Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 12.08.2022, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Административно наказателно дело 216/2022
Вид
Решение № 131
Подписан
12.08.2022
В сила
16.01.2023
Състав
Иван Статев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123в, т.2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.164, ал.1 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.168 · Закон за опазване на околната среда
  • §1, т.43 · Закон за опазване на околната среда

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. гр. Димитровград, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20225610200216 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ТЕЦ „Марица 3"АД- със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, Промишлена зона, обл.Хасково, ЕИК 126526421, със законен представител И.Д.П., ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №5/15.03.2022г. на Директора на РИОСВ-гр.Хасково, с което за това, че през месец октомври- от 01.10.2021г. до 31.10.2021г., в качеството си на оператор по смисъла на §1, т.43 от Допълнителните Разпоредби на Закона за опазване на околната среда, ТЕЦ „Марица 3"АД- гр.Димитровград е използвало горива в съотношение „въглища : биомаса" 53,38% въглища и 46,62% биомаса, с което е нарушило Условие 8.3.1.3., във връзка с Условие 4.1 в Условие 9.2.2. на КР № 41-Н1/2012г. (Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-ИО-АО/2012г., актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-ИО-АО/2016г.), като е употребило количество биомаса, надвишаващо разрешените 20% от общото количество гориво при съвместно изгаряне на въглища и биомаса, с което за виновното нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда, на основание чл.164, ал.1 и на чл.168 от ЗООС, на дружеството е наложено адм.наказание „Имуществена санкция“ в размер на

30 000 (тридесет хиляди) лева.

Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност на издаденото нак.постановление, необоснованост и неправилност на същото. Излагат се доводи за това, че описаните в комплексното разрешително количество на биомаса при съвместно изгаряне на въглища е на база годишна, а не месечни стойности на съпоставка, неустановеност на 1 времето на извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, пледира за отмяна на същото като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон.

АДМ.-НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН- МОСВ- РИ- Хасково– чрез упълномощеният си представител, счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, представя допълнителни писмени доказателства, пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

ТЕЦ „Марица 3"АД- гр.Димитровград е дружество с основен предмет на дейност производство на електрическа и топлинна енергия.

За експлоатацията на инсталации и съоръжения, на дружеството е издадено комплексно разрешително /КР/ №41-Н1/2012г. Съгласно изискванията на Условие 9.2.2 , Таблица 9.2.2 от КР, при дейността си ТЕЦ „Марица 3"АД следва да спазва при съвместно изгаряне на въглища 80 % и до 20% биомаса. Така описаното КР е актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1 И0-А0/2016г., където в Условие 8.3.1.3. е описано изискването количеството биомаса да не надвишава 20% (157 680 т/г) от общото количество гориво.

Предвид спазването на така описаното задължение на оператора и съгласно чл.50, ал.2 от Наредба №6 от 26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, собствениците или ползвателите на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервания, предоставят първичните резултати и половинчасовите средни стойности съгласно чл.49, т.1 в РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, не по-късно от 5 работни дни след изтичане на съответния календарен месец.

При преглед на Доклада за резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите от серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух от Блок 120 МВт (Котел ОР 380) от 01.10 до 31.10.2021 година, длъжностно лице при РИОСВгр.Хасково- инж.А.И., установила, че през месец октомври от 01.10.2021г. до 31.10.2021г., дружеството в качеството си на оператор по смисъла на §1, т.43 от допълнителните разпоредби на ЗООС, е използвало горива в съотношение „въглища : биомаса" - 53,38% въглища и 46,62% биомаса.

Длъжностното лице установило нарушение на Условие 8.3.1.3., във връзка с Условие 4.1 и Условие 9.2.2. на КР № 41-Н1/2012г. (Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41Н1-ИО-АО/2012г., актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н12 И0-А0/2016г.), като дружеството е употребило като гориво количество биомаса, надвишаващо разрешените 20°/о от общото количество гориво при съвместно изгаряне на въглища и биомаса.

За констатираното административно нарушение е съставен АУАН №5/26.01.2022г. от инж.А.И., която квалифицирала деянието като нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда.

Акта е връчен и подписан на 04.02.2022г. на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без да посочва възражения.

Адм.-наказващият орган е издал процесното наказателно постановление №5/15.03.2022г., с което за описаното нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда, на основание чл.164, ал.1 и на чл.168 от ЗООС, на дружеството е наложено адм.наказание „Имуществена санкция“ в размер на

30 000 (тридесет хиляди) лева.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 16.03.2022г.- видно от поставения входящ номер на писмото (л.9 от делото), а жалбата против него е била изпратена до административно-наказващия орган на 29.03.2022г.- видно от пощенското клеймо- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от представените и приети като доказателства документипредставени от страните, както и приложените по административно-наказателната преписка, от показанията на актосъставителя, свидетелите по съставяне на констативния протокол и по съставянето на акта, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- на което по реда на ЗАНН и ЗООС е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление, законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №5/26.01.2022г., като цяло са спазени изискванията на ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като такова на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда.

По същият начин е процедирал и административно-наказващият орган при издаването на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗООС (изм. и доп. ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 28.08.2019г.), за неизпълнение на изискванията по чл.123в и чл.125 на оператора на инсталацията- юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

3

Съгласно разпоредбата на чл.123в, т.2 от ЗООС, Операторът на инсталацията е длъжен да:

… 2. изпълнява условията в комплексното разрешително.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 от Наредба №6 от 26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, собствениците или ползвателите на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервания, предоставят първичните резултати и половинчасовите средни стойности съгласно чл.49, т.1 в РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, не по-късно от 5 работни дни след изтичане на съответния календарен месец.

Дружеството- жалбоподател е изпълнило това задължение, като е представило Доклад за резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите от серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух от Блок 120 МВт (Котел ОР 380) от 01.10 до 31.10.2021 година (л.25- 28 от делото). На стр.3 от доклада е описано, че използваните през отчетния период горива от инсталацията са: - въглища лигнитни – 17 508,46 тона…. биомаса – 15 289,84 тона.

Съобразно издаденото на дружеството комплексно разрешително /КР/ №41-Н1/2012г., изискванията на Условие 9.2.2 , Таблица 9.2.2 от КР, при дейността си ТЕЦ „Марица 3"АД следва спазва при съвместно изгаряне на въглища 80 % и до 20% биомаса. Така описаното КР е актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1 И0-А0/2016г., където в Условие 8.3.1.3. е описано изискването количеството биомаса да не надвишава 20% (157 680 т/г) от общото количество гориво.

Т.е. при съвместното изгаряне на въглища и биомаса за целия месец октомври 2021г., съотношението между двете горива вместо 80% към 20%, се е получило 53,38% въглища към 46,62% биомаса.

В Условие 8.3.1.3. от КР №41-Н1/2016г. е описано, че се изисква „ При употребата на въглища и биомаса при работата на инсталацията по Условие 2, която попада в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, количеството на биомасата, съгласно т.2 от Таблица 8.3.1.2, да не надвишава 20% (15 7680 тона/година) от общото количество гориво”.

Т.е. това е общото разрешено за употреба количество биомаса за година, изчислено за 365 дена, при капацитет 18 тона/час - 18 х 24 х 365 = 15 7680 тона за година.

В Условие 9.2.1. на КР № 41-Н1/2012г. е регламентирано „Нито една от посочените емисии в атмосферата да не превишава определените в Таблица 9.2.2 - продължение емисионни норми". Нормите за допустими емисии (НДЕ) на контролираните замърсители в Таблица 9.2.2. - прах, серен диоксид (SO2 ) и азотни оксиди (NOх) при съвместно изгаряне на въглища и биомаса са определени при съотношението въглища 80% и до 20 % биомаса.

Във връзка с възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, касаещо изискването допустимото съотношение между изгаряните горива 80% към 20% да е на годишна база, Съдът намира, че същото не е основателно.

Това е така, доколкото изискването според разпоредбата на чл.50, ал.2 от Наредба №6 от 4

26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, собствениците или ползвателите на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервания, е да предоставят първичните резултати и половинчасовите средни стойности съгласно чл.49, т.1 в РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, не по-късно от 5 работни дни след изтичане на съответния календарен месец. Т.е. представянето на първичните резултати от собствени непрекъснати измервания е ежемесечно и в тази връзка не може да се приеме, че преценката за спазване на съотношението на използваните горива е на годишна база. Липсва логичност при заложено съотношение между използваните горива- описани в Комплексното разрешително, което води съответните изисквания и норми за изпусканите в атмосферата вредни емисии, да е допустимо така заложеното съотношение за цялата година да бъде изгорено в рамките на един или два месеца, а в останалите месеци да не се гори биомаса. Така би се получило, че за тези един или два месеца изпусканите в атмосферата вредни емисии биха били в стойностинадвишаващи няколко пъти допустимите такива, а през останалите месеци от годинатазначително под минималните. Така би се получило описаното в разрешителното съотношение на годишна база, но не такава е била целта на законодателя и на вложения смисъл в комплексното разрешително.

Отделно от това, при горивни инсталации, изгарящи едновременно две или повече различни горива, нормите за допустими емисии се определят по реда на чл.27 от Наредбата за норми за допустими емисии (НДЕ) на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации - т.е. същите се определят чрез изчисление, като се вземат предвид нормите, приложими за всяко отделно гориво и замърсител в зависимост от общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация и горивно претеглените НДЕ. При определяне на НДЕ на контролираните замърсители, значение има както видът на използваните горива, така и съотношението (в %) между тях, при осъществяване на горивния процес. Поради тази причина и регламентираните в Комплексното разрешително норми за допустими емисии за прах, SO2 и NOх са определени за два режима - при изгаряне само на въглища и при съвместно изгаряне на въглища 80% и до 20% биомаса. За това и при съвместно изгаряне на въглища и повече от 20% биомаса не са определени НДЕ за прах, SO2 и NOx, доколкото така определените норми не са приложими при изгаряне на повече от 20% биомаса.