Решение № 216 от 14.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пазарджик, 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200435 по описа за 2026 година Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. В. С. ЕГН ********** от гр.Белово, обл.Пазарджик, депозирана чрез пълномощника- адв.С. Б. от АК- Пазарджик, срещу Наказателно постановление №9833/23.02.2026г. на Началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"- гр.София, с което за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 предл.1во от ЗДвП, вр. чл.5 ал.1 т.1 б“а“ от Наредба №11/03.07.2001г . на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.1-во от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1533,88 евро /равняващи се на 3000 лева/.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. Жалбоподателят счита, че същото е издадено в нарушение разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, доколкото АНО не е обосновал всички обективни признаци на процесното нарушение. Твърди, че нарушителят не е уведомен за възможността да заплати компенсаторна такса. Настоява, че с така наложеното административно наказание в абсолютен размер се нарушава принципът на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Най-сетне, излага доводи за маловажност на случая и приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв.Б., който поддържа жалбата по 1 изложените в нея доводи. Претендира разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

АНО- редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощникаюриск.С. Ч., която моли съда да потвърди обжалваното НП, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък за разноските.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу което е издадено атакуваното НП /връчено на 06.03.26г.- л.12/, и в установения от закона срок /на 17.03.26г. съгл. пощенско клеймо върху плик- л.11/, пред компетентния да я разгледа районен съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения- налице са всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.42 ал.1 т.1- т.10 от ЗАНН, спазени са и изискванията на чл.43 ал.1 и сл. от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, подписан е от съставителя и от един от свидетелите, посочени в него, предявен е на адресата, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, след което му е връчен препис от същия. В АУАН подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение- време и място на извършване, изпълнително деяние и неговият извършител, както и конкретните правни норми, под които то е подведено. Издаденото въз основа на акта НП съдържа всички посочени в чл.57 ал.1 т.1-т.13 от ЗАНН задължителни реквизити. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, очертана в НП, в което са намерили отново отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, правната му квалификация и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Препис от НП е връчен на нарушителя. В този смисъл при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

По делото е установено, че на 27.01.2026г. в 14:30 часа, на път I-8, км167+500, в посока от гр.Белово към гр.Пазарджик, жалбоподателят, управлявал и извършвал превоз на товари с ППС с три оси, марка МАН, модел ТГС 33.480 ББ с рег.№****, собственост на търговско дружество „Варко груп“ ЕООД- гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград ЕИК 203376084 /съгласно 2 свидетелство за регистрация- част II-л.14/. На отбивна площадка, на посоченото място, същият бил спрян за рутинна проверка от служителите към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура", гр.София- св.Е. С. и колегата му Деян Миланов. В хода на действията по контрол инспекторите установили, че водачът извършва с процесното ППС превоз на товар /дървесина- изрезки, черен бор/, придружен с Превозен билет №385/3000051414/27.01.2026г. /л.15/, в който като изпращач била посочена фирма „Буба-КГВ“ ЕООД-гр.Белово, а като получател- „Диана ВМК“ ЕООД- гр.Септември. По време на проверката служителите при АПИ направили измерване на товара с техническо средство- сертифицирана джобна ролетка с идент. №1304/18 /л.35-40/, при което било констатирано, че неговата широчина е 3.20 метра, при допустима максимална широчина на ППС от 2.55 метра, съгласно чл.5 ал.1 т.1 б“а“ от Наредба №11/03.07.2001г . на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Предвид установеното, св.С. съставил срещу жалбоподателя АУАН №0011133/27.01.2026г., в който било посочено, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 предл.1-во от ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.1 б“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал, без да изложи възражения по него, като такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което за посоченото нарушение, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл.1-во от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1533,88 евро /равняващи се на 3000 лева/.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните доказателства- писмени /материалите по АНП, в т.ч. представените в хода на съдебното следствие документи относно сертифициране на техническо средство- джобна ролетка/ и гласни /показанията на св.С.- актосъставител/, които съдът възприема с доверие и кредитира като еднопосочни, безпротиворечиви, а оттам- обективни и достоверни. В конкретния случай, по делото е безспорно доказано, че с процесното ППС, на посочените в НП дата и място е превозван товардървесина- изрезки, черен бор, които били натоварени така, че видимо "стърчали" настрани. Установено е и това, че след извършено със сертифицирана джобна ролетка от страна на контролните органи измерване е констатирана ширина на товара от 3.20 метра, при допустима максимална широчина на ППС от 2.55 метра, съгласно чл.5 ал.1 т.1 б“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което същото е определено като извънгабаритно. В хода на проверката от страна на жалбоподателя не било представено разрешително, съгласно чл.14 от Наредбата, за движение по път, отворен за обществено ползване, на извънгабаритно ППС.

3

В случая отговорността на въззивника правилно е ангажирана съобразно постановките на Тълкувателно постановление №2/08.10.2025г. по тълк.д.

№5/2023г., съгласно което водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177 ал.3 т.1 вр. чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство /доколкото собственик на същото е търговско дружество „Варко груп“ ЕООД/, а не нарушение по чл.53 ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.2 т.1 б."а" от Закона за пътищата.

Деянието е съставомерно и от субективна страна. Субективното отношение на извършителя следва се извежда от обективните проявления на действията му, които според настоящия съдебен състав обуславят извод за съзнаване свойствата и значението на извършеното, респ. за умисъл по смисъла на чл.11 от НК, като се вземе предвид, че нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното деяние.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективната и субективна страна състава на административното нарушение, предмет на обжалваното НП.

Вън и независимо от горното, съдът намира, че размерът на наложеното административно наказание е несъразмерен

/непропорционален/ на извършеното деяние. В тази връзка следва да се съобрази, че до 07.09.2025г. за процесното нарушение е било предвидено административно наказание „глоба“ в размер от 500 до 3000 лева, като никога в съдебната практика не е имало каквото и да било съмнение, че посочената санкция е пропорционална, доколкото е позволявала индивидуализация на размера й с оглед особеностите на конкретния случай. Към датата на извършване на процесното нарушение, обаче е в сила нова редакция на санкционната разпоредба на чл. 177 ал.3 т.1 от ЗДвП , която предвижда фиксиран размер на санкцията в чувствително завишен размер от 3000 лева.

В нормата на § 5 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ е предвидено, че с тази наредба се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/719 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015г. за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета относно максимално допустимите размери в националния и международния трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик. Посоченото несъмнено обуславя приложението и към посочения кръг обществени отношения на общия принцип на правото на ЕС за "пропорционалност". В същия смисъл е и трайната практика на СЕС, според която при липса на хармонизация в областта на санкциите, приложими за нарушаване на националните разпоредби, важим е общият принцип, че установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

От значение в процесния случай е и решение на СЕС по отправено от 4 български съд преюдициално запитване по дело C-61/23, в което изрично е прието, че "член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на санкцията да се отчитат редица съществени фактори, каквито са: причините за допуснатото нарушение, изминатото разС.ие без заплатена такса, степента на вината-умисъл или непредпазливост. " Действително това преюдициално запитване касае друг комплекс от обществени отношения, но според съда то следва да намери приложение и в настоящия случай, доколкото застъпваните в решението на СЕС общи постановки са налични и в разглеждания казус. И в настоящия случай е предвидена фиксирана санкция, чийто размер от 3000 лева е дори по-висок от санкцията в размер на 2500 лева, предмет на разглеждане в решение по дело C-61/23 на СЕС. И в настоящия случай санкцията във фиксиран размер не е обвързана по никакъв начин със степента на обществена опасност на деянието. Така санкцията си остава една и съща независимо дали превишението над максимално допустимата ширина е с 0,01 м или няколко метра; независимо дали извършеното движение по републиканската пътна мрежа на извънгабаритното ППС е в рамките на 1 километър или стотици километри; както и независимо дали дължимата такса, за да бъде издадено разрешително по чл.14 от Наредбата, не е била изцяло или частично заплатена. Така фиксираната санкция не държи сметка и за степента на лична обществена опасност на самия деец и най-вече дали деянието е извършено при умисъл или при непредпазливост. Най-сетне по делото C-61/23 на СЕС е прието, че санкцията в по-нисък размер от 2500 лева е непропорционална, въпреки възможността за освобождаване от нея чрез заплащане на компенсаторна такса, каквато законова възможност в процесния случай изобщо липсва. Посоченото налага извод, че санкция във фиксиран размер от 3000 лева е изцяло откъсната от постигане на целите по превъзпитание и поправяне и на практика представлява самоцелна репресия, което е индикация за нейната непропорционалност. Последното, разбира се, не бива да се разбира като принципно становище, че всички санкции във фиксиран размер са непропорционални (доколкото са налице множество предвидени такива в ЗДвП), като във всеки отделен случай следва да се прави конкретна преценка за размера на фиксираната санкция и конкретните факти по делото.