Решение № 10 от 02.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110119548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. Б. срещу „Булгари Груп“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 215, ал. 1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 142 лв., представляваща равностойността на 2 117,78 евро - командировъчни пари за времето от 05.01.2024 г. до 14.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните имало валидно сключен трудов договор от 28.12.2023 г., който бил сключен като безсрочен и с изпитателен срок от 6 месеца.

Уговорената престация за работна сила се изразявала в задължението на ищеца да управлява автомобил с тегло над 12 тона в страните от ЕС. Месечното възнаграждение било в размер на 933 лв. при условията на пълно работно време и допълнително 0,6 % за всяка година трудов стаж. Ищецът встъпил в длъжност на 05.01.2024 г. /заминаване в чужбина в изпълнение на задълженията по трудовия договор/, не му били предоставени нито длъжностна характеристика, нито заповед за задгранична командировка. По време на сключване на договора между страните в присъствието на свидетел, ищецът заявил, че за времето на командировките в полза на работника се плащат по 96 евро - командировъчни пари. Заедно с ищеца бил и синът му, който следвало да се обучава за бъдеща работа при ответника. За времето от 05.01.2024 г. до 14.04.2024 г. - общо 100 календарни дни се дължали по 96 евро за всеки от дните. Сочи, че за времето от 05.01.2024 г. до 29.02.2024 г. /пътувал заедно с обучаемия - негов син/, в полза на ищеца се дължат половината от процесните 96 евро, а именно 48 евро, а за останалите дни пълният размер от 96 евро. Обяснява, че сезирал Инспекцията по труда, която направила проверка по случая. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Булгари Груп“ ООД, с който твърди, че исковете са недопустими, тъй като ищецът е с прекратени трудови правоотношения от 27.06.2024 г. Твърди, че за периода от 14.04.2024 г. до 27.06.2024 г. /прекратяване на връзката между страните/ ищецът не е престирал труд, т.е. не е и бил 1 командирован в чужбина. Навежда, че ищецът е бил е в неплатен отпуск за времето от 01.06.2024 г. до 26.06.2024 г. Излага, че по неофициални данни ищецът е бил в трудови правоотношения с друг работодател, докато се е водил на длъжност при ответника.

Подчертава, че исковият период е недопустим след като ищецът е с прекратен трудов договор, считано от 27.06.2024 г. Обяснява, че на стр. 2 от трудовия си договор е волеизявил чрез подписа си, че е получил длъжностната си характеристика на 28.12.2023 г. На ищеца са изплатени всички дължими суми, видно от приложена справка-движение по сметка.

Оспорва уговорка за командировъчни пари в размер на 96 евро. Под евентуалност заявява възражения за прихващане със следните суми: 826,34 лв. - заплатени глоби за превишена скорост; 6 789,02 лв. - разходи, възникнали за ищеца поради отклоненията на ищеца с 2 231 км. и разхода не само за гориво, но и от непризнати от контрагентите изминати километри и незаплатени суми в размер на 2 436,17 евро; 412,68 лв. - разходи за автомивка, генерирани по вина на ищеца - не е спазвал процедурата по програма и се е наложило цистерната на камиона да бъде повторно измита; 6 987,20 лв. - непризнат транспорт от Италия до Белгия поради вина на шофьора /карал е без пломбирани танкери и клиентите не желаят да получат стоката поради нейното компрометиране/; 1 399,50 лв. - изплатено в полза на ищеца трудово възнаграждение, без правно основание, тъй като от 14.04.2024 г. до 01.06.2024 г. - не е престирал труд, а в периода от 01.06.2024 г. - 26.06.2024 г. - е бил в неплатен отпуск по негова писмена молба. Моли съда да отхвърли иска на ищеца и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че през процесния период същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 00133/28.12.2023 г., по силата на който ищецът приел да изпълнявал длъжността „шофьор на тов. Автомобил над 12 Т“, както и че трудовото правоотношение било прекратено по молба на ишеца, считано от 27.06.2024 г. Направените от страните признания на фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен начин от събрания доказателствен материал.

По делото е приета Заповед за командировка № 24-7000-0000010 на ищеца А. Б. Б. от България до Люксембург, Франция и обратно за срок от 100 дни, считано от 06.01.2024 г. до 14.04.2024 г., с възложена задача – превоз на товари със служебен автомобил/служебен автомобил, личен превоз. Посочено е, че на командирования се изплащат командировъчни пари на ден в размер на 48 евро за изпълнението на международен превоз, платими за общо 99 дни. Заповедта не е подписана от ищеца, нито има доказателства, че същата му е била връчена.

По делото са представени банкови извлечения от сметка с титуляр А. Б. относно изплатени суми на следните дати 18.01.2024 г.; 22.01.2024 г.; 22.01.2024 г.; 15.02.2024 г.;

27.02.2024 г.; 18.03.20324 г.; 03.04.2024 г. и 10.07.2024 г.

Част от писмения доказателствен материал по делото представлява и отговор на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София във връзка с подадена от ищеца Б. жалба до институцията, видно от който отговор в трудовото досие на г-н Б. се съхранява длъжностна характеристика, екземпляр от която същият е получил срещу трите му имена и подпис. Отделно, видно от писмото на Дирекция „Инспекция по труда“ София – гр. София, след извършена проверка в периода от м.май 2024 г. до м. юни 2024 г., включваща изискване на ведомости за начислени трудови възнаграждения и платежни документи, удостоверяващи изплащането им, е установено, че контролните органи не контролират устни уговорки между двете страни – работник и работодател и не могат да предприемат мерки в случай, че работодателят не изплаща командировъчни средства, които не са писмени договорени между страните или определени с негова заповед. Въз основа на представените от работодателя 2 документи, контролните органи не са установили, нарушения от страна на работодателя, изразяващи се в неизплатени дължими суми. Подробно е описан хронологичният ред на извършените в полза на работника плащания, а именно: на 18.01.2024 г. платена сума в размер на 500лева – аванс; на 22.01.2024 г. – сумата от 452 лв. в аванс; на 22.01.2024 г. – сумата от 500 лева в аванс; на 15.02.2024 г. – 1 000 лева в аванс; на 18.03.2024 г. – сумата от 1653 лв. – заплата- аванс; на 03.04.2024 г. – сумата от 4 605 лв., представляваща заплата – аванс. Следователно изплатени били трудовите възнаграждения за месец януари 2024 г., за месец февруари и март 2024 година, както и за месец април 2024 г., както и определените в заповедите за командироване командировъчни пари, съгласно Заповед 24-700-0000010 от 06.01.2024 г. и Заповед 24-700-0000021 от 01.03.2024 г. Понеже „Инспекция по труда“ София – гр. София констатирала, че работодателят не бил заплатил на работника в цялост дължимата нему сума, дала предписания в този смисъл и с преводно нарежда от 10.07.2024 г. в полза на г-н Б. била изплатена сума в размер на 3874,35 лв. С това всички суми, дължими на А. Б. от неговия работодател „Българи Груп“ ООД, били погасени по надлежен начин.

Представено е заявление от ищеца А. Б. Б. за ползване на неплатен годишен отпуск в периода от 01.06.2024 г. до 26.06.2024 г., подадено на 30.05.2024 г.

Представена е и молба от А. Б. Б. да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 27.06.2024 г. – същата подадена на 26.06.2024 г.

По делото е приложен и хронологичен регистър на ответния работодател „Булгари Груп“ ООД за периода от 01/01/2024 г. до 31/12/2024 г., видно от който поради глоби на А. Б. и щети, нанесени от А. Б. и Е. Б., е налице сума в размер на 6 141,88 лева – по кредитната сметка на дружеството.

По делото е приобщено и уведомително писмо до ответното дружество от държавен орган в Р. Германия, съгласно който е извършено нарушение на чл. 27 от техния Закон за движение по пътищата, сочещо, че на 08.04.2024 г. в 18:16 часа е извършено нарушение на пратилата за движение и по точно на параграф 24 от Закона за движение по пътищата, извършено от превозно средство със служебен номер СВ – 2315РХ.

По делото е представено и актуалното състояние ЕЕТЗ от НАП относно ищеца А. Б.

Б., като според справката последният и бил в безсрочен трудов договор с ответника „Булгари Груп“ ООД за периода от 28.12.2023 г. до 27.06.2024 г., а за периода от 20.05.2024 г. до 27.02.2025 г. е имал сключен безсрочен трудов договор с трето за спора лице, а именно „МСМС“ ЕООД.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е изготвено след запознаване от страна на вещото лице с представените по делото доказателства и след справка в счетоводството на работодателя, поради което съдът го намира за обективно, правилно, ясно и компетентно изготвено. Според заключението по ССчЕ и в резултат на направените проучвания и изчисления, и приложените по делото доказателства, вещото лице е дало констатация, че от работодателя е издадена Заповед за командировка № 24-7000-0000010/06.01.2024 г. за период от 06.01.2024 г. до 14.04.2024 г. или общо 99 дни, с дата на пристигане в CONSTANT BONIVERS LUXEMBURG S 06.01.2024 г. и с дата на отпътуване от CONSTANT BONIVERS LUXEMBURG S 14.04.2024 г. и с дата на отчет: 22.04.2024 г. В заповедта е посочен срок на командировката 99 дни, а определените дневни пари са 48 евро. Дължимата сума за посочения период е 4 752 евро с левовата равностойност от 9 294,10 лева. Общо дължимите суми – трудови възнаграждения и командировъчни пари възлиза на 13 179,17 лева. От предоставената информация от счетоводството на ответното дружество се вижда, че в полза на ищеца А. Б. са извършени плащания в размер на общо 13 184,35 лева. Експертът изчислява, че изплатените суми превишават общият размер на начислените нетни възнаграждения и дължимите командировъчни пари съгласно приложената Заповед с 5,18 лева, а дължимите суми 3 съгласно Заповедта за командироване са изцяло изплатени на работника – ищец в производството. За периода от 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г. в полза на ищеца са направени преводи в размер на общо 13 184,35 лева – съгласно Таблица 2 от заключението. На следващо място, вещото лице е посочило, че с оглед налични глоби за превишена скорост – 422,50 евро /826,34 лева/, допълнителни разходи за автомивка в размер на 211 евро /412,68 лв./ и изплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 14.04.2024 г. до 01.06.2024 г. в размер на 572,07 евро /1 118,88 лв./, общият размер на дължимите от ищеца на ответника суми възлизат на 1 205,57 лева. Това обстоятелство изрично е обяснено от вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в хода на изслушването му пред съда и страните в проведеното на 09.10.2025 г. открито съдебно заседание. В устната защита на заключението си пред съда, вещото лице по ССчЕ уточнява, че сумата е в размер на 633,50 евро /или 1205,57 лева/, ако не се признаят разходите по Констативен протокол от 30.01.2024 г., подписан от ответника и от представител на CONSTANT BONIVERS LUXEMBURG SА, с участието на двама свидетели. Експертът е описал в своята заключителна част в отговора към втория въпрос, че нанесените щети на ответника възлизат в размер на 7 145 евро и представляват транспортни разходи и осем дена загуба, която сума последното чуждестранно дружество отказва да изплати на ответното такова. Сумата се разпределя поравно на двамата шофьори, поради което всеки от тях отговаря за сумата от 3 752,50 евро или 6 987,20 лв. Най-после експертът изяснява, че посочените суми за дългове на ищеца към ответника не включват разходите за обходни маршрути.