Разпореждане № 125717 от 20.12.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 125717 гр. София, 20.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20221110164467 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на [фирма-З] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против солидарните длъжници К. Т. М. и В. Р. К..

По отношение на заявените вземания за сумата 214,77 лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф.; сумата 433,35 лева - възнаграждение за закупена услуга Фл., като и за сумата 30 лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира следното:

В подаденото заявление заявителят сочи, че се касае за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, по силата на който длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит, преди клиентите без закупен такъв, както и за целия срок на договора му е предоставено правото да променя едностранно погасителния си план, т.е. касае за допълнителните услуги „Ф.“ и „Фл.“.

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите освен това са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Видно от представения договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № 40001970071, в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 900 лв. при главница по кредита – 1000 лв. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на [фирма-З] към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Ф.“ получава 1 приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Ф.“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Фл.“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.

Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Ф.“ касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по кредита, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове.

За пълнота следва да се посочи,че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Що се отнася до услугата „Фл.“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.

Ето защо съдът приема, че възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. С оглед изложеното заявлението по отношение на процесната сума следва да се отхвърли.

Гореизложените мотиви важат и за начислените такси за извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. Същите се явяват уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита представлява част от неговото управление. Всякакви извънсъдебни разноски остават за сметка на лицето, което ги е направило. Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода в размер на законната лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.

В тази част заявлението също следва да бъде отхвърлено.

Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 25,70 лева до сумата от 39,26 лева за държавна такса, както и за сумата над 32,73 лева до сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.

По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 259675/25.11.2022 г., подадено от [фирма-З] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К. Т. М. и В. Р. К. в ЧАСТТА относно сумата 214,77 лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф.; сумата 433,35 лева възнаграждение за закупена услуга Фл., сумата 30 лева - такси за извънсъдебно събиране на вземанията по договор за потребителски кредит „П. Кредит Стандарт“ № 40005673628/02.09.2021г., както и в частта за разноските за сумата над 25,70 лева до сумата от 39,26 лева за държавна такса, както и за сумата над 32,73 лева до сумата от 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3