Протокол № 593 от 03.09.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 593 гр. Разград , 02.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ

Наказателно дело частен характер № 20213330200223 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ТЪЖИТЕЛКАТА лично и с адв. Б.

ПОДСЪДИМИЯТ лично и с адв. М.

СВИДЕТЕЛИТЕ се явяват

ВЕЩОТО лице се явява

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ със снета по делото самоличност.

АДВ. М.: Водим трима свидетели Й. М. Й., В. С. Г. и Н. Н. Н.. Направили сме искане да бъдат допуснати до разпит установените полицейски служители, които са се явили на сигнала. По делото са налице писмени доказателства с данни за тези лица.

АДВ. Б.: По допускането на свидетелите, предоставям на съда. Но с оглед направеното искане за разпит на още двама свидетели, моля колкото са допуснатите наши, толкова да бъдат допуснати и на подсъдимия.

СЪДЪТ, намира че исканите свидетели Й. М. Й., В. С. Г. и Н. Н. Н. следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ снема самоличността на свидетелите

1

М. Е. С. – 47 г., омъжена, неосъждана, без родство

ИВ. ПЛ. С. – 25 г., неженен, осъждан, без родство

Н. П. Н. – 64 г., вдовец, неосъждан, зет на Ц.

В. С. Г. – 53 г., неомъжена, неосъждана, без родство

Н.Н. Н. – 24 г., неженен, неосъждан, син на подсъдимия

СЪДЪТ разяснява на свид. Н.Н., че като син на подсъдимия може да откаже да свидетелства.

Н.Н.: Ще свидетелствам.

Й. М. Й. – 53 г., женен, неосъждан, без родство

СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещаха да говорят истината, след което се изведоха от съдебната зала.

СНЕМА самоличността на вещото лице

Д. В. Т. – 57 г., разведена, неосъждана, без родство

СЪДЪТ предупреждава вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същата обеща да даде вярно заключение.

АДВ. Б.: Нямам искания за отводи.

АДВ. М.: Нямам искания за отводи. По реда на съдебното следствие, подсъдимият желае да даде обяснения след разпита на свидетелите.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА постъпилата тъжба от Ц. ИЛ. М. против Н. КР. Н. от гр. Разград, с която спрямо същия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и която тъжба се явява основание за образуваното съдебно производство.

СЪДЪТ докладва и предявения от тъжителката граждански иск.

ДАВА възможност на повереника на тъжителката да изложи обстоятелствата по обвинението.

АДВ. Б.: Поддържаме описаното в самата тъжба. На 31.03.2021 г. около обяд, около 15.30 ч. на площадката във входа в който живее доверителката ми, същата е била пресрещната от подсъдимия, който първоначално я напада в гръб, докато тя отключва вратата за да влезе в собствения си имот, от удара с подвижната врата, доверителката ми получава наранявания на дясната ръка, изпитала е силна болка, обърнала се е, видяла е нападателя, той започнал да я блъска, неуспешно първоначално няколко пъти, но след това на третия път от блъскането тя пада, удря си гърба и главата на площадката и стъпалата и получава нараняванията подробно описани в съдебномедицинското удостоверение.

2

Вследствие на ударите, блъскането, падането на земята, получава подробно описаните в съдебномедицинското удостоверение наранявания и съответно неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на закона. Ето защо, с описаните действия считаме че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето на доверителката ми. Въз основа на претърпените болки и страдания, претендираме и за неимуществени вреди в размер посочен в тъжбата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен. Желая да дам обяснения след като изслушаме свидетелите.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.

СВИДЕТЕЛКАТА М. С.: Живея в гр. Разград, ************ от 2003 г. на адреса, от тогава притежавам жилището. Без прекъсване живея в това жилище от тогава. Кмет съм на с. Топчии. Познавам Ц.М. от началото на живота ми в това жилище, в тоя вход, тя ми е съседка. На седмицата веднъж може би се срещам с Ц.. Познавам Н. КР. Н., като съсед. Не знам от кога, но дълго време леля Ц. ми е казвала че постоянно имат конфликти с Н., знам че са лоши взаимоотношенията им, по каква причина и за какво, те сами си знаят, нямам представа. Веднъж на общо събрание двамата си размениха много лоши обидни реплики. Не мога да цитирам. Не знам кога се е случило, но леля Ц. ми се обади за да ми каже че е в тежко състояние и има нужда от помощ, има телефонния ми номер. Звъни ми когато има нужда от помощ. Дала съм й го, за да я облекча. Знам, че живее сама. Тя ми каза че същия ден се е случило, понеже тя не ме притеснява през работно време, след работно време беше.

Надвечер ми се обади, в деня на инцидента и ме помоли да отида у тях, за да я видя в какво състояние е. Лежеше в леглото и само стана за да ми отвори и пак легна. Тя ми разказа, че Н. я пресрещнал на стълбите, не я допуснал до жилището й, тя искала да влезе, помолила го да отстъпи, но той не разрешил, дори й прищипал пръстите с вратата. Имаше наранявания на пръстите и каза че много я боли главата, защото при падането я ударила. За друго не ми е казвала. Не мога да кажа кога беше това, тази година беше. Пръстите й бяха одрани, имаха кръв. Каза, че главата я боли, защото се е ударила в стълбите и затова искаше да лежи в леглото. Каза, че Н. я блъскал, затова и паднала. Обикновено работя до около 17 ч. С Ц. сме в нормални отношения. С Н. не сме в добри отношения. Имаме конфликт с него от преди този случай. Когато говорих с тъжителката, нямаше полицаи във входа. Ц. спомена, че са идвали. Обадили се на 112 и линейка и полиция са идвали. Тя не ми каза кой се е обадил на тел. 112. Не мога да кажа дали ми е казала за лица присъствали на мястото на инцидента. В нашия вход апартаментите са разположени на полуетажи. Имаме съседка Д.. Тя живее на третия етаж. Н. живее на първия етаж, а Ц. на втория етаж. Не съм чувала някой от двамата да проявява физическа агресия. Не ми е известно тъжителката да има някакви заболявания.

Никой не съжителства с тъжителката. Множество оплаквания, поне Ц. ми е казвала, че се е обаждала много пъти на тел. 112 за силна музика. Н. си слуша музика, минавала съм покрай тях. Не знам какво значи силна музика. Чувала съм като слуша музика. В никакъв случай Ц. не си измисля за силната музика. Нямам впечатления, че може Ц. да има някакви психични 3 проблеми. За нейната възраст, дори си мисля че е в много добро здраве.

НА свидетелката да се изплатят 6 лв. от внесения депозит. (ИЗД. РКО) СВИДЕТЕЛЯТ И.С.: Живея в гр. Разград, ул. ************ от 2003 или 2004 г.

Постоянно живея на този адрес. Познавам Ц. като добър съсед, образцов, доколкото знам е ветеринарен техник. Познавам я от самото настаняване. Познавам и Н., от същия период от време. Той е съсед, били сме в добри отношения, но в продължение на времето, те са ескалирали, не зная каква е била причината. Доколкото разбрах, леля Ц. ме потърси за съдействие, не знам точно защо мен, съобщи ми че с Н. имала някаква кавга. Долу-горе половин година от тогава. Леля Ц. ме потърси привечер, защото аз бях на работа и не можах да говоря по телефона. Тя ме потърси по телефона. На следващия ден, мисля че се видях с нея. Имаше видима следа на китката. Тя се оплака, че има охлузвания, бегъл спомен имам.

Това което зная от нея, е че е имала кавга и се е спречкала с Н., кавгата е прераснала във физически тормоз, защото нейната китка беше ожулена. Към момента това ми обобщи, че е имала кавга с Н. и че има натъртване. Бързах тогава, не можах да разговарям много с нея. Не съм видял човек с лоши поведенчески прояви в лицето на леля Ц.. Не съм я чувал да псува, да обижда, никога не е използвала жаргон. Леля Ц. не е единствения съсед, който е имал кавги с Н., дори и ние бяхме потърпевши, настреля ни единия автомобил с огнестрелно оръжие. Не мога да кажа точно дата, беше преди повече от две години. Ауди А4, комби е колата. Аз лично съм чувал когато се прибирам силна музика от телевизор, апартамента на Н. е точно до вратата на асансьора на първия етаж и ясно се чува, няма как да се сбърка.

Категоричен съм, че от неговия апартамент се чува музиката. Чувал съм го в доста различни диапазони, в нощните часове след 22 часа вечерта. Между 22 и 04 ч. сутринта. Но не е единичен случай, за да мога да кажа точно кога. Последният месец три пъти съм го чул.

Говоря за музика след 22 ч., от телевизор, не от уредба, или нещо друго силно. Ние живеем на петия етаж, от време на време аз я чувам музиката, какво остава за човек който живее над него. Баба Ц. ми е споделяла, че не се наспива добре. Аз нямам конфликт с никого и не желая да имам излишни конфликти. Доколкото зная, баба Ц. живее сама в апартамента.

Доколкото знам, Н. също не живее с никого. Имаме съседка във входа Д., живее на третия етаж, точно над леля Ц.. Имаме съседка Валентина, тя живее на междинния етаж между Ц.М. и Д..

СВИДЕТЕЛЯТ Н. П. Н.: Живея в гр. Варна от 1986 г. Съпругата ми почина 1987 г.

На годината идвам един-два пъти тук до гробищата, през седмицата два-три пъти се чуваме по телефона с баба Ц., почти всеки ден сега, защото е в недобро здравословно състояние. Тя желае да й се обаждам, за да не направи някоя беля. Работя като учител от 40 години, имам висше образование, бакалавърска степен, специалност математика и физика. На другия ден 1 април, това е деня след случая, ми се обади по телефона в късния след обяд и каза че е била бита от съседа, и ми обясни че е станало на площадката и е била удряна по гърдите, блъскана в стената, от тоя род, от съседа Н.. Познавам го бегло, по физиономия, тъй като той е малък от мен, аз до 1982-1983 г. съм живял в тоя блок, след това съм живял до 1986 г. в ЖК Орел и след това съм заминал за Варна. Той е много по-малък от мен, и не съм имал 4 контакти с него. Не мога точно да кажа, но е имало конфликти и в миналото. Тъста ми почина 2003 г. Още преди това са имали някакви конфликти. Знам, че е имало някакво спречкване между тъста ми и Н.. Нямам данни, мисля че дело е имало някакво, но какъв е резултата не знам. Имал е избити зъби след този конфликт, така съм чувал. Съседът Н. е избил тези зъби, това съм чул, не съм видял. Това съм го чул от тъста ми и баба Ц.. Не съм я чувал да псува, за други вулгарни думи, също нямам спомен да употребява баба Ц.. Не съм бил свидетел тя да е проявявала физическа агресия спрямо човек или животно. Тя е била ветеринарен техник. Не зная Ц.М. да има някакво заболяване. Не ми е споделяла за психическо страдание. Има двама внука, които са дъщеря ми и сина ми. Други деца няма.

Знам, че делото е било за някакво психическо разстройство на баба Ц., за което искат да я лекуват, т. е да се докаже че тя не е с всичкия си. Тя е на 82 г., стана 20 години живее тук сама, плаща си сметките, оправя се, значи всичко е нормално. Не виждам какво ненормално има в нея. Какво психично отклонение да има след като си знае ЕГН-то, знае си телефонния номер, знае да си плаща сметките, знае да си плаща данъците, знае всичко да прави сама.

СВИДЕТЕЛЯТ Й. Й.: Познавам Н.Н. от 5-6 години. Той живее там където работя аз, към Община Разград, гаражите. На 31.03., беше някъде след обяда около 16 ч. ходих, тъй като Н. прави операция на ставата, аз имах близък, който се нуждаеше от същата манипулация, ходих до тях, бяхме се уговорили да ми даде координати на лекаря, който го е оперирал и да ме запознае какво трябва да се подготвя. Някъде да сме се бавили 10-15 минути. Около 16.10 ч. да е било, излизаме от тях и се чува на горните етажи женски глас, някакви ругатни. Н. ми вика „Ей виждаш ли Д.? Нещо да съм направил, гледай как ме клевети.“ Знам, че е имал проблеми с въпросната съседка. Тъй като работя в общината, аз лично три пъти съм водил служители на сигнали, които бяха неистински, протоколите от проверките са в общината. Н. се качи нагоре по стъпалата, и се чу глас „Ти до кога ще занимаваш с мен?“ Той тръгна да слиза надолу. Аз бях долу, до неговата врата. След което, тръгна да слиза надолу по стъпалата към мен, госпожата слезе на площадката, наплю го първо и той се обърна и каза „Ти кого плюеш?“, в този момент тя го удари в окото. Той се хвана за окото и госпожата тръгна нагоре по стъпалата. Н. извади телефона и каза „Ей сега ще се обадя на полицията. Ще видиш какво ще стане.“ и се качиха горе, на горната площадка. В това време се чу женски глас. Значи госпожата не я видях, само чух. Почнаха да се разправят. След което аз си тръгнах. Аз бях долу. Сигналите в Общината са подадени от Ц.М.. Всяка сутрин в 8.30 ч. се звъни, беше побъркала служителките. Най-накрая нашия отдел почнаха да не й обръщат вече внимание, започна да тормози следващите отдели. Не съм чул и видял Н. да удря, да блъска Ц.М.. Аз докато бях там, някъде около 3-4 минути продължи разправията. Като чух госпожата, която излезе „Какво правите, каква е тази гюрултия?“ и си тръгнах. Чух Н. като каза „Ей сега ще се обадя на полицията.“ Тръгна нагоре, беше извадил телефона си и тръгна след нея нагоре по стъпалата. Защото тя след като го удари, тръгна веднага нагоре по стъпалата. След два дни го видях, лявото око на Н. беше мораво цялото. Питах го какво става, той каза „Където ме удари бабата.“ Конфликта не беше приключил, аз като тръгнах. В последствие разбрах, аз ги оставих горе да се разправят, аз си тръгнах. Работя в общината като шофьор, отдел Околна среда. Управлявам 5 доста автомобили и булдозер карам. Него ден работих горе на депото, на строителното депо, с булдозера и се прибрах в гаража. Работното ми време е до 17.30 ч., но след като няма работа, си тръгваме по-рано и стоим в гаража. Имал съм нужда и съм отишъл при Н.. Към него момент трябваше да бъда в гаража. Около 6-7 човека работят в този гараж. Те не присъстват постоянно през деня в този гараж. Аз като тръгнах от гаража, нямаше др. колеги.