Решение № 654 от 22.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Варна, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110110018 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от Б. А. Ч., ЕГН **********, чрез адв. П. Й. Н., срещу „К. К. М.” ЕАД, ЕИК *, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 200 л в . /хиляда и двеста лева/, представляваща платени без основание недължими суми за „такса за оценка на риска“ по Договор № * за потребителски кредит тип кредитна линия – * от * г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди в исковата молба, че на * г. между страните е сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия * № *, по силата на който ответникът се е задължил да му предостави заем в размер на 10000 лв. Според договора, ищецът следвало да върне сумата в срок до 31.08.2025 г., на 36 равни месечни вноски, при лихвен процент 32,09 % и годишен процент на разходите 49,97 %. В Договор № * за потребителски кредит тип кредитна линия – * от * г. е предвидена такса за оценка на риска в размер на 1200 лева.

Посочено е тази такса да се финансира от Кредитора и да се възстановява от Кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно Погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита.

Ищецът излага, че в погасителният план към Договор № * за потребителски кредит тип кредитна линия - * от * г. размерът на всяка вноска се равнява на 488,39 лева, като включва главница и лихва. Първата погасителна вноска е била с падеж 30.09.2022 г., а последната – с падеж 31.08.2025 г.

Поддържа, че договорът за потребителски кредит № * представлява договор, сключен на основата на свободно договаряне по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и следва съдържанието му да не противоречи на добрите нрави, като в противен случай договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Счита, че сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до 1 значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай ищецът счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на последния е вменено задължение за заплащане на такса за оценка на риска.

Ищецът излага, че в Договор № * за потребителски кредит тип кредитна линия - * от * г. е посочено, че той дължи еднократно заплащане на такса за оценка на риска, която се поема от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно Погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита. Позовава се на глава четвърта на ЗПК, в която е уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора изобщо или в искания размер на заема.

Ищецът счита, че не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, доколкото таксата е начислена, след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора – предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Излага, че претендираната сума за такса за оценка на риска в размер на 1200 лева цели недължима облага на кредитора с оглед предоставената в сума.

Позовава се на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, доколкото разпоредбата определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са обявени неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието ищецът поддържа, че няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор.

Счита, че така уговорената такса за оценка на риска води до допълнително вземане на Кредитора, което се плаща с вноските по главницата и лихвата и по този начин води до скрито оскъпяване на кредита, поради което се явява неравноправна и недействителна, противоречи на добрите нрави и е във вреда на потребителя, заобикаляйки императивната норма на чл. 16 от ЗПК. Излага, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за изискванията кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон, е нищожна.

Към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът твърди, че е извършил следните плащания: 22 вноски всяка от които 488,39 лева, а на 19.07.2024 г. е заплатил още 5 759.67 лева Общата сума платена от ищеца е в размер на 16 504.25 лева, с която е погасил главницата в размер на 10 000.00 лева, лихва в размер на 5 304.25 лева и такса за оценка на риска в размер на 1 200.00 лева

Счита, че не дължи заплащане на такса за оценка на риска в размер на 1200.00 лева, тъй като клаузата за такса за оценка на риска, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона, поради което същата се явява нищожна – правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 2 от ЗЗД.

С оглед изложеното, ищецът счита, че ответното дружество „К. К. М." ЕАД следва да му възстанови сумата в размер на 1 200.00 лева, представляваща сума заплатена без основание.

Моли за уважаване на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска „К. К. М." ЕАД, чрез юрк. Х. И.. В него твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, като излага в тази насока подробно своите съображения.

На първо място ответникът счита, че не могат да бъдат споделени твърденията, че договорът противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, 2 както и че е в противоречие с принципа на добросъвестност при сключването и при изпълнението му. Твърди, че не са посочени доказателства, от които да се установи, че кредиторът е бил недобросъвестен и е действал в противоречие на закона, тъй като клаузите относно дължимата такса са били ясно формулирани и съответстват на изискванията на закона.

Счита, че по силата на чл. 10а от ЗПК, кредиторът има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги. Законът не ограничава кредитора да предлага такива услуги, стига те да са ясно и предварително посочени в самия договор.

Твърди, че таксата за оценка на риска представлява възнаграждение за конкретна услуга, като счита, че подобна такса не противоречи на разпоредбите в ЗПК или на добрите нрави.

Излага, че кредитополучателят е имал време предварително да се запознае с всички условия и да избере дали иска да сключи този договор с всички посочени условия или не.

Счита, че таксата за оценка на риска не води до значително неравновесие между страните, доколкото същата е част от нормалните административни и техническите разходи по управление на кредитния риск, които кредиторът понася при всеки един договор за кредит. Поради това излага, че липсва нарушение на принципа за добросъвестност, а твърденията за облагодетелстване на едната страна за сметка на другата са неоснователни.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски по делото, включително 360.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 26.01.2026 г. поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП и че същият противоречи на добрите нрави, евентуално го заобикаля; че в изпълнение на договора, страдащ от сочените пороци, е престирал в полза на ответника търсената сума в размер от 1200 лева.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, включително следва да установи по несъмнен начин, че договорът е подписан при наличието на годни и валидни клаузи, както и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения, включително, че сумата от 1200 лева е дължима и изплатена на годно и валидно правно основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорни по делото следните обстоятелства: че между ищеца и ответника на * г. е сключен Договор № * за потребителски кредит тип кредитна линия * за сума в размер на 10 000 лв., която ищецът е трябвало да върне в срок до 31.08.2025 г. на 36 месечни вноски, при лихвен процент от 32,09 % и годишен процент на разходите 49,97 %, като в договора е предвидена такса за оценка на риска в размер на 1 200 лв., която е дължима еднократно в деня на подписване на договора за кредит. Видно е от съдържанието на договора /л. 10/, че таксата се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита.

По делото е представен погасителен план, от който е видно, че размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 488.39 лева. Падежът на първата вноска е 30.09.2022 г., а на последната вноска – 31.08.2025 г. Общата дължима сума за връщане възлиза на 17 582.04 лева.

В настоящия казус следва да се прецени валидността на процесния договор от * г.

3

Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.

148 от ЗЗП/.

Съдът констатира, че уговорената като предоставена на кредитополучателя престация – оценка на риска – изключва квалификацията й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение, ведно с уговореното възнаграждение за същинската престация (договрната лихва) – ползване на заети парични средства за определен период от в р е м е . Посочената в договора услуга не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещна воля на доставчика на финансова услуга. Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата, без да се договаря отново, то и предметът на допълнителните услуги би могъл да представлява ценност като опция. Отделно от това, самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни. Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно обслужване (допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или др. подобни) те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното кредитиране разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение под формата на „такса за оценка на риска“. Налага се краен извод, че допълнителната услуга „оценка на риска“ се свежда до средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането й като предимство от доставчика води до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.