Решение № 3742 от 24.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3742 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Цветелина Евг. Г.ева

Мариана Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.ева Въззивно гражданско дело № 20241100506022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 01626/10.05.2024г от П. М. М., ЕГН ********** от гр.София като длъжник по изпълнително дело №20209230400128 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. №923 с район на действие СГС срещу насочване на принудително изпълнение от ЧСИ - насрочване и извършване на опис на 29.04.2023г на притежаваната от него 1/ 2 ид.ч. от апартамент № 13, находящ се в гр. София, бул. **** , който е несеквестируем.

Моли съда да отмени обжалваните действия принудително изпълнение за идеалната част от имота и всички актове на съдебния изпълнител във връзка с тези дейстивя и определените такси по ТТРЗЧСИ и на основание чл. 438 от ГПК да спре изпълнително дело № 20209230400128, по описа на ЧСИ Г.Н., до произнасяне на жалбата. Претендира разноски.

Взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД – гр.София, ЕИК000694749 счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнител Г. Ц . Н. счита жалбата за допустима, но за неоснователна.

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице с правен интерес за защита от предприетите действия по принудително изпълнение, поради което жалбата е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Жалбоподателят посочва, че е единствен длъжник по изпълнителното дело, по което от ЧСИ е установено, че притежава само идеални части от недвижим имот в гр. София, бул. **** , който апартамент е несеквестируем.

Взискател по изп. дело била банка, но имотът не бил ипотекиран. През април 2024г получил съобщение за насрочване за 29.04.2024г на опис на имота, като ЧСИ оправдал тези свои действия с обстоятелството, че съпругата на жалбоподателя С.П.М., ЕГН ********** била придобила в режим на СИО идеални части от УПИ, ведно с постройки в с.Долна Кремена, община Мездра, област Враца. Жалбоподателят възразил, че имуществените отношения на двамата са режим на разделност от 09.10.2020г и представил удостоверение от АВ за вписването на режима, въз основа на което заявил, че придобитият имот бил индивидуална собственост на съпругата му.

Възражението било намерено за неоснователно от ЧСИ в съответствие с чл.444, т.7 от ГПК - членовете на семейството на длъжника, с които живее заедно, нямат друго жилище и на това основание отказал да отмени насрочения за 29.04.2024 година опис.

Жалбоподателят депозирал до ЧСИ нова молба, с приложени актуални удостоверения за постоянен и настоящ адрес на съпругата му, от които се установявало, че двамата със съпругата му не живеели на един и същи адрес и поради това поискал да бъде отменен насрочения за 29.04.2024г опис на несеквестируемия имот в гр. София. Съдебният изпълнител отказал с разпореждане от 29.04.2024г, като се мотивирал с учебното помагало на професор Ж.С. „Българско гражданско право", десето издание, стр. 1110 , извършил описа и насочи л предявяване на оценка, след влизане в сила на която ще може да бъде насрочена публична продан за имота.

Жалбоподателят счита подадената от него жалба за допустима като такава против действия по насрочване на принудително изпълнение срещу несеквестируем имот и се позовава на дадените разрешения по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГГК на ВКС и на Решение № 108 от 08.01.2020 г. по в. гр. д. № 16101 / 2019 г. на ГО ЧЖ VI състав на СГС.

Оспорва извода на съдебния изпълнител, че понеже към дата на възбраната през 2020г той и съпругата му били живеели заедно то имотът бил секвестируем, още повече, че длъжникът не можел да задьлжи някого да живее с него. Позовава се на Определение № 1086 от 26.09.2013 г. по гр. д. № 3959/2013 г. на ВКС, съгласно което „несеквестируемостта се състои в това. да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане не негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. “, а също и на практика на СГС - „Представените по делото писмени доказателства удостоверяват, че процесният недвижим имот /апартамент/ на практика представлява единствено, собствено и на двамата длъжници по изпълнението, жилище по 2 смисъла на чл. 444. т. 7 от ГПК. Другите два недвижими имота - посочени от взискателя и от ЧСИ, находящи се в с. Обнова, не могат да се окачествят като "жилищни" по смисъла на цитираният законов текст.“

По изложеното длъжникът заявява, че той притежава само ид. части от жилище в София, а съпругата му, която не живее с него е закупила идеални части от необитаема селска къща.

В изложените на основание чл.436, ал.3 от ГПК мотиви от ЧСИ не се оспорва допустимостта на жалбата, като насочена срещу акт на съдебния изпълнител - действия по насочване на изпълнението спрямо недвижим имот, който длъжникът счита за несеквестируем, изрично посочен в нормата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, но я счита за неоснователна. Според него разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК изисквала кумулативното наличие на две предпоставки - имотът, обект на принудително изпълнение, да има жилищен характер и длъжникът и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, като отсъствието на която и да е от тях прави неоснователно възражението за несеквестируемост. Позовава се на данните по делото, от които е видно, че съпругата на длъжника притежава двуетажна жилищна сграда в с.Кремена, общ. Мездра – по наследство от баща й притежавала 3/8 ид.ч. от този имот, а останалите 5/8 ид.ч. придобила от своята майка и нейната сестра и така е станала изключителен собственик на имота. Установено е и че притежава и апартамент в гр. София, ж.к. ****, придобит от нея чрез дарение от родителите й на 23.11.1995г. Съдебният изпълнител счита, че е без значение фактът, че тези недвижими имоти не са в режим на СИО и са нейна лична нейна собственост, както и обсотятелството, че след насочването на изпълнението срещу притежаваната от длъжника идеална част от недвижим имот неговата съпруга е променила постоянния си адрес, тъй като преценката за несеквестируемост се прави към момента на налагане на възбраната. Предприетите от длъжника след това действия за облагодетелстване от привилегията на несеквестируемостта били непротивопоставими на взискателя, в който смисъл са Решение № 251 от 13.02.2009 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 352/2009 г., 7-ми гр. с-в., Решение № 328 от 26.1.1960 г. по гр. д. № 8086/59 г., Ill г. о., решение № 125/04.11.2015 г. по гр. д. № 5502/2013 г„ II г. о на ВКС, Решение № 1108 от 5.06.2012 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1080/2012 г., Решение № 3284 от 1.06.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 3212/2020 г„ Решение № 291 от 15.01.2019 г. на СГС по в. гр. д.

№ 17199/2018 г., Решение № 1827 от 19.10.2012 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 3230/2012 г., Решение № 2205 от 26.03.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 16041/2018 г, Решение от 22.05.2008 г. на ОС - София по гр. д. № 293/2008 г., ГО. Приемането на обратното би създало лесна възможност за длъжника да избегне плащането на задължението си и с това да увреди кредиторите си, което е в противоречие с целта на закона. Допълва, че според съдебна практика на ВКС целта на некесвестируемостта е да се гарантира нормалното съществуване и преживяване на длъжника - Решение № 357 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 100/2010 г., IV г. о., Решение № 456 от 25.06.2010 г. на 3

ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о. и в случая тази цел била постигната с притежаваните от съпругата му два жилищни имота и с оглед породените от брачния им съюз задължения, установени с чл.14, чл.15 и чл.17 от СК.

Взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД – гр.София, ЕИК000694749 счита жалбата за неоснователна. Посочва, че изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №68108/2019г. по описа на СРС, съгласно който длъжниците „С.-Е.-Д.*" ЕООД – гр.София, ЕИК **** и П. М. М. са осъдени да заплатят солидарно на взискателя посочените там суми. За събирането им взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична продан на собствено на длъжника недвижимо имущество - 1/2 ид.ч. от ап.13 на бул. **** в гр.София, състоящ се от две стаи, дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, антре, три балкона с обща площ от 109.40кв.м, заедно с МАЗЕ № 13,с площ от 5.66кв.м и ТАВАН №10, с площ от 18.12кв.м, заедно с 0.657% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавно място който апартамент представлява СОС с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.15г на ИД на АГКК – на 29.04.2024г е извършен опис на апартамента. Взискателят се съгласява с установеното и посочено от съдебния изпълнител недвижимо имущество, притежавано от съпругата на длъжника, както и счита за основателно становището му за неприложимост на чл. 444, т.7 от ГПК за неоснователно.

Видно от извършванта справка в НБД Население, приложена по изпълнителното дело. адресната регистрация на С.М. е променена на 26.04.2024г, непосредствен след като са били уведомени за насрочения опис на недвижимия имот и преди неговото извършването, поради което счита, че е налице целенасочен опит да се ощети взискателя чрез заобикаляне на закона и възпрепятстване от осребряване на секвестируемо недвижимо имущество.

Продължава, че видно от приложените от длъжника документи, на 09.10.2020г. между съпрузите била подписана Декларация за избор на имуществен режим на разделност, като това е направено непосредствено след като длъжникът П. М. бил получил Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. Поради това за взискателя се поставя въпросът дали така извършените промени в адресната регистрация и в режима на съпружеската имуществена общност не целят ощетяването му.

Според взискателя за приложението на чл. 444, т.7 от ГПК е ирелевантен въпросът какъв е режимът на съпружеската имуществена общност, тъй като законовият текст не държи сметка за това обстоятелство, както и е без значение дали притежанието на друго жилище от член на семейството на длъжника е в изключителна собственост или в съсобственост – от значение е единствено дали то отгововаря на минималните жилищни нужди, определени с наредба на Министерския съвет, без значение дали длъжникът живее в жилището и в този смисъл били и Решение № III-255 от 21.03.2013г., по ч.гр.д. 589/2013г., по описа на Окръжен съд- Бургас и Решение 193/27.03.2015г. по в.ч.гр.д. №270/2015г. по описа на Окръжен съд4 Пазарджик. Счита за неприложима цитираната от длъжника съдебна практика, разглеждаща единствено случай, в който второто жилище или жилището на съпруга на длъжника е неподеляемо по своята същност.

Съдът намира, че законосъобразно ЧСИ е установил притежаваните от длъжника и съпругата му недвижими имоти, извън този, против който са насочени действия по принудително изпълнение, като е установено, че съпругата на длъжника притежава още един апартамент в гр.София и къща в с.Кремена, общ. Мездра. Поради това съдът намира за законосъобразна извършената от ЧСИ преценка, към момента на предпиремане на изпълнителните действия, че обектът им – ½ ид.ч. от ап. 13 не е несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК, тъй съпругата на длъжника притежава други две жилища. Съдът намира за неоснователно възражението на длъжника, че съпругата му не живее с него, тъй като е сменила своята адресна регистрация по настоящ и постоянен адрес и поради това неговата ид. част от ап.13 е несеквестируема. Извършената смяна на адресна регистрация, непосредствено след предприемане на изпълнтелните действия, не обосновава преустановяване на съвместното съжителство на съпрузите, като един от законово уредените елементи на брачнния съюз, доколкото адресната регистрация е предоставена на личната преценка на всяко лице, представлява изпълнение на негово административно задължение, с извършване на което, правното й значение се изчерпва. Без значение е и избраният от съпрузите режим на имуществени отношения, тъй като преценката за несеквестируемост по чл.444, т.7 от ГПК се извършва единствено при извършване преценка за това дали член от семейството притежава друго жилище и е ирелевантно дали същото се притежава в режим на СИО или в обекновена съсобственост между двамата съпрузи. Дължимата от ЧСИ преценка за несеквестериумост се извършва към момента на предприемане на съответното действие – в случая насрочването и извършването на опис, същата е законосъобразна и това прави законосъобразни и всички останали действия на ЧСИ в тази връзка, вкл. определяне на дължими от длъжника разноски по ТТРЗЧСИ. В този смисъл е налице и формирана трайна съдебна практика, като напр. Решение № 125/04.11.2015 г. по гр. д. № 5502/2013 г„ II г. о на ВКС, Решение № 1108 от 5.06.2012 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1080/2012 г Решение № 4875 от 18.07.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 6574/2016 г., Решение № 3079 от 23.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1358/2024 г., Решение № 104 от 9.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.Г., Решение № 2783 от 10.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 675/2024 г., Решение № 559 от 31.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9683/2023 г., Решение № 183 от 9.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 10542/2019 г., Решение № 2198 от 5.04.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 8906/2017 г.