Решение № 30 от 14.03.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500518 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. В., Н. Г. В., двамата от гр.Ст. и Й. З. В. от гр.Д., чрез процесуалния им представител, против решение №260026 от 29.04.2021г. по т.д. №90/2019г. на Окръжен съд Ямбол, с което е отхвърлен искът им против Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за сумите от още по 120 000 лв. за първите двама и още 150 000 лв. за третия, ведно със законната лихва, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Н. В., настъпила при ПТП на 17.06.2014г. с участието на товарен автомобил-влекач, управляван от турския гражданин Б. К..

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност. Платените от бюрото на 30.01.2015г. суми, ищците приемат на първо място като изплащане на дължимите лихви за забава. Изложени са и съображения за претърпени от ищците, първите двамародители за загиналата, а третият-неин съпруг, значителни над обичайните болки и страдания от смъртта на М. В.. Анализирани са свидетелските 1 показания и писмените доказателства, като е направен извод, че заплатените от ответника извънсъдебно суми в размер на 80 000 лв. за родителите и 100 000 лв. за съпруга, са недостатъчни да обезщетят претърпените неимуществени вреди от загубата на 27 годишната им дъщеря и съпруга и се явяват несъобразени с изискването на чл.52 ЗЗД за справедлива обезвреда.

Сочи се и несъобразяване с икономическата обстановка в страната и определените лимите по застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е позоваване на съдебна практика. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове в пълен размер, в едно с присъждане на съдебните разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за двете инстанции.

Подаден е отговор от НББАЗ, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се поддържа като правилно и обосновано. Доводът на въззивниците, че платените от бюрото суми са приети като плащане на лихви за забава, според въззиваемата страна, е извън предмета на спора, тъй като няма такова твърдение в исковата молба, а и след доклада на делото пред първата инстанция. Освен това, плащането е извършено в тримесечния срок за произнасяне по извънсъдебните претенции, което изключва дължимост на законни лихви за забава, още повече, че такива не са поискани по заявлението на ищците за щетата. Обстоятелствено са изложени съображения за пълнота на мотивите на първата инстанция, в които са разгледани изчерпателно събраните по делото доказателства и са направени обосновани изводи за недоказаност на претенциите, изхождайки от изискването за справедливост на обезщетенията. Алтернативно е посочено, че ако въззивният съд счете, че следва да се присъдят допълнително суми за обезщетение, лихвата за забава не се дължи от предявената дата на ПТП – 17.06.2014г., а едва след изтичане на законоустановения тримесечен срок за произнасяне по извънсъдебната претенция. Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като атакуваното решение бъде потвърдено, в едно с присъждане на сторените от бюрото съдебни разноски.

Подадена е и частна жалба от М.В., Н.В. и Й.В. против определение № 260147 от 14.07.2021г., с което са осъдени да заплатят на НББАЗ съдебни разноски в размер по 4 716 лв. за В. и 5 436 лв. за В.. Твърди се, че липсва направено надлежно искане за изменение на решението в частта за разноските. Заявено е, че така присъдените разноски са недължими и 2 прекомерно завишени, с оглед правната сложност на делото и следва да бъдат намалени по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Освен това, липсали доказателства за извършено плащане на съответните разноски с включен ДДС, както и представен списък с разноските. Изтъкнато е и обстоятелството, че на основание чл.83, ал.2 ГПК ищците са освободени от внасяне на държавна такса и разноски. Считат, че съдът следва да прецени и дали присъждането на посочените размери е морално, както и дали това не се явява имуществена санкция за упражняване на законни права. Претендират отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените разноски по реда на чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност.

Депозиран е отговор от НББАЗ, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и е направено искане същата да бъде оставена без уважение.

Сочи се, че бюрото е отправило надлежно искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като са поискани такива за един адвокат по предявените три отделни иска. Плащането е доказано с приложената фактура и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество.

Приложен е и списък с разноските. Според ответника, твърдението в частната жалба за недължимост и прекомерност на присъдените разноски е лишено от правни аргументи. Размерът на разходите за адвокатско възнаграждение е съобразен с минимума по Наредба №1/2004г. на ВсАС.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд в надлежно развило се исково производство по допустим иск.

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с чуждестранно застрахователно дружество и има правното си основание в чл.282, ал.5 КЗ /отм./, вр. чл.45, чл.52 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че на 17.06.2014г. на път I-17, при км. 280 в района на Каравеловско ханче, Ямболска област, при участието на 3 товарен автомобил-влекач „Рено-Премиям“ с турски рег. №* с ремаркецистерна, е причинена смъртта на М. Н. В., род. на 21.01.1987г., като при десен завой задните състави на товарната композиция са навлезли в насрещната лента като преграда пред движещия се насрещно лек автомобил „Дачия“, последвал удар, в резултат на което е настъпила смъртта на водача на лекия автомобил М. В.. По случая е образувано ПД № 169/2014г. по описа на РУ Тунджа – Ямбол, спряно с постановление от 10.03.2020г. на Окръжна прокуратура – Ямбол до получаване на отговор по молба за правна помощ, отправена до компетентния съдебен орган на Република Турция.

Страните не спорят по отговорността на ответника по прекия иск за настъпилото непозволено увреждане на ищците при горното ПТП. Не се оспорва вината на водача на товарния автомобил и механизмът на настъпилото ПТП, както и валидността към датата на произшествието на застрахователното правоотношение по застрахователен договор на турския автомобил с „Mapfre Genel Sigorta A.S.“ Следователно, налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и залегналата в чл.282 и сл. КЗ /отм./ регламентация за заплащане на обезщетение от националното бюрото по системата „Зелена карта“, предявеният иск за заплащане на обезщетение за настъпили от ПТП вреди е доказан по основание.

При липса на спор за отговорността на ответника, по подаденото от ищците заявление от 13.11.2014г., НББАЗ е определило и заплатило обезщетения за неимуществени вреди от процесния деликт, както следва: по 80 000 лв. на М.В. и Н.В., родители на загиналата и 100 000 лв. на Й.В., неин съпруг, видно от приложените по делото преводни нареждания от 30.01.2015г. Въззивниците считат заплатените обезщетения за занижени и са предявили разглежданите искове за присъждане на още по 120 000 лв. за родителите и още 150 000 лв. за съпруга.

Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена от съда при условията на чл.52 ЗЗД по справедливост. Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на увреждането, със степента на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а така също и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване.

4

За установяване на преживените от въззивниците болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря, респ.съпруга, пред първата инстанция са разпитани свидетелите Г. Г. и З. Я.. Първият заявява, че в деня на катастрофата Й.В., с когото са приятели от деца, позвънил и му казал за смъртта на М.. Състоянието му било критично, не може да се опише.

Свидетелят бил на почивка и веднага се прибрал. Видели се на втория ден след произшествието. Родителите на загиналата М. били много зле. Те се затворили в себе си, не излизали, постоянно скърбели за дъщеря си, с която били много близки. Към момента на произшествието М. живеела със съпруга си, но преди това около три години живели при родителите-ищци.

Свидетелката Я., много близка приятелка на М., установява в показанията си, че в деня на произшествието Й. и звъннал и съобщил за трагедията с М.. Той почти не можел да говори. Много тежко понасял тази трагедия. На погребението Я. се видяла и с родителите на М.. Те не били на себе си, били много зле. Всяка седмица свидетелката държала връзка с тях.

Майката на М. изпаднала в депресивно състояние. Приятелките на М. искали да върнат майка и към живота. Родителите били много променени. От хора с чувство за хумор, сега просто живеели. Не пътували, не общували с хора, затворили се в себе си. Преди загубата очаквали да се появят внуци, да станат баба и дядо.

При горните фактически обстоятелства, безспорно са установени преживени от ищците значителни болки и страдания от смъртта на пострадалата при процесното ПТП М. В., на 27 години. Загубата на дете и съпруга несъмнено е от най-тежките, най-болезнените преживявания с траен отпечатък върху по-нататъшния живот на ищците, които като родители, респективно съпруг са имали силна емоционална връзка със загиналата.

Всички те са преживели тежко смъртта на пострадалата, изпадайки в емоционална неустойчивост, особено майката, стигнала до депресивно състояние. Ищецът Й.В. е загубил своя брачен партньор, жената до себе си, с която е споделял живота си. М. и Н.В., със смъртта на дъщеря си са лишени от близостта, обичта и подкрепата на своето пораснало дете, с което са се надявали да споделят бъдещи радости от внуци.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че за пълна обезвреда на претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в понесени от тях душевни болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря, 5 респ.съпруга, настъпила в резултат на процесното ПТП, следва да бъде присъдено обезщетение от по 130 000 лв. за всеки един от тях. Посоченият размер покрива изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, при отчитане на икономическата обстановка в страната към момента на деликта, намерила израз в определените нормативно застрахователни лимити, като е съобразен и със съдебната практика /вж.решение № 60093 от 19.10.2021г. на ВКС по т.д.

№1603/2020г.,I т.о.,ТК/. При определяне на еднакво обезщетение за родителите и за съпруга на загиналата, съдът взе предвид установения попродължителен интензитет на емоционалните преживявания и последиците от него за М. и Н.В.и, включая депресивното състояния на майката, макар пострадалата им дъщеря от години да има свое семейство, с което живее отделно от родителите си. От друга страна, ищецът В., като съпруг на загиналата действително е преживял най-непосредствено и тежко загубата на своя брачен партньор, но при спадащ във времето интензитет, като понастоящем има нов брак и родено дете през 2015г. /вж. у-ние за семейно положение от 12.12.2019г. на Община Стара Загора/.