Решение № 141 от 13.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 20 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по протест на ОП-Хасково срещу Решение с рег. № 166/26.08.2025г. по ч.н.д. № 573/25г. по опис на ХОС, с което е отказана екстрадиция на казахстански гражданин, поискана от съдебните власти на К. с цел наказателно преследване за престъпления, квалифцирани по чл. 287, т. 4 и чл. 272, т. 2 от Наказателния кодекс на К. в редакцията му от 2014г., по съображение за наличие на отрицателните условия по чл. 7, т. 1 и 5 от ЗЕЕЗА, съответстващ на чл. 3, т. 2 от Договора между България и К..

Протестът е своевременно депозиран. С него е изразена критика срещу прилагането на споменатите норми от Договора и ЗЕЕЗА, като се контрааргуметират съображенията на първата инстанция, базирани на представени от защитата преводи на книжа, които се твърди, че представляват Резолюция на ЕП от 20.01.22г., Анализ и предговор към Доклада за резултатите от мониторинга на съдебните процеси на К., изготвен от Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ, Доклад за състоянието на човешките права в К. за 2023г., изготвен от Държавния департамент на САЩ и доклади на неправителствени организации. Обръща се внимание, че от страна на молещата държава са представени редица гаранции, включително са описани предприетите мерки с твърдението, че са признати за ефективни от международни организации, включително от ООН. По1 нанатък се възразява срещу мнението на хасковския съд, че визираното в екстрадиционното искане деяние по чл. 272, ал. 2 от НК на К. имало ясен политически характер и същевременно нямало аналог в българското законодателство. Обръща се внимание на посоченото в Европейската конвенция за борба с тероризма, че за целите на екстадицията няма да се считат за политически престъпленията, включващи използването на автоматично огнестрелно оръжие, в което се обвинява исканото лице в настоящия случай. Настоява се, че твърдяните престъпления имали аналог в чл. 339, ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 143, ал. 2, чл. 325 и чл. 321, ал. 1 от българския НК. Ето защо се предлага атакуваното решение да бъде отменено и съответно въззивната инстанция да уважи искането за екстрадиция на казахстанския гражданин за наказателно преследване на споменатите две престъпления, аналогични на които са регламентирани в българския НК.

При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста и синтезирано повтори, а също допълни, изтъкнатите в него съображения против законосъобразността на постановеното решение, както и искането за въззивно произнасяне в обратния смисъл.

Исканото лице и защитникът му адв. Б. повториха своята споделена от хасковския съд аргументация за недопустимост на претендираното му екстрадиране за наказателно преследване за споменатите престъпления в родния му К. и поискаха потвърждаване на хасковското решение. Защитникът на Н. контрааргументира мнението на прокуратурата, че престъпленията, за преследване на които се търси Н., не били политически.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че протестът не е основателен.

Въз основа на събраните по делото данни, изброени и обсъдени в атакуваното решение, хасковският окръжен съд е приел, че молбата за екстрадиция № 2-01-25-45862 от 30 юни 2025г. отговаря по форма и съдържание на изискванията на ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентните съдебни власти на молещата държава, а именно от Главна прокуратура на Република К.. Придружена е с документите по чл. 9 от ЗЕЕЗА и по чл. 9 от Договора между Република България и Република К. за екстрадиция: Заключение за определяне на принадлежност към гражданство на Република К., Постановление за привличане на заподозрян, Постановление относно правната квалификация на деянията, за които се иска екстрадиция, Постановление за обявяване за международно издирване, копие от приложимите законови разпоредби (извадки от НК на К.) и снимка на лицето. Има и надлежен превод на български език, от който е видно, че съдържа информация за самоличността и гражданството на лицето, предаването на което се иска с цел провеждане на наказателно преследване за конкретно посочени престъпни деяния – „незаконно придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие /АКС-74У/ и боеприпаси от предварително сговорила се група, в която участва“ (чл. 287, ал. 4 НК на РК.) и „участие и организиране на масови безредици с упражняване на сила, разрушаване, опожаряване, унищожаване и повреждане на чужда собственост, употреба на оръжия, експлозиви или 2 взривни вещества, както и оказване на въоръжена съпротива срещу представител на властта“ (чл. 272, ал. 2 от НК на РК.). Фиксирани са техните наказуемост и давност. Спазени са процедурните изисквания по получаване и проверка на редовността на разискваната молба. Изпълнено е и изискването на чл. 14, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЕЕЗА за запознаване на лицето с преписката и за изследване на желанието му за незабавно екстрадиране на молещата държава.

Първоинстанционното производство също е протекло по всички процесуални правила.

След установяване на самоличността на исканото лице от хасковския съд не е останало съмнение, че това е именно търсеният от казахстанските съдебни власти Е. Б. Н..

Окръжният съд е прав и в мнението си, че искането за екстрадиция информира за характера и правната квалификация на твърдените престъпления, наказуеми съгласно наказателния закон на К. с лишаване от свобода за срокове над една година. Обърнал е внимание на това, че са посочени обстоятелствата, при които са извършени, включително времето и мястото им (на 07.01.22г. в 01.00 часа в гр. А.), както и ролята на исканото лице като участник в организирана престъпна група (и в проверяваното решение екстрадиционната молба е коректно цитирана в тази й част – вж. л. 215 от първоинст.дело).

ПАС също е на мнение, че подадените от казахстанските власти данни изпълняват и дори надхвърлят изискуемия стандарт за информиране относно съществените наказателноправни характеристики на разследваните деяния.

Не е споделимо становището на проверяваната инстанция, че едно от твърдените в сезиращата молба деяния, а именно това по чл. 272, т. 2 от НК на РК., нямало аналог в българския наказателен кодекс. Действително създаването и организирането на безредици не е престъпление против държавата или против обществения ред по НК на РБ, но от вниманието на проверяваната инстанция е убягнало криминализирането на съставляващите инкриминираната деятелност части, представляващи изразните средства на твърдяното предизвикване на безредици – употреба на оръжия и взривни вещества; унищожаване и повреждане на имущество; принуда; хулиганство и участие в организирана престъна група.

Споделя се виждането в протеста, че въпросните съставни части имат за аналог престъпленията по чл. 339, ал.1, чл. 216, ал. 1, чл. 143, ал. 2, чл. 325 и чл. 321, ал. 2 от НК на България, като съпоставката правилно е извършена въз основа на описаната в екстрадиционното искане фактология на тяхното извършване.

Не е споделимо и мнението на ХОС, че въпросното квалифицирано по чл. 272, т. 2 от НК на Република К. деяние имало политически характер. Подобен извод не следва от изложеното в екстрадиционното искане описание на неговото изпълнение. Не би следвало да се приеме политически характер на твърдяното деяние и „в светлината на създалата се през януари 2022г. обществено-политическа характеристика в страната, която е била обект на обсъждане и дебат включително на международно ниво“, както е подходила проверяваната инстанция, тъй като от искането не може да се направи извод, че разследваните деяния са били насочени пряко срещу политическите устои на молещата 3 държава. Споделя се виждането на прокурора от Апелативена прокуратура гр. Пловдив, че не всяко престъплене, в което има политически мотив, е политическо (но пък подобен мотив и не се твърди включително от Н., който и не е и свързан с политиката на К. по какъвто и да е начин). Отделен е въпросът, на който обръща внимание протестиращият – че деянията, за които се отнася обвинението на Н., са свързани с носене/използване на автоматично огнестрелно оръжие, а в обвързващата България Европейска конвенция за борба с тероризма изрично е посочено, че престъпленията с предмет такова оръжие, няма да се считат за политически, ако използването им е представлявало опасност за друго лице (каквто опасност казахстанските власти твърдят).

Коректно е обаче мнението на първоинстанционния съд, че е налице друга от абсолютните отрицателни предпоставки за отказ за изпълнение на екстрадиционното искане.

Става дума за визираната в нормата на чл. 3, т. 2, пр. 1 от ратифицирания през 2015г.

Договор между К. и България основателна причина за опасение за неосигуряване на минималните права за защита при съдебното разглеждане на делото на Н. съгласно изискванията на международното право. В подобен смисъл е нормата на чл. 7, т. 5, пр. 2 от българския ЗЕЕЗА, забраняващ екстрадиция, когато „не са гарантирани правата на лицето, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право“.

Преди да обоснове този си извод, ХОС коректно е цитирал представените от Главната прокуратура на Република К. гаранции за справедлив наказателен процес срещу Н. и поконкретно: образуваното наказателно разследване срещу него отговаряло на изискванията на Международния пакт за граждански и политически права от 16.12.1966 г.; той щял да бъде преследван само за онези престъпления, по отношение на които е разрешена екстрадиция; наказателното преследване нямало политически характер, нито било свързано с военни престъпление или дискриминация въз основа на произход, социално или имуществено положение, пол, раса, националност, език, убеждения, гражданство и вероизповедание. Дадено е и уверение, че в съответствие с международното право щели да бъдат предоставени всички възможности за защита на исканото лице, включително адвокатска помощ, и нямало да бъдат допуснати изтезания, жестоко, нечовешко, унизително отношение или наказание. Изрично е подчертано, че Н. не може да бъде осъден на смърт, тъй като смъртното наказание е забранено с Конституцията на Р К.. Изложено е и обещание, че компетентните органи на България ще бъдат уведомени за резултатите от наказателното преследване срещу Н. след неговото приключване, а без съгласието на българските органи същият нямало да може да бъде екстрадиран или предаден на трета държава.

В с.з. на 24.07.2025 г. окръжният съд е изискал допълнителни гаранции. Последвало е писмо-отговор с изх. № 2-01-25-55984/11.08.2025г. от Генералната прокуратура на К., с което след експозе относно положението със защитата на човешките права и състоянието на наказателното правосъдие в Република К. е акцентирано на одобрен от президента през м. юни 2021 г. План за приоритетни мерки в областта на правата на човека с предвидени гаранции за осигуряване правата на човека в областта на наказателното правосъдие, 4 предотвратяване на изтезания и малтретиране и подобряване сътрудничеството с неправителствени организации. Посочено е и това, че през м. октомври 2021г. Република К. била избрана за член на Съвета по правата на човека на ООН за периода 2022г. - 2024г.; от 2022 г. в К. функционирал Института на омбудсмана по правата на човека, а към Омбудсмана функционирал Национален център за правата на човека. Разяснено е, че през 2022г. - 2023г. К. постигнал значителен напредък в реформите в областта на правата на човека, което било признато и от такива авторитетни институции като постоянния координатор на ООН в К. и Върховния комисар на ООН по правата на човека. По отношение на мерките за предотвратяване на изтезанията в К. е обърнато внимание, че през 1998 г. страната се е присъединила към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а от 2014 г. в К. бил създаден Институт за национален превантивен механизъм за предотвратяване на изтезания и малтретиране, чиито членове имали достъп до пенитенциарните институции по всяко време и можели да получават информация за условията, в които се намират осъдените, както и да провеждат разговори с тях без свидетели. Членовете на Националния превантивен механизъм извършили посещения в местата за лишаване от свобода и направили препоръки за подобряване на условията за задържане на лица в изолация, за подобряване на качеството на медицинското обслужване, храненето и предотвратяване на изтезания и малтретиране. На 17 март 2023 г. президентът на страната подписал Закон за правата на човека в областта на наказателното производство, изпълнението на наказания и предотвратяване на изтезания и жестокото, нечовешко или унизително отнасяне. След това е направен кратък хронологичен преглед на конституционните норми относно ареста и задържането, правото на обжалване, правото на задържаното лице да ползва помощта адвокат (защитник) и презумпцията за невиновност. Изредени са и основните нормативни актове в областта на наказателното, наказателно-процесуалното и пенитенциарното право.