоящото досъдебно производство. Още на място присъстващите свидетели, посочени по-горе видели, че М. има наранявания в областта на лявата скула и лявата орбита на главата и по лицето му се стичала кръв. Поради това свидетелят М. посетил ЦСМП при МБАЛ Б., където раните му били обработени хирургически.
В хода на ДП е изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че в резултат на нанесените удари на Г. М. е причинена разкъсноконтузна рана на лявата орбита и хематом на лявата орбита и лявата скула, обосноваващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че тези обективно констатирани травматични увреждания на М. са в пряка причинно-следствена връзка от нанесените му удари.
Подсъдимия също получил увреждания, поради което и след като е представил медицински документи за тях е назначена и изготвена от д-р А. съдебно медицинска експертиза и за уврежданията на Л.А.. От заключението на същата се установява, че на подсъдимия А. при преглед са констатирани увреждания с характер на лека телесна повреда, а именно охлузвания и кръвонасядания на лицето, кръвонасядане в слабинната пубисна област и дясното бедро. Вещото лице изяснява, че тези увреждания по медико-биологичен характер са причинили на подсъдимия болка и страдание. Относно механизма на причиняване на същите д-р А. е изяснил, че е възможно това нараняване да е получено по време и място твърдени от подсъдимия, може да се получат при нанасяне на удари глава в главата на друго лице.
Назначена е и още една експертиза в хода на ДП- това е видеотехническата и лицевоидентификационна експертиза, на диск от камера в сградата на Общината. Изготвена е от вещото лице Л. П., който в заключението си сочи, че по записите няма манипулации, както и, че трудно може да се установят индивидуални белези на лицата, но може да се предположи, че на камерите се виждат подсъдимия и свидетеля М. Експерта е посочил и последователността на ударите и тяхната насоченост.
Така установеното във фактическо отношение е изяснено чрез верен анализ на противоречиви гласни доказателствени средства, като РС е посочил в мотивите си и се е аргументирал защо дава вяра на едни от д.свидетелите, а не кредитира останалите, на заключенията на вещите лица по трите експертизи и на писмените доказателства събрани в хода на производството по делото.
Решаващият съд е кредитирал показанията на свидетеля Г. М., като правилно е отчел, че в предвид и на качеството му на пострадало лице, същият може да се предположи, че е заинтересован от изхода на процеса. В случая обаче показанията му не само са последователни и непротиворечиви, но и напълно кореспондират с показанията на свидетелите- Г. Т., Т. Д., Л. К., Г. Б. Х. П., Н. Б., Т. Г., Щ., С., К., както и със заключението на изготвената на него съдебно-медицинска експертиза и това на видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза. Правилно РС е дал вяра на показанията на посочените по-горе свидетели, а не на свидетелката А.а. Това е така, не само поради обстоятелството, че първата група свидетели са многобройни, но и поради факта, че показанията на А.а се явяват напълно изолирани от целият доказателствен материал, с изключение на обясненията на нейния син- подсъдимия А.. Освен, чеса изолирани тези показания, то съдът намира, че са и заинтересовани, тъй като подсъдим в производството по 3 делото е сина на тази свидетелка и тя е пряко заинтересована да даде показания в защита на сина си.
Така посочената по-горе първа група свидетели, в зависимост от показанията си за различни обстоятелства, изясняват пълната последователност на деятелността на подсъдимия, при която той е осъществил състава на престъплението в което е обвинен от обективна страна, вкл. и мястото и времето на извършване на същото /макар и за последните да няма противоречиви доказателства/. От показанията на свидетелите Б. и П. и тези на В. П. се установява с категоричност причината за възникване на инцидента- поведението на свидетелката В. А.а, което тя е имала в присъствието на първите две свидетелки в кабинета на зам.кмета П.. Именно, това поведение на А.а е станало причина и да се извика пострадалия М., в качеството му на длъжностно лице в кабинета на П. и да се налага същият да я придружава до изхода на сградата на Общината. Пак свидетелките П. и Б. са възприели и обстоятелството, че е счупена плексигласовата преграда на стълбищната клетка, по която слезли подсъдимия, майка му и М., както и факта, че първите двама седят във фоаето на Общината. Те са възприели конфликта между А. и М., като показанията им кореспондират със заключението на видеотехническата експертиза и от показанията на свидетелите- Г., К., К., С., които също възприели нападението на подсъдимия над пострадалия, като дори свидетеля С. направил опит да ги разтърве. Част от тях са чули и словесната агресия от страна на А.. Тук е мястото да се отбележи, че настоящия съдебен състав не споделя възраженията на подсъдимия, направени в допълнението към въззивната му жалба, че присъдата почина на предположения, тъй като вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза не е категорично кои са лицата, заснети от камерата. За установяване на това обстоятелство са събрани множество гласни доказателствени средства, поради което и заключението на експерта Пъдевски не е единственото въз основа на което е изяснено авторството на деянието, като дори и следва да се посочи, че подсъдимия в обясненията си не оспорва факта, че е влязъл във физически сблъсък с М., но твърди, че е бил предизвикан за това и не е нанесъл първия удар. Обясненията му обаче се опровергават от заключението на видеотехническата експертиза, от показанията на посочените по-горе свидетели, от които е видно, че той е бил лицето с агресивно поведение, започнал физическия сблъсък с пострадалия М.. Поради това съдът намира, че тези му обяснения не са насочени към разкриване на обективната истина, а са средство за защита. Наред с това показанията на пострадалия и на очевидците и заключението на посочената експертиза сочат, че подсъдимия е нанесъл удар с глава по главата на пострадалия, което пък вещото лице д-р А., изготвил съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия, сочи като напълно възможен механизъм за причиняване на увреждането по лицето на А.. Относно авторството на деянието следва да се кредитират и показанията на полицейските служители св.Г., св.Г. и В., които макар и да не са очевидци, са посетили мястото на деянието, веднага след подадения сигнал, разговаряли са с очевидците, както и с подсъдимия.