Определение № 1424 от 07.10.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. Шумен, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500553 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 279 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано след постановяване на определение № 1322/09.09.2025 г. по в.гр.д. № 505/2025 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Със същото, производството по делото, образувано въз основа на въззивна жалба рег. № 2970/23.06.2025 г., е прекратено, като е прието, че въззивният съд е сезиран с частна жалба срещу част от решение № 98/30.05.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, имаща характер на определение.

Въззивната жалба /имаща характер на частна жалба/ е депозирана от Г. И. Й. против посоченото по-горе решение, в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за допълване на решение № 43/07.03.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на ВПРС и в частта, с която молбата й за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на предявени искове, е оставена без разглеждане.

Жалбоподателката счита, че съдебният акт е неправилен. Излага, че съдът неправилно приел, че предявява нови главни искове, а не изменя депозираните такива. Сочи подробни съждения, че първоинстанционният съд неправилно й отказал да допълни решението си, съобразно надлежно депозираните според нея претенции.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, постановено в публично съдебно заседания и да измени атакувания акт, съобразно исканията й. Отправя искания и по същество на спора.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по гр.д. № 255/2023 г. е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от Г. И. Й. срещу Основно училище „Васил Априлов“ с. Риш, обл. Шумен, представлявано от директора Г.Р.Т. След 1 подадена молба от ищцата, в публично съдебно заседание на 10.12.2024 г. ВПРС оставил без уважение молбата й за изменение на предявените искове чрез добавяне на нови претенции.

С решение № 43/07.03.2025 г., постановено по делото, първоинстанционният съд уважил частично предявените искове. На 16.04.2025 г. Г. Й. сезирала ВПРС с молба за допълване на постановеното решение. С атакуваното решение № 98/30.05.2025 г., първоинстанционният съд допълнил частично решението; оставил без уважение молбата за допълване на решението за постановяване на допълнителен осъдителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 147,00 лв. до размер на 200,00 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 41,31 лв. до размер на 55,77 лв. – допълнително трудово възнаграждение за 15.09.2020 г.; за постановяване на допълнителен осъдителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 716,27 лв. до размер на 1004,39 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 187,16 лв. до сума в размер на 267,47 лв. - диференцирано заплащане за календарната 2020 г.; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 104651,72 лв. до размер на 105680,21 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 8329,38 лв. до сума в размер на 8632,56 лв. – брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2021 г. – 29.04.2024 г.; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 2148,81 лв. до сума в размер на 3477,03 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 167,22 лв. до сума в размер на 264,06 лв. – диференцирано заплащане за календарните 2021, 2022 и 2023 г., съгласно Наредба № 4 от 20.04.2017 год. за нормиране и заплащане на труда; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 18343,15 лв. до сума в размер на 20368,20 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2021, 2022 и 2023 г. и за намаляване размера на отхвърлената мораторна лихва от 1449,24 лв. на 1074,89 лева. Съдът оставил без разглеждане искането за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024 г., с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение по реда на чл. 214 от ГПК на първоначално предявените искови претенции срещу ответника, посредством добавянето на нови главни искове: с правно основание чл. 222 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД и за разглеждане на гореизброените претенции по същество от първоинстанционния съд в рамките на производството по чл. 250 от ГПК, като недопустимо.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

По отношение на частната жалба срещу решение № 98/30.05.2025 г., в частта, с която молбата й за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на предявени искове, е оставена без разглеждане. В тази си част, постановеният съдебен акт има характер на определение. Безспорно, съобразно правната теория и константната съдебна практика, определението на съда, с което се отхвърля искано изменение на иска не подлежи на обжалване, защото не прегражда пътя на защита. Аналогично, този съдебен акт не може да бъде допълван или отменян от 2 постановилия го съд. Поради това, правилно Районен съд – Велики Преслав оставил без разглеждане, като недопустимо искането на ищцата да бъде изменено обсъжданото протоколно определение.

Досежно обжалването на решението, в частта му с която е оставена без уважение молбата й за допълване на решение № 43/07.03.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на ВПРС: настоящият състав намира, че в тази си част съдебният акт също има характер на определение и то такова, с което искането се оставя без разглеждане. Депозирана молба по чл. 250 от ГПК е допустима: 1. ако решението е непълно; 2. ако молбата изхожда от легитимирано лице и 3. ако е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК. Тоест, в случая, приемайки, че първоначалното му съдебно решение не е непълно, първоинстанционният съд следвало да остави молбата без разглеждане, а не да се произнася по същество с решение.

Настоящият състав намира, че правилно ВПРС констатирал, че не са налице предпоставките, за да се приеме, че решение № 43/07.03.2025 г., постановено по делото е непълно. Такова е решението, което не обхваща целия спорен предмет, като липсва формирана воля на съда. В случая, при съобразяване на депозираните искове, допуснатото изменение на претенции, ШОС констатира, че ВПРС се е произнесъл по всички искания на ищцата, поради което крайният му съдебен акт изразява волята на съда в цялост, по целия спорен предмет.

Предвид всичко изложено, ШОС приема, че решение № 98/30.05.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, в обжалваните му, имащи характер на определение части е правилно и актът на първоинстанционният съд следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение /имащо характер на определение/ № 98/30.05.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без уважение /оставена без разглеждане/ молбата на Г. И. Й. с ЕГН ********** за допълване на решение № 43/07.03.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на ВПРС чрез постановяване на допълнителен осъдителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 147,00 лв. до размер на 200,00 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 41,31 лв. до размер на 55,77 лв. – допълнително трудово възнаграждение за 15.09.2020 г.; за постановяване на допълнителен осъдителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 716,27 лв. до размер на 1004,39 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 187,16 лв. до сума в размер на 267,47 лв. - диференцирано заплащане за календарната 2020 г.; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 104651,72 лв. до размер на 105680,21 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 8329,38 лв. до сума в размер на 8632,56 лв. – брутни трудови възнаграждения за 3 периода 01.01.2021 г. – 29.04.2024 г.; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 2148,81 лв. до сума в размер на 3477,03 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 167,22 лв. до сума в размер на 264,06 лв. – диференцирано заплащане за календарните 2021, 2022 и 2023 г., съгласно Наредба № 4 от 20.04.2017 год. за нормиране и заплащане на труда; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 18343,15 лв. до сума в размер на 20368,20 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2021, 2022 и 2023 г. и за намаляване размера на отхвърлената мораторна лихва от 1449,24 лв. на 1074,89 лева и В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без разглеждане молбата на Г. И. Й. с ЕГН ********** за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024 г., с което е оставено без уважение искането с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК за изменение на предявени искове.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1424 гр. Шумен, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500553 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, вр. чл. 279 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано след постановяване на определение № 1322/09.09.2025 г. по в.гр.д. № 505/2025 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. Със същото, производството по делото, образувано въз основа на въззивна жалба рег. № 2970/23.06.2025 г., е прекратено, като е прието, че въззивният съд е сезиран с частна жалба срещу част от решение № 98/30.05.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, имаща характер на определение.

Въззивната жалба /имаща характер на частна жалба/ е депозирана от Г. И. Й. против посоченото по-горе решение, в частта му, с която е оставена без уважение молбата й за допълване на решение № 43/07.03.2025 г. по гр.д. № 255/2023 г. по описа на ВПРС и в частта, с която молбата й за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на предявени искове, е оставена без разглеждане.

Жалбоподателката счита, че съдебният акт е неправилен. Излага, че съдът неправилно приел, че предявява нови главни искове, а не изменя депозираните такива. Сочи подробни съждения, че първоинстанционният съд неправилно й отказал да допълни решението си, съобразно надлежно депозираните според нея претенции.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, постановено в публично съдебно заседания и да измени атакувания акт, съобразно исканията й. Отправя искания и по същество на спора.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по гр.д. № 255/2023 г. е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от Г. И. Й. срещу Основно училище „Васил Априлов“ с. Риш, обл. Шумен, представлявано от директора Г.Р.Т. След 1 подадена молба от ищцата, в публично съдебно заседание на 10.12.2024 г. ВПРС оставил без уважение молбата й за изменение на предявените искове чрез добавяне на нови претенции.

С решение № 43/07.03.2025 г., постановено по делото, първоинстанционният съд уважил частично предявените искове. На 16.04.2025 г. Г. Й. сезирала ВПРС с молба за допълване на постановеното решение. С атакуваното решение № 98/30.05.2025 г., първоинстанционният съд допълнил частично решението; оставил без уважение молбата за допълване на решението за постановяване на допълнителен осъдителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 147,00 лв. до размер на 200,00 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 41,31 лв. до размер на 55,77 лв. – допълнително трудово възнаграждение за 15.09.2020 г.; за постановяване на допълнителен осъдителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 716,27 лв. до размер на 1004,39 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 187,16 лв. до сума в размер на 267,47 лв. - диференцирано заплащане за календарната 2020 г.; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 104651,72 лв. до размер на 105680,21 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 8329,38 лв. до сума в размер на 8632,56 лв. – брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2021 г. – 29.04.2024 г.; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 2148,81 лв. до сума в размер на 3477,03 лв. и за горницата над присъдената мораторна лихва в размер на 167,22 лв. до сума в размер на 264,06 лв. – диференцирано заплащане за календарните 2021, 2022 и 2023 г., съгласно Наредба № 4 от 20.04.2017 год. за нормиране и заплащане на труда; за постановяване на допълнителен отхвърлителен диспозитив за горницата над присъдената главница в размер на 18343,15 лв. до сума в размер на 20368,20 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарните 2021, 2022 и 2023 г. и за намаляване размера на отхвърлената мораторна лихва от 1449,24 лв. на 1074,89 лева. Съдът оставил без разглеждане искането за отмяна на протоколно определение от 10.12.2024 г., с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение по реда на чл. 214 от ГПК на първоначално предявените искови претенции срещу ответника, посредством добавянето на нови главни искове: с правно основание чл. 222 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД и за разглеждане на гореизброените претенции по същество от първоинстанционния съд в рамките на производството по чл. 250 от ГПК, като недопустимо.