Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3222 от 27.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1694/2024
Вид
Определение № 3222
Подписан
27.12.2024
В сила
23.12.2024
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3222 гр. Бургас, 23.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501694 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод постъпила частна жалба с вх. № 45289/29.10.2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с подател - „А1 България“ ЕАД, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Л. Ралчева против Разпореждане № 11849/28.10.2024г., постановено по частно гр. дело № 7163/2024г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Мейсънс тръст“ ЕООД със седалище гр. Бургас.

Депозираната частна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок, от лице, с правен интерес да атакува първоинстанционното разпореждане, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало частната жалба разполага с валидна представителна власт за това, поради което и жалбата е допустима.

В жалбата се оспорва извода на съда, че заявителят не е отстранил констатираните нередовности по подаденото заявление, като не е довнесъл дължимата държавна такса в размер на 3, 75 лева. Посочва се, че неправилно и в противоречие със закона съдът е приел, че за да се намали с 15% дължимата държавна такса по заявлението следва таксата да е платена само чрез 1 виртуален ПОС на съда, а не по банков път.

В жалбата се излагат подробни съображения, като се цитира и относима съдебна практика.

С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и въззивната инстанция да разпореди да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против дружеството длъжник.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на дружеството – жалбоподател, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира, че разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

По делото е безспорно, че частно гр. дело № 7163/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по повод на депозирано Заявление на „А1 България“ ЕАД против „Мейсънс тръст“ ЕООД със седалище гр. Бургас за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Заявлението е подадено чрез ЕПЕП и е платена по банков път държавна такса в размер на 21, 25 лева, намалена с 15 %, съобразно разпоредбата на чл.

73, ал. 4 от ГПК.

С Разпореждане № 11615/22.10.2024г., постановено по частно гр. дело № 7163/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, производството по делото е оставено без движение, като съдът е дал указания в тридневен срок от получаване на съобщението да се довнесе сумата от 3, 75 лева по банков път или да внесе отново сумата от 21, 25 лева чрез виртуален ПОС в ЕПЕП, като заявителят има право да поиска възстановяване на първоначално внесената по банков път такса.

С молба от 23.10.2024г. заявителят е посочил, че не дължи доплащане на държавна такса, тъй като в разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ГПК не е посочено изискване таксата да е платена по електронен път чрез виртуален ПОС, за да се ползва 15% намаление на държавната такса.

Съдът е постановил обжалваното разпореждане, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, е отказал да издаде Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, с мотив, че съгласно Заповед № РД 13233/10.10.2024г. на Председателя на Районен съд – Бургас, във връзка с взето 2 решение на ОС на съдиите от гражданско отделение на съда, намаляването на дължимата държавна такса по смисъла на чл. 73, ал. 4 от ГПК се прилага при плащането й чрез ЕПЕП и предвидения за това виртуален ПОС терминал, при автоматично изчисляване на размера. В своите мотиви, съдът е посочил, че всеки друг начин на плащане изисква таксата да е в пълен размер и предвид на това съдът е приел, че в указания срок не са отстранени нередовностите по подаденото заявление и го е отхвърлил.

Настоящата инстанция не споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд и намира, че постановеното определение е в противоречие с нормата на чл. 73, ал. 4 от ГПК. Разпоредбата предвижда, че ако искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл.

102е от ГПК, в ЕПЕП, дължимата държавна такса се намалява с 15 %. Друго изискване в закона и по – специално, таксата да е внесена само чрез виртуален ПОС терминал, не се съдържа. Първото изречение на чл. 73, ал. 4 от ГПК предвижда само възможност за страните да внесат дължимите такси по електронен път, а не е налице връзка между тази възможност и правото на страната да плати намалена с 15 % държавна такса по искането за защита и съдействие. Начинът на плащане на таксата е без значение. Намаляването на дължимата държавна такса цели да мотивира страните да изберат този начин на извършване на процесуални действия в електронна форма за ускоряване на въвеждането на електронното правосъдие. Първоинстанционният съд, давайки указания на заявителя да довнесе държавна такса, не е съобразил, че единственото условие за плащане на 15% по-ниска държавна такса е заявлението да бъде подадено в ЕПЕП, което в случая е налице.

Мотивиран от горното, съдът намира частната жалба за основателна и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното разпореждане и вместо него да бъде постановено ново определение, като бъде постановено да се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Разпореждане № 11849/28.10.2024г, постановено по частно гр. дело № 7163/2024г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 131468980 и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Позитано“ № 8, ет. 3, офис 301 – адвокат Л. Ралчева за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против „Мейсънс Тръст“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 204759046 и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“ № 18 - 20, вх.

1, ет. 4, ап. 14, представлявано от Георги Жеков Бодуров и вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по заявлението на „А1 България“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 131468980 и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Позитано“ № 8, ет. 3, офис 301 – адвокат Л. Ралчева против дружеството – длъжник - „Мейсънс Тръст“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК 204759046 и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Борис І“ № 18 - 20, вх. 1, ет. 4, ап. 14, представлявано от Георги Жеков Бодуров за следните суми:

- 380, 02 лева, представляваща неплатени месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор ID на клиент 505214980, партида 108731562, ID на Договор М6022993 от 12.06.2018г. за периода от 16.03.2024г. до 16.06.2024г., ведно със

- законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

- 14, 52 лева, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране на заявлението за периода от 19.05.2024г. до 20.10.2024г., както и

- 421, 25 лева, представляваща разноски по делото, от които 21, 25 лева – заплатена държавна такса, намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Връща делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за 4 изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5