Решение № 1118 от 30.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Варна, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. В.ев Въззивно гражданско дело № 20243100501690 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на адв. П.

/ВАК/, като процесуален представител на С. К. С. И С. К. С. против Решение № 2247 от 14.06.2024 година, постановено по гр.дело № 15513/2022 година по описа на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от С. К. С. ЕГН ********** и С. К. С. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 77 пр. 2 ЗС да бъде прието за установено по отношение на Г. Н. Х. ЕГН **********, Н. Д. Х. ЕГН**********, Н. Д. Х. ЕГН ********** /като наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/, И. Н. П. ЕГН **********, Н. П. Н. ЕГН ********** и Т. П. Н. ЕГН **********, че са собственици въз основа на изтекла придобивна давност за периода от 1964 година до 1999 година и от 1999 година до предявяване на настоящия иск – 24.11.2022 година, евентуално от 20.09.2002 година до предявяване на иска, на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***; в частта, с която съдът е приел за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на С. К. С. ЕГН ********** и С. К. С.

ЕГН **********, че собственици въз основа на земеделска реституция, приключила с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 1413/1998г., по описа на Районен съд – Варна, на 1454 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с 1 идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-1873/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***, целият с площ от 1455 кв.м., при граници: имоти с идентификатори *** са Г.

Н. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., Н. Д. Х. ЕГН********** - 2/18 ид.ч., Н. Д.

Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч. /като наследници на Д. Н. Х. ЕГН **********/, И. Н. П. ЕГН ********** - 6/18 ид.ч; Н. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч и Т.

П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч, и е осъдил С. К. С. ЕГН ********** и С. К.

С. ЕГН ********** да предадат владението върху съответните ид. части от този имот - на Г. Н. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д. Х.

ЕГН********** - 2/18 ид.ч., на Н. Д. Х. ЕГН ********** - 2/18 ид.ч., на И. Н.

П. ЕГН ********** - 6/18 ид.ч; на Н. П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч. и на Т.

П. Н. ЕГН ********** - 3/18 ид.ч., както и в частта за разноските.

В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и необосновано; сочи се още, че е произнесено в несъответствие със събраните доказателства, както и че са налице основания за неговата отмяна. Според жалбата съдът превратно е тълкувал нормите на 79 от ЗС, което прави правния му извод необоснован. Също според жалбата владението е било спокойно, необезпокоявано и е демонстрирано спрямо всички лица; излага се, че е доказано и намерението за своене, като ищцовата страна е осъществила такива действия, които могат да се определят като своителни, и отричащи правото на собственост на други лица. В заключение се настоява съдът да отмени изцяло атакувания съдебен акт, да уважи претенцията по чл.124 от ГПК и да отхвърли тази по чл.108 от ЗС.

По делото е постъпил отговор от страна на адв. К., като процесуален представител на въззиваемите, според които решението не страда от пороци и е съобразено с наличните доказателства. Искането е то да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците редовно призовани, не се явяват, представлява се от адв.П., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемите страни са редовно призовани, не се явяват, но се представляват от адв. К., които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

В исковата молба, подадена от ищците се излагат факти, според които на 19.05.1964 година, К. С. И.ов дарил на сина си С. К. С. и на брат си В. С. И.ов по 900 кв.м. от притежаваната от него Хавра в местност ***, с обща площ от 1,800 декара. Към настоящия момент, имотът дарен на С. К. С. е ПИ с ид. ***, съгл. КККР, одобрени със Заповед РД 18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, ***, с площ по КК 1455 кв.м., стар номер ***, вид територия урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници имоти с идентификатор:

***. Също според исковата молба до момента и след осъщественото дарение през 1964 година ищците владеели и ползвали необезпокоявано процесния имот, обработвали го, обитавали го и извършвали подобрения в него. През 2

1997г. ищците, като съпрузи, дарили на децата си – К. С. С. и М. С. К.а, имота описан като Хавра от 900 кв.м., ведно с построената в мястото сграда, но продължили да обработват и поддържат имота - земя и сграда. Излагат , че техните деца никога не са имали ключ и достъп до имота, рядко ги посещавали след осигурен достъп от ищците. При справка в имотния регистър през 2022г. ищците установили, че като собственици на процесния имот били вписани ответниците по делото въз основа на съдебно решение по гр.дело 1928/2019г. на ВРС, потвърдено с решение по в.гр.д. 1516/2020г. на ВОС. Считат постановеното решение за непротивопоставимо по отношение на тях, като в момента твърдят, че са придобили имота по давност, изтекла спрямо децата им от 1997г. /от извършеното дарение/, а спрямо ответниците от 1999г. - когато им бил реституиран имота с решение на ВРС по гр.дело 1413/1998г. Твърдят, че са собственици на процесния имот, в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1964г. до 1999г. и от 1999г. до завеждане на иска. Евентуално се позовават и на придобивна давност, считано от датата на одобрение на ПНИ - 20.09.2002г. до предявяване на иска.

По делото не спори и е видно от писмените доказателства, че с Протокол № 619 от 28.03.1940 година на Съвета при отделение за поземлена собственост и комасация при Министерството на земеделието и държавните имоти; Позволително от 14.05.1940г. на Министерството на земеделието и държавните имоти; Удостоверения за наследници с изх. № АУ012267АС/04.02.2019г., и с изх. № АУ044877АС/07.05.2021г., на 28.03.1940 година Н. П. Х. е бил оземлен по реда на чл. 1 и чл. 22 от Закона за трудови земеделски стопанства и поради комасация с 8,3 дка в ***, Варненска околия, в който имот считано от 14.005.1940г. е получил правото да влезе във владение.

Н. П. Х., починал на 12.04.1979г., като негови наследници по закон са Д.

Н. Х. – син, И. Н. П. – син и низходящите на починалия на 16.03.1990г. негов син П. Н. Х. – Н. П. Н. и Т. П. Н..

По делото е представено Решение по адм.д. № 1413/1998г. на ВРС, Решение № 1390 от 26.07.2006г. на ОСЗГ при Община Варна; Заповед № ГПР-152/16.04.2014г. на Кмета на Р-н „А.“ при Община Варна, издадена на основание § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ; нареждане на Кмет на район Й. Н., скица на поземлен имот № 25020/16.09.2013г.; удостоверение за данъчна оценка с изх. № 5305025755/21.12.2022г.; оригинал на скица на поземлен имот № 15-6165-05.01.2023г.; удостоверение с рег. № АУ015844ВН от 16.02.2023г. от Дирекция ИАО Община Варна, се установява, че: С Решение от 18.03.1999 година, постановено по адм.дело № 1413/1998г., по описа на Районен съд – Варна, влязло в сила на 14.05.1999г., е отменено решение № 386/06.01.1997г. на ПК Варна в частта, в която на наследниците на Н. П. Х. е отказано възстановяването на собствеността върху имот от 4.503 дка в местност „З.“, землището на Г., Варненска област и вместо него е възстановено на наследниците на посоченото лице собствеността върху този имот, като е посочено какви части от имоти включване по действащ план. Въз основа на това решение, ОСЗГ - гр. Варна, е постановил Решение № 1390/26.07.2006г., с което в раздел ІІ, т. 2 е възстановено на наследниците на Н. П. Х. правото на 3 собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 4.503 дка, шеста категория, находяща се в землището на Г., местност ***/З., представляващ имоти пл. №№ 32 и 35 по КП от 1960г. и включващи следните части от имоти по действащ КП: части от имоти пл. №№ 36, 37, 50, 46 и част от имот пл. № 39, с площ на частта 1.454 дка, на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Посочено е, че имотът попада в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ.

Със заповед № Г-ПР-152/16.04.2014 година, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, издадена заповед № КД-14-03-560/28.02.2013г. на началника на СГККВарна, с който е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, кметът на район А. при Община Варна е наредил на основание признато право на собственост с решение № 1390/26.06.2006г. на ОСЗГ-Варна и решение № 1151/03.08.2009г. на Окръжен съд – Варна, възстановяване правото на собственост при условията на §4 б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Н. П. Х., върху 1454 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 39 по ПНИ на местност „З.”, кадастрален район 545, идентичен на имот с идентификатор *** по КК, целият с площ от 1455 кв.м., при граници имоти с идентификационни номера 40, 41, 3512, 3668, 51, 38, 37, 3509 и 9531-път. Заповедта е влязла в законна сила на 09.05.2014г.

По делото е бил представен н.а. 129/09.04.1964г., нотариален акт № 57, том IV, дело 1588/19.05.1964г., нотариален акт № 58, том IV, дело 1588, нотариален акт № 21, том LVII, дело 15441/01.10.1997г.; скица на имоти пл. № 32 и № 35 от стар кадастрален план от 1960г. и кадастрален план 1997г. с отбелязване на пътищата.; декларация за идентичност на лице с различни имена с нотариална заверка на подписите с рег. № 4491 на 29.09.2009г. на нотариус Петранка Д.а, с район-Районен съд Варна с рег. № 332 на НК; удостоверение за наследници с изх. № 31956 от 09.08.2021г., удостоверение за сключен граждански брак от 06. VII. 1969г. № 045638, се установява, че: на 09.04.1964г. К. С. И.ов е признат от нотариус при ВРС (тогава Варненски народен съд) за собственик на Хавра в м. „***“ от 1.800 дка, при граници: панорамен път, А. С. и И. А. К., дадена му от ТПС комисия в замяна на мястото му от 0.900 дка в същата местно „***“.

На 19.05.1964г. с договори за дарение обективирани в нотариални актове К. С. И.ов дарил на сина си С. К.ов И.ов /идентичен със С. К. С./ 900 кв.м. от хавра в м. „***“, гр. Варна, при граници: панорамен път, И. Я. К., ДЗС „Д.К.“ и на брат си В. С. И.ов 900 кв.м. от същата хавра.

На 06.07.1969г. С. К. С. сключил граждански брак със С. К. С.. С договор за дарение от 01.10.1997г. обективиран в нотариален акт С. К. С. дарил на децата си К. С. С. и М. С. К.а подарената му с горния договор за дарение от 19.05.1964г. хавра съставляваща към него момент имот с пл.№39 по плана на м-ст „З.“, ведно с построената в нея сезонна постройка.

По делото е представено и Решение № 1151/03.08.2009г., постановено по в.гр.д. № 1898 по описа на ОС-Варна за 2008г., Съдебно решение № 689/13.02.2020г., постановено по гр. дело № 1928/2019г. на PC-Варна, Съдебно решение № 2075/02.06.2020г., постановено по гр. дело № 1928/2019г. на PC4 Варна, определение № 253/06.06.2022г. по гр.д. № 8/2022г. на ВКС; протокол от о.с.з. от 04.11.2019г., по гр.д. № 1928/2019г. по описа на ВРС, се установява, че е признато за установено в отношенията между Д. Н. Х., И. Н.

П., Н. П. Н. и Т. П. Н., от една страна и К. С. С. и М. С. З., от друга, че последните двама не са собственици на място с площ от 1454 кв.м., представляващо ПИ № 39 по ПНИ на с.о. „З.“, землището на гр. Варна, при граници: ПИ №№ 38, 51, 3668, 40 и 3509, на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.

С влязло в законна сила на 06.06.2022г. решение по гр. дело № 1928/2019г. на PC-Варна, е прието за установено по отношение на ответниците К. С. С. и М. С. З., че ищците Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на имота при условие, че им заплатят 6298/27 лв. подобрения.