Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 20.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 49/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
20.01.2026
В сила
20.01.2026
Състав
Росица Божилова, Татяна Костадинова, Анна Ненова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 , ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.137а , ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. С., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря И.на Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900049 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. против решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 181/10.01.2024 г. по гр.д.№ 142/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от касатора против ЗД „ОЗК - Застраховане„ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинност с ПТП от 18.09.2022г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, за разликата над присъдените 63 000 лева и до претендираните 100 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в протИ.речие с материалния закон: чл. 52 ЗЗД – предвид изключително занижен и крайно несправедлив размер на присъденото обезщетение, спрямо действително установените болки и страдания от причиненото на ищцата увреждане, както и чл.51, ал.2 ЗЗД, поради неправилно прието съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че нарушението на материалния закон е резултат от недостатъчния анализ на установените, но само формално възпроизведени факти и обстоятелства.

Досежно приложението на чл.

1

52

ЗЗД акцентира на:

1/ многокомпонентния характер на трамватичните увреждания / травма в областта на дясно око, оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб, кръвоизлив под конюктивата на дясна очна ябълка, открита фрактура на носните кости с дислокация на носната пирамида, контузия на гръдния кош, фрактура на 3-то дясно ребро, контузия на белия дроб двустранна /Л 1/, фрактура на 12-ти гръден /Тх12/ и 1-ви поясен прешлен /Л 1/, фрактура на процесдус трансверзи в дясно на С7, Тх2, ТхЗ, Тх4, и Тхб и фрактура на средна трета на лява ключица /; 2/ извършена тежка транспедикуларна шествинтова стабилизация на гръбначния сегмент и оперативно лечение на фрактурата на носните кости; 3/ продължителния и неприключил възстановителен период – 12 месеца за най-тежката гръбначна травма, с окончателен хоризонт на възстановяване между 18 до 24 месеца; 4/ дискомфорта от използването на чужда помощ за хигиенно - битови нужди по време на възстановяването в домашни условия; 5/ ненастъпило пълно възстановяване, резултиращо в продължаващи и към настоящия момент болки и затруднения в ежедневните битови дейности, болки при стоеж и продължително движение; 6/ остатъчни белези – леко изкривен нос с белег от зараснала рана 1см. на 2 см., видима деформация с изпъкналост напред на ключицата, оперативен 15 см. белег в гръдно-поясната област. Подчертава се, че ПТП е довело до емоционално-психични промени у пострадалата, установени от приета по делото СПЕ и изразяващи се в клинични изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство, обусловило интервенция от психиатър и психотерапевт. Касаторът счита, че обезщетението не е съобразено и с икономическата конюнктура към момента на увреждането.

Неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обосновава с извод на съда, почиващ на предположения, а не на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалата, в причинност с вредоносния резултат. Сочи се, че непоставянето на предпазен колан не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване, а следва да бъдат събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието е бил поставен предпазен колан, каквито доказателства, според касатора, не са били ангажирани.

Ответната страна - ЗАД „ОЗК - Застраховане„ АД – не е депозирала отговор на касационната жалба.В представената писмена защита оспорва основателността на касационния довод за произнасяне на въззивния съд в нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид съдържанието на събраните доказателства. Приетият от въззивния съд размер е справедлив за ищцата, а същевременно и спрямо ответника, тъй като не води до неоснователното й обогатяване, отчита инфлационните процеси към момента на увреждането и не обезщетява презумптивни, а само доказани вреди, съобразно тяхното съдържание, тежест и последици. Доводите за нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът намира бланкетни. По делото е безспорно доказано, че част от травмите – при това конкретно посочени от СМЕ - не биха настъпили при поставен от пострадалата предпазен колан.

2

Отговор на касационната жалба е постъпил от третото лице помагач – Агенция „Пътна инфраструктура“, с доводи по съществото на спора и за правилността на въззивното решение, като се оспорва касационната жалба на ищцата.

С определение № 1348/30.01.2025 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване по въпроса

„за приложение критерия за справедлИ.ст, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД„, при допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснован с приложението на ППВС № 4/1968г..

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

Ищцата Д. К. П. е предявила срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“АД гр.С. иск, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 18.09.2022г., по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, като твърди, че е получилa фрактури на прешлени на гръбначния стълб, на трето ребро вдясно, фрактура на носни кости, фрактура на лява ключица, оток и кръвонасядане на клепачите, охлузна рана на долен клепач до мигления ръб, субконюнктивна хеморагия, счупване на зъби. Сочи, че състоянието й наложило провеждане на две тежки операции и било съпроводено със силни болки, затруднения в движенията, дишането и храненето и обезобразяване. Твърди, че и към момента на подаване на иска 22.02.2023г. – все още не може да се обслужва самостоятелно, поради което се нуждае от чужда помощ в ежедневието си, като болките продължават.

Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от заключението на КСМАТЕ, работила върху представената по делото медицинска документация, след личен преглед на пострадалата и съобразявайки свидетелските показания. Вследствие ПТП ищцата е получила съчетана - лицево-челюстна, гръдна, гръбначна и на опорно - двигателния апарат - травма, включваща следните травматични увреждания : травма в областта на дясно око, с оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач по миглен ръб и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка; открита фрактура на носните кости, с дислокация на носната пирамида и затруднено носно дишане; контузия на гръден кош; фрактура на трето дясно ребро; контузия на бял дроб двустранно върхово ; фрактура на 12-ти гръден и първи поясен прешлен; фрактура на процесус трансверзи вдясно на С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 ; фрактура в средна трета на лява ключица. След произшествието е приета в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" , за периода от 18.09.2022 г. до 03.10.2022 г..Претърпява транспедикуларна шествинтова стабилизация на увредения гръбначен сегмент. Извършена е и мануална репозиция на носните кости и двустранна тампонада, както и външна имобилизация на лявото рамо, предвид фрактура на ключицата, с предписан постелен режим. В заключението е посочено, че 3 фрактурата на носните кости е с възстановителен период до 30 дни, съпроводен с интензивни болки и страдания и умерени такива до 2 месеца.

Гръдната травма е с идентичен период на интензивни болки и възстановителен период до 2 месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен прешлен е довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца, значителни до 6 месеца и умерени до момента. Фрактурата на страничните израстъци С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 са довели до трайно затруднение на движенията на снагата , съпроводени с интензивни болки до 30 дни и умерени до два месеца. Фрактурата на лявата ключица е довела до трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок от месец и половина – два месеца, при интензивни болки през първите 30 дни и умерени до два месеца. Травмата на дясното око е предизвикала болки и страдания за срок до 15–20 дни.

Ищцата е провела два курса по физиотерапия. При извършения личен преглед от вещите лица се установява, че е в добро общо състояние, без двигателен, сетивен или рефлекторен дефицит, със съхранена походка. Носът е леко изкривен надясно и с видим белег от зараснала рана с неправилна звездовидна форма, бледорозов цвят и размери 1см./2 см..В гръдно-поясната област е видим 15 см. оперативен белег. Вещите лица са посочили, че възстановителният период при гръбначни травми от типа на процесната продължава поне 12 месеца, при липса на усложнения, а пълна ксонсолидация на увредения гръбначен сегмент настъпва след 18 - 24 месеца.

В заключението на КСМАТЕ се посочва, че самокатастрофиралият автомобил, в който е пътувала ищцата, е оборудван с предпазни колани за всички места. При реализирания удар, телата в купето се придвижват от инерционните сили напред и надясно. Травмите на лицето и ключицата са резултат от достигане до вертикалната част на дясната предна седалка.

Травмата на върховата част на белите дробове е в резултат на рязкото спиране движението на тялото след удара, от удар отвътре към гръдната стена.

Счупването на 12-ти гръден, първи поясен прешлен, фрактура на трето дясно ребро и на страничните израстъци на шиен и гръдни прешлени се сочи като увреждане от компресионен тип – при натоварване по оста на тялото, съчетано с ротация. Няма данни за настъпили деформации на автомобила в зоната на дясна задна седалка, за да се приеме, че травмите са причинени от притискане на тялото при такива деформации. При разпит в открито съдебно заседание вещите лица уточняват, че според характеристиката на уврежданията лицевата и травмата на ключицата са в безспорна причинност с непоставен предпазен колан. Сочат, че уврежданията на гръдния и поясния прешлени / най-тежката травма / са с компресионна характеристика – от натоварване по оста на гръбначния стълб / хиперфлексия / и могат да се получат и с поставен предпазен колан. При разпит в открито съдебно заседание експертите заявяват, че и това увреждане по-скоро би настъпило при непоставен предпазен колан. В обобщение: налице е категоричност в заключението на експертите, че част от травмите са в причинност с непоставен от пострадалата предпазен колан, а друга част са могли да настъпят и с поставен, и без поставен предпазен колан .

4

От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се установява актуално и към момента на прегледа тревожно-депресивно състояние на пострадалата. Произшествието е отключило разстройство в адаптацията, усложнило се в смесена тревожно-депресивна реакция, достигнала клиничните изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство / класификация F 41.2 /, без данни за посттравматично стресово разстройство.

Смесеното тревожно-депресивно разстройство изисква по-дълъг период за възстановяване и необходимост от регулярни прегледи и терапевтични намеси на психиатър и психотерапевт.

Разпитаната по делото свидетелка Б. И. заявява, че в резултат на травмите Д. била напълно обездвижена, на легло – около 2-3 седмици след изписване от болницата. След произшествието била стресирана, много уплашена, с разпран нос , изпитвала затруднения в дишането, както и с дефекацията. Свидетелката я обслужвала през цялото време – хранене, преобличане, тоалет, смяна на памперси и пр. Имала силни болки и не можела да движи дясната си ръка поради фрактурата на ключицата и обездвижването й. Ограничени били и движенията й в кръста и гърба.