Решение № 188 от 22.02.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Перник, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720105435 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация -Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, представлявано от изпълнителния директор Ч.С срещу „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.И.Ц. – управител.

Ищецът твърди, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлофицирани недвижими имоти, с административен адрес: гр. ***, представляващи апартамент и ателие. Сочи че на негово име е открита партида с абонатен №***.

Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в обектите, собствени на ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената топлинна енергия, ежемесечно, в уговорения срок.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. помесечно е доставял в собствените/ползваните от ответника обекти топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 3688.75 лв. и ответникът не е изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 09.07.2020 г. до 1

08.06.2022 г. в общ размер от 520.99 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл.

410 от ГПК. Въз основа на него е било образувано ЧГД № 3878/2022 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед. Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу нея.

В случай, че съдът приеме, че между страните не е възникнало договорно отношение, ищецът твърди, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената му топлинна енергия, която не е заплатил.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3688.75 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. в топлофицирани обекти, представляващи апартамент и ателие, с административен адрес: гр. ***, ведно с обезщетение за забава в размер на 520.99 лв., считано за периода от 09.07.2020 г. до 08.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3878/2022 г. по описа на ПРС.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главния иска, ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати исковите суми, като стойност, с която се е обогатил за сметка на ищеца, поради доставена от последния топлинна енергия, която не е заплатена.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени по основание и размер.

Ответникът твърди, че не клиент на топлинна енергия, тъй като между него и ищеца никога не е сключван договор. Сочи, че процесните недвижими имоти за отдадени под наем на друго юридическо лице, поради което не е налице основание за ангажиране на извъндоговорната му отговорност.

Оспорва количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност.

Счита, че същата е изчислена въз основа на обем на помещението не съответстващ на действителния, който е по-малък.

Сочи, че топлофицираният недвижим имот е един – апартамент – мезонет, а не както е посочил ищеца.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт С., поддържа исковете. Моли съда да ги уважи. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д. оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Установителният иск е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

2

Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 3878/2022 г. по описа на ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2395/1407.2022 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на предявения установителен иск. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество главният иск е неоснователен.

За уважаването установителния иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия за небитови нужди на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.

Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Видно от представения нотариален акт № 101, том 1, рег. № 855, дело № 121/1999 г. ответникът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ жилище – апартамент № 12 – мезонет, с административен адрес: гр. *** със застроена площ от 195.45 кв. м.

Не е спорно между страните и се установява и от обсъдения нотариален акт, че жилището се намира в сграда етажна собственост.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД предложени от топлопреносното предприятие съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.

По делото са представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация - Перник“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-012/14.04.2008 г. на ДКЕВР и публикувани във в.

„Съперник“, бр. 83/30.04.2008 г.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за стопански нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно легалното определение на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ " Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо 3 водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

В чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди се уреждат в писмен договор. В същия смисъл е чл. 1, ал. 2 от общите условия. През процесния период не е била действаща нормата на чл. 149, ал. 3 от ЗЕ/нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г./, поради което за уредба на отношенията между страните, в настоящия случай същата не е приложима и не налице предвиденото в нея препращане към чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

При доказателствена тежест на ищеца, същият не е установил между него и ответникът да е сключен договор, уреждащ отношенията във връзка с продажбата на топлинна енергия. Затова главният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Отхвърлянето му е поставено като условие от ищеца за разглеждане на евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен, като исковата претенция е допустима, само когато не е налице друга правна възможност за защита срещу настъпилото неоснователно разместване на блага.

За уважаването на предявения евентуален иск в тежест на ищеца е да установи обедняването си до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното заплащане, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването.

Безспорно установено е, че през процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. ответникът е бил собственик на процесния имот, както и че имотът се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост. Ирелевантно е обстоятелството, че ответникът е отдал топлоснабдения имот под наем, което е видно от договор за наем от 01.06.2004 г. и анекс от 03.02.2014 г. С посочения договор се уреждат отношенията между наемателя и наемодателя и няма отношение към спора, предмет на делото.

За установяване на количеството и стойността на доставената в обекта топлинна енергия, по искане на ищеца, са изслушани и приети съдебнотехническа и съдебно – икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица З. З. и В. В..

Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Р.Й. се установява, че през процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. сградата етажна собственост, в която се е намирал процсния топлоснабден имот, е обслужвана от фирмата за дялово разпределение 4

„Техем Сървисис“ ***. Системата за дялово разпределение е въведена въз основа на договор, сключен преди 2006 г. с „Техем Сървисиз“ ***.

Следователно съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната и станция, който е преминавал задължителния метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал.

4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип.

Изводът е, че той може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдените сгради е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след съобразяване на нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за отопление и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и температурата на почвата. Констатацията на вещото лице е че са спазвани изискванията на Наредба 16-334/06.04.2007 г..